Йоана Буковска: Време е за Променяне,за глътка смисъл
Йоана Буковска-Давидова е една от най-талантливите и красиви български модерни актриси. Завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доцент Андрей Баташов. 18 години след появяването си като професионална актриса на сцената и десетки сполучливи функции в театъра и някои от най-успешните филми и сериали, провокира възторг с първия си авторски моноспектакъл " Променяне ". Проектът е драматизация по книгата " Промяна " на актрисата Лив Улман и отбелязва по едно и също време нейния 80-годишен празник и 100-годишнината от рождението на режисьора Ингмар Бергман. " Променяне ", един от първите театрални спектакли в Европа с добавена действителност, е част от културния плакат на Пловдив 2019 - спектакли на 11 и 12 март в Камерната зала на Драматичния спектакъл. Буковска е притежател на награди „ Златна ракла ”, АСКЕЕР за ролята на Хелена в „ Есенна соната “ на Ингмар Бергман, обичана актриса в сериал за ролята на Виолета Захариева в „ Откраднат живот ”.
Йоана Буковска-Давидова, актриса
- Защо решихте тъкмо авторският моноспектакъл " Променяне " да е вашето присъединяване в Пловдив 2019 - Европейска столица на културата?
- За мен моноспектакълът е висша форма на шерване на артиста в общуването му с публиката. Целта на моя театър е да дам на хората глътка светлина, глътка живот, глътка смисъл. И те в действителност да излязат от залата изменени, огряни и усмихнати от вътрешната страна. И това се случва. Вярвам, че задачата на театъра е да лекува душите.
Без да съм краен суеверен, мисля, че няма инцидентни неща, а има тъкмо нареждане на времето, събитията и хората, с цел да се случат значимите неща в живота, когато си подготвен за тях. Водена от това прелъщение сътворих този план, наименуван „ Променяне ".
Не имам вяра в шестващия в човешката история принцип, че експанзията, нашествието и войните са метод да се установиш и да властваш, като се провъзгласяваш за обединител и покровител. Можеш да си мощен единствено с това да пазиш паметта и духа на корените си и да съумееш да останеш там, където си, все пак. И българите го вършат по изумителен метод, най-малко от 681 година до през днешния ден.
- Спектакълът е отдаден на Бергман и Лив Улман. Защо?
- Актрисата Лив Улман и режисьорът Ингмар Бергман са едни от нелицеприятните, само че човеколюбиви учители на цивилизацията ни. Те учат къде са пробойните, от кое място потеглят язвите на човешкото ни общество. Знаят по какъв начин да приказват на езика на душата и няма времеви или класови ограничавания за филмите им.
Книгата „ Промяна " е като справочник на душата, в който всеки може да се открие, без значение какво работи, дали е мъж или жена. Невероятни неща да се случват на тази жена, само че тя те озарява с една жизненост, че всичко има смисъл и то е в името на положителното. Изследвам тъкмо този необикновен абсурд в моето зрелище. Интересуват ме нещата, които се случват под фасадата, под външната форма, оттатък забележимото. Точно в тези неуловими, като че ли необозрими вътрешни светове съумявам да въвлека и публиката, тъй като хората в действителност излизат огряни и трепетни от театралната зала след нашето странствуване, наречено „ Променяне ”.
- Спектакълът е извънредно новаторски - по какъв начин го приема публиката?
- Всеки киноман ще бъде изкушен да види нашия взор върху Бергман и Улман. Те са показани като двама индивиди, които намират съвършеното партньорство в творчеството, с цел да оставят тези забележителни шедьоври в киното во веки веков.
Театърът е живо изкуство и би трябвало да одобри новите модели за усещане на фена бомбардиран от нападателните похвати на актуалния шоубизнес. Магията на театъра постоянно си остава живият контакт сред артист и аудитория. Средствата, средата и инструментите на театралното влияние, естествено, се трансформират, с цел да са в крачка с динамичното време, в което живеем.
В представлението наслояваме по едно и също време три действителности, които проектираме върху екрана на виталния и прочувствен опит на фена. Там някъде става срещата ни. Важно е какво се случва в главата на всеки фен. Не става въпрос единствено за протичащото се на сцената, въпросът е по какъв начин натрупването на тези наши съвременни и типичен изразни средства посредством театъра резонират в фена и какъв е неговият личен филм, задвижен от нашия сюжет.
- Как успяхте да превърнете в фаворитка на публиката Виолета Захариева в най-популярния сериал „ Откраднат живот ”?
- Тази роля е подарък от ориста, тъй като за мен облиците, които играя, в никакъв случай не са единствено бели или единствено черни. Това изповядват като принцип в специалността и Лив Улман, и Ингмар Бергман. Няма съвършени хора и задачата ти като артист е да откриеш истината за този човек с всичките му нелицеприятни неща. Когато един персонаж по хипотеза в сюжета е заложен да е негативен воин, доколкото въобще можем да разделяме персонажите на черно-бели, като артист ти би трябвало да намериш къде е скритата му човешка същина. Или противоположното, в случай че персонажът е доста добър, за какво сме сигурни, че очевидната истина е единствената, къде този човек има своите тъмни секрети, които даже пред себе си не може да признае. Т.е. артистът би трябвало да се трансформира в самобитен детектив, профайлър на истинността за индивида, който би трябвало да показа, с цел да му повярва фенът.
- Кое е по-трудно - Виолета или героинята в моноспектакъла?
- И двете са сложни и са несравними. Единствената обща допирна точка е, че участвам аз, Йоана - физически, ментално и прочувствено и в двете, само че по радикално друг метод като актьорски търсения и послания. Всъщност спектакълът по Улман ми е необходим, с цел да изцелявам личната си душа, да видя още веднъж светлата и слънчева страна на живота посредством Лив. За страдание, героини като Виолета са мъчително мрачни, прекомерно тъмна е страната, на която са избрали да се посветят. А това мен, като Йоана, ме прави печален човек. За две календарни години „ Откраднат живот ", които живях с филмовата Виолета, привикнах да схващам живота от тъмната му страна. А желая да виждам повече светлината в живота, тъй като отговорността ми като майка е да я преоткриваме всеки ден с децата ми.
- Присъствахте на церемонията, с която Пловдив публично стана Европейска столица на културата. Там имаше много светлини. Заредиха ли ви положително?
- Преди откриването аз видях залеза в небето над Пловдив. За мен това беше извънреден знак, поднесен ни от природата. Беше неповторим подарък за откриването под наслова „ Ние сме всички цветове " - съвършената интродукция, в която на небето шестваха в действителност безусловно всички цветове. Не знам дали някой видя и отрази това в мразовития следобяд. Не съумях да направя подобаваща фотография, само че това за мен беше прелестен знак, че тази година ще бъде цветна и плодородна за Пловдив.
Важно е какво ще се случи оттук нататък през годината. А това зависи единствено от нас. Трябва да насочим силата си към съзидание, не към опустошение.
- Оптимист ли сте за развиването на културата, театъра, киното ни?
- Страната ни има извънредно огромен креативен капацитет. Във всяко измерение на изкуството има създатели, които цялостен живот са в сянка и не са познати на света. Годината на Пловдив е късмет да се употребява този български заряд в културните прояви, да дойдат хора извън, които да видят на какво равнище се прави изкуство у нас. Уверена съм, че изкуството ни е безусловно конвертируемо, превъзхождащо в доста връзки това на открито, въпреки за него да не се отделят нужните пари.
Оптимист съм и за киното - имаме огромни евентуални благоприятни условия за самопризнание и в Европа, и в Америка. Проблемът е, че конюнктурата я има и там. Що се отнася до кинопроиндустрията на Запад, мога да опиша моя най-любим анекдот: " Кои са трите огромни празника за евреите? Отговорът е: Пасха, Шабат и нощта на оскарите. " Това споделя всичко - там е труднопробиваема система. Но имам вяра, че когато пристигна времето, ще успеем да се потвърдим, даже и там. Няма по какъв начин да не се случи, само че би трябвало първо сами да си повярваме. Това ще накара и другите да повярват в нас.
- Как балансирате сред напрегнатите функции в сцената и в живота?
- Много мъчно и комплицирано е, както при всяка актриса. Винаги едното е за сметка на другото. Ще отговоря с репликата на Лив Улман: „ Страхувам се, че съм несправедлива към децата си на моментите, когато работя, само че в това време те получават максимума и най-хубавото от мен, тъкмо тъй като съм щастлива в обичаната си специалност ".
Когато спреш да се самообвиняваш, се учиш да живееш тук и в този момент, да се наслаждаваш на цялостно на всеки миг с обичаните си хора. Това е един от най-големите уроци на „ Променяне " - по какъв начин да се научиш да живееш свястно и пълноценно тук и в този момент.
Йоана Буковска-Давидова, актриса
- Защо решихте тъкмо авторският моноспектакъл " Променяне " да е вашето присъединяване в Пловдив 2019 - Европейска столица на културата?
- За мен моноспектакълът е висша форма на шерване на артиста в общуването му с публиката. Целта на моя театър е да дам на хората глътка светлина, глътка живот, глътка смисъл. И те в действителност да излязат от залата изменени, огряни и усмихнати от вътрешната страна. И това се случва. Вярвам, че задачата на театъра е да лекува душите.
Без да съм краен суеверен, мисля, че няма инцидентни неща, а има тъкмо нареждане на времето, събитията и хората, с цел да се случат значимите неща в живота, когато си подготвен за тях. Водена от това прелъщение сътворих този план, наименуван „ Променяне ".
Не имам вяра в шестващия в човешката история принцип, че експанзията, нашествието и войните са метод да се установиш и да властваш, като се провъзгласяваш за обединител и покровител. Можеш да си мощен единствено с това да пазиш паметта и духа на корените си и да съумееш да останеш там, където си, все пак. И българите го вършат по изумителен метод, най-малко от 681 година до през днешния ден.
- Спектакълът е отдаден на Бергман и Лив Улман. Защо?
- Актрисата Лив Улман и режисьорът Ингмар Бергман са едни от нелицеприятните, само че човеколюбиви учители на цивилизацията ни. Те учат къде са пробойните, от кое място потеглят язвите на човешкото ни общество. Знаят по какъв начин да приказват на езика на душата и няма времеви или класови ограничавания за филмите им.
Книгата „ Промяна " е като справочник на душата, в който всеки може да се открие, без значение какво работи, дали е мъж или жена. Невероятни неща да се случват на тази жена, само че тя те озарява с една жизненост, че всичко има смисъл и то е в името на положителното. Изследвам тъкмо този необикновен абсурд в моето зрелище. Интересуват ме нещата, които се случват под фасадата, под външната форма, оттатък забележимото. Точно в тези неуловими, като че ли необозрими вътрешни светове съумявам да въвлека и публиката, тъй като хората в действителност излизат огряни и трепетни от театралната зала след нашето странствуване, наречено „ Променяне ”.
- Спектакълът е извънредно новаторски - по какъв начин го приема публиката?
- Всеки киноман ще бъде изкушен да види нашия взор върху Бергман и Улман. Те са показани като двама индивиди, които намират съвършеното партньорство в творчеството, с цел да оставят тези забележителни шедьоври в киното во веки веков.
Театърът е живо изкуство и би трябвало да одобри новите модели за усещане на фена бомбардиран от нападателните похвати на актуалния шоубизнес. Магията на театъра постоянно си остава живият контакт сред артист и аудитория. Средствата, средата и инструментите на театралното влияние, естествено, се трансформират, с цел да са в крачка с динамичното време, в което живеем.
В представлението наслояваме по едно и също време три действителности, които проектираме върху екрана на виталния и прочувствен опит на фена. Там някъде става срещата ни. Важно е какво се случва в главата на всеки фен. Не става въпрос единствено за протичащото се на сцената, въпросът е по какъв начин натрупването на тези наши съвременни и типичен изразни средства посредством театъра резонират в фена и какъв е неговият личен филм, задвижен от нашия сюжет.
- Как успяхте да превърнете в фаворитка на публиката Виолета Захариева в най-популярния сериал „ Откраднат живот ”?
- Тази роля е подарък от ориста, тъй като за мен облиците, които играя, в никакъв случай не са единствено бели или единствено черни. Това изповядват като принцип в специалността и Лив Улман, и Ингмар Бергман. Няма съвършени хора и задачата ти като артист е да откриеш истината за този човек с всичките му нелицеприятни неща. Когато един персонаж по хипотеза в сюжета е заложен да е негативен воин, доколкото въобще можем да разделяме персонажите на черно-бели, като артист ти би трябвало да намериш къде е скритата му човешка същина. Или противоположното, в случай че персонажът е доста добър, за какво сме сигурни, че очевидната истина е единствената, къде този човек има своите тъмни секрети, които даже пред себе си не може да признае. Т.е. артистът би трябвало да се трансформира в самобитен детектив, профайлър на истинността за индивида, който би трябвало да показа, с цел да му повярва фенът.
- Кое е по-трудно - Виолета или героинята в моноспектакъла?
- И двете са сложни и са несравними. Единствената обща допирна точка е, че участвам аз, Йоана - физически, ментално и прочувствено и в двете, само че по радикално друг метод като актьорски търсения и послания. Всъщност спектакълът по Улман ми е необходим, с цел да изцелявам личната си душа, да видя още веднъж светлата и слънчева страна на живота посредством Лив. За страдание, героини като Виолета са мъчително мрачни, прекомерно тъмна е страната, на която са избрали да се посветят. А това мен, като Йоана, ме прави печален човек. За две календарни години „ Откраднат живот ", които живях с филмовата Виолета, привикнах да схващам живота от тъмната му страна. А желая да виждам повече светлината в живота, тъй като отговорността ми като майка е да я преоткриваме всеки ден с децата ми.
- Присъствахте на церемонията, с която Пловдив публично стана Европейска столица на културата. Там имаше много светлини. Заредиха ли ви положително?
- Преди откриването аз видях залеза в небето над Пловдив. За мен това беше извънреден знак, поднесен ни от природата. Беше неповторим подарък за откриването под наслова „ Ние сме всички цветове " - съвършената интродукция, в която на небето шестваха в действителност безусловно всички цветове. Не знам дали някой видя и отрази това в мразовития следобяд. Не съумях да направя подобаваща фотография, само че това за мен беше прелестен знак, че тази година ще бъде цветна и плодородна за Пловдив.
Важно е какво ще се случи оттук нататък през годината. А това зависи единствено от нас. Трябва да насочим силата си към съзидание, не към опустошение.
- Оптимист ли сте за развиването на културата, театъра, киното ни?
- Страната ни има извънредно огромен креативен капацитет. Във всяко измерение на изкуството има създатели, които цялостен живот са в сянка и не са познати на света. Годината на Пловдив е късмет да се употребява този български заряд в културните прояви, да дойдат хора извън, които да видят на какво равнище се прави изкуство у нас. Уверена съм, че изкуството ни е безусловно конвертируемо, превъзхождащо в доста връзки това на открито, въпреки за него да не се отделят нужните пари.
Оптимист съм и за киното - имаме огромни евентуални благоприятни условия за самопризнание и в Европа, и в Америка. Проблемът е, че конюнктурата я има и там. Що се отнася до кинопроиндустрията на Запад, мога да опиша моя най-любим анекдот: " Кои са трите огромни празника за евреите? Отговорът е: Пасха, Шабат и нощта на оскарите. " Това споделя всичко - там е труднопробиваема система. Но имам вяра, че когато пристигна времето, ще успеем да се потвърдим, даже и там. Няма по какъв начин да не се случи, само че би трябвало първо сами да си повярваме. Това ще накара и другите да повярват в нас.
- Как балансирате сред напрегнатите функции в сцената и в живота?
- Много мъчно и комплицирано е, както при всяка актриса. Винаги едното е за сметка на другото. Ще отговоря с репликата на Лив Улман: „ Страхувам се, че съм несправедлива към децата си на моментите, когато работя, само че в това време те получават максимума и най-хубавото от мен, тъкмо тъй като съм щастлива в обичаната си специалност ".
Когато спреш да се самообвиняваш, се учиш да живееш тук и в този момент, да се наслаждаваш на цялостно на всеки миг с обичаните си хора. Това е един от най-големите уроци на „ Променяне " - по какъв начин да се научиш да живееш свястно и пълноценно тук и в този момент.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ