Ясмина Реза – кралицата на драмата с роман на български
Ясмина Реза – кралицата на актуалната драматургия, изкушава феновете си у нас и с разказ. Тези дни от щемпел излезе „ Вавилон “, появил се на бял свят през 2016 година, и почетен с премията „ Ренодо “. В него авторката на фамозните в целия свят пиеси „ Арт “, „ Богът на касапницата “ и „ Живот х 3 “ споделя история за самотата и изгнаничеството вътре в нас самите.
Българското издание на „ Вавилон “ е в превод от френски език на Снежина Русинова-Здравкова, корица от Стефан Чинов и с логото на издателство „ Лист “.
Главната героиня Елизабет Жоз е трансферирала шейсет години. Прелиства албума „ Американците “ със фотоси на корифея Робърт Франк и се връща към картини от личния си живот. Спомените от младостта ѝ се редуват с тези отпреди две години, когато събира другари и съседи на пролетно празненство, а то приключва с ликвидиране.
Престъпление от пристрастеност или черна комедия, в която един мирен човечец, жертва на модата, внезапно удушава половинката си? Този въпрос тегне дълго в създанието на читателя след края на книгата.
Става ли дума за творбите ѝ Ясмина Реза споделя, че изследва в тях човешките взаимоотношения „ не като обект на благополучие, а като обект на злополука “. За нея двойката постоянно е обект на злополучие... Чрез смеха и иронията в творчеството си Реза прикрива отчуждението, паниката.
Този метод ѝ е фамилна линия. В едно от интервютата си, носителката на най-престижните награди за за драматургия – „ Молиер “ и „ Тони “, споделя, че родителите ѝ минавали през тестванията посредством смях. Бащата на Реза е ирански евреин, роден в Москва и открил се във Франция. Спасява се от депортиране в нацистки лагер на гибелта, като твърди, че е мохамеданин. Майка ѝ е унгарска еврейка и цигуларка. „ Родителите ми се смееха доста. Те се смееха по този начин, както се смеят моите герои. Когато у дома се случваше нещо в действителност пагубно, ние се смеехме. Това изяснява доста неща за моята работа. “
Българското издание на „ Вавилон “ е в превод от френски език на Снежина Русинова-Здравкова, корица от Стефан Чинов и с логото на издателство „ Лист “.
Главната героиня Елизабет Жоз е трансферирала шейсет години. Прелиства албума „ Американците “ със фотоси на корифея Робърт Франк и се връща към картини от личния си живот. Спомените от младостта ѝ се редуват с тези отпреди две години, когато събира другари и съседи на пролетно празненство, а то приключва с ликвидиране.
Престъпление от пристрастеност или черна комедия, в която един мирен човечец, жертва на модата, внезапно удушава половинката си? Този въпрос тегне дълго в създанието на читателя след края на книгата.
Става ли дума за творбите ѝ Ясмина Реза споделя, че изследва в тях човешките взаимоотношения „ не като обект на благополучие, а като обект на злополука “. За нея двойката постоянно е обект на злополучие... Чрез смеха и иронията в творчеството си Реза прикрива отчуждението, паниката.
Този метод ѝ е фамилна линия. В едно от интервютата си, носителката на най-престижните награди за за драматургия – „ Молиер “ и „ Тони “, споделя, че родителите ѝ минавали през тестванията посредством смях. Бащата на Реза е ирански евреин, роден в Москва и открил се във Франция. Спасява се от депортиране в нацистки лагер на гибелта, като твърди, че е мохамеданин. Майка ѝ е унгарска еврейка и цигуларка. „ Родителите ми се смееха доста. Те се смееха по този начин, както се смеят моите герои. Когато у дома се случваше нещо в действителност пагубно, ние се смеехме. Това изяснява доста неща за моята работа. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ