Язовир Кърджали е с намален обем, тревоги за бизнеса около него
Язовир „ Кърджали “ се източва и това слага на риск бизнеса и препитанието на стотици хора. За това сигнализират хотелиери, притежатели на заведения и производители на риба и рибни артикули. Те настояват, че от близо месец равнището на второто по величина хидросъоръжение у нас фрапантно спада. Има терзания, че това ще отблъсне туристите, а притежателите на рибовъдни ферми ще претърпят финансови загуби.
Язовир „ Кърджали “ е първият от каскада „ Арда “ и се употребява главно за произвеждане на електрическа енергия. През годините регионът стана привлекателен туристически център, а това отключи вложенията. Построиха се хотели, вилни селища, откриха се плаващи заведения за хранене. Язовирът стана обичано място за летните отпуски на българи и чужденци. От близо месец равнището фрапантно е спаднало, а гледката е неприятна, настояват представители на бизнеса край язовира.
„ Язовирът става неатрактивен по отношение на визията му. Хората идват поради това – поради красивите гледки, водата се слива с природата. Сега, освен това ниско равнище, виждаме лунни пейзажи по ландшафта на язовира “, споделя Мирослав Шопов, притежател на плаващ ресторант.
В момента обектът е ниско в язовира и с цел да се стигне до него, се употребява собственоръчно направена нестабилна пътека. Подобна е гледката и към останалите плаващи заведения за хранене в региона. Притеснението на Шопов е, че равнището на язовира спада в интервал с доста превалявания, а това значи липса на задоволително вода през лятото.
„ Загубите, които поносим от това, ще рефлектират върху бизнеса ни “, споделя ресторантьорът. По думите му в туристическия бранш към язовира са заети към 600 души.
Язовир „ Кърджали “ се стопанисва от НЕК, а водният размер се контролира от екоминистерството. Има подписано съглашение с Министерство на околната среда и водите през лятото равнището на язовира да не пада под минималната кота, разясни Матей Матеев, притежател на рибовъдна плантация.
„ Още преди разгара на лятото сме с няколко метра под минималната кота. Това се случва в миг, когато има превалявания, хидро-метеорологичната конюнктура е прелестна. Всички язовири са цялостни съвсем, като се изключи язовир „ Кърджали “, разяснява Матеев.
По думите му през лятото при маловодие биологическите параметри на язовира се утежняват, губи се О2, получава се замърсяване от гниещи процеси.
„ През 2009-а имахме сходна обстановка. Тогава загубихме над 100 тона риба. Преди 3-4 години загубихме към 30-40 тона “, напомня Матей Матеев.
В язовир „ Кърджали “ има шест рибовъдни ферми с няколкостотин души личен състав. Основно се отглеждат есетра и моруна. В момента единствено в две от стопанствата има към 400 тона риба. И терзанието е за нейния живот, споделя различен притежател на плантация – Никола Ангелов.
През летните месеци рибата би трябвало интензивно да се храни, а изчезналият О2 ощетява това хранене, прецизира той. Според Ангелов ниското равнище на водата се е показало прекомерно рано.
Никола Ангелов е един от стопаните, който е на пазара от 20 години. Изнася продукция, главно черен хайвер, у нас и в чужбина. Твърди, че за българския хайвер се знае в цяла Европа.
„ Българският хайвер и прочут на пазара и има извънредно положително име освен в Европа.
За последното фрапантно намаляване на язовира засегнатите представители на бизнеса са изпратили писма до няколко институции, само че нямат отговор. Единственото, което са разбрали е, че изпускането е спряно и за два дни равнището на язовира се е повишило с към метър.
Язовир „ Кърджали “ е първият от каскада „ Арда “ и се употребява главно за произвеждане на електрическа енергия. През годините регионът стана привлекателен туристически център, а това отключи вложенията. Построиха се хотели, вилни селища, откриха се плаващи заведения за хранене. Язовирът стана обичано място за летните отпуски на българи и чужденци. От близо месец равнището фрапантно е спаднало, а гледката е неприятна, настояват представители на бизнеса край язовира.
„ Язовирът става неатрактивен по отношение на визията му. Хората идват поради това – поради красивите гледки, водата се слива с природата. Сега, освен това ниско равнище, виждаме лунни пейзажи по ландшафта на язовира “, споделя Мирослав Шопов, притежател на плаващ ресторант.
В момента обектът е ниско в язовира и с цел да се стигне до него, се употребява собственоръчно направена нестабилна пътека. Подобна е гледката и към останалите плаващи заведения за хранене в региона. Притеснението на Шопов е, че равнището на язовира спада в интервал с доста превалявания, а това значи липса на задоволително вода през лятото.
„ Загубите, които поносим от това, ще рефлектират върху бизнеса ни “, споделя ресторантьорът. По думите му в туристическия бранш към язовира са заети към 600 души.
Язовир „ Кърджали “ се стопанисва от НЕК, а водният размер се контролира от екоминистерството. Има подписано съглашение с Министерство на околната среда и водите през лятото равнището на язовира да не пада под минималната кота, разясни Матей Матеев, притежател на рибовъдна плантация.
„ Още преди разгара на лятото сме с няколко метра под минималната кота. Това се случва в миг, когато има превалявания, хидро-метеорологичната конюнктура е прелестна. Всички язовири са цялостни съвсем, като се изключи язовир „ Кърджали “, разяснява Матеев.
По думите му през лятото при маловодие биологическите параметри на язовира се утежняват, губи се О2, получава се замърсяване от гниещи процеси.
„ През 2009-а имахме сходна обстановка. Тогава загубихме над 100 тона риба. Преди 3-4 години загубихме към 30-40 тона “, напомня Матей Матеев.
В язовир „ Кърджали “ има шест рибовъдни ферми с няколкостотин души личен състав. Основно се отглеждат есетра и моруна. В момента единствено в две от стопанствата има към 400 тона риба. И терзанието е за нейния живот, споделя различен притежател на плантация – Никола Ангелов.
През летните месеци рибата би трябвало интензивно да се храни, а изчезналият О2 ощетява това хранене, прецизира той. Според Ангелов ниското равнище на водата се е показало прекомерно рано.
Никола Ангелов е един от стопаните, който е на пазара от 20 години. Изнася продукция, главно черен хайвер, у нас и в чужбина. Твърди, че за българския хайвер се знае в цяла Европа.
„ Българският хайвер и прочут на пазара и има извънредно положително име освен в Европа.
За последното фрапантно намаляване на язовира засегнатите представители на бизнеса са изпратили писма до няколко институции, само че нямат отговор. Единственото, което са разбрали е, че изпускането е спряно и за два дни равнището на язовира се е повишило с към метър.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ