Япония планира да изпусне повече от 1 милион метрични тона пречистена радиоактивна вода от атомната централа Фукушима в Тихия океан до края на август. След години на дебат и въпреки зелената светлина от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), планът продължава да подклажда страхове сред местното население и в близките страни.
Дванадесет години след тройната катастрофа – земетресение, цунами, разтопяване на реактор – която удари атомната електроцентрала Фукушима Даичи през 2011 г., Япония се готви да изпусне част от пречистените отпадъчни води от засегнатата централа в Тихия океан този месец. Скорошна статия от ежедневния японски вестник Asahi Shimbun разкри предстоящото издание, без да уточнява дата.
Изпускането на замърсена вода от Tokyo Electric Power Co. (TEPCO) се планира от 2018 г., но многократно беше отлагано, докато най-накрая получи одобрение от Международната агенция за атомна енергия в началото на юли. След двугодишен преглед, пет мисии за преглед в Япония, шест технически доклада и пет мисии на място, международният ядрен наблюдател каза, че изхвърлянията на пречистената вода са в съответствие със стандартите за безопасност на агенцията, с „незначително радиологично въздействие върху хората и околната среда". Зелената светлина, която разчисти пътя за завършване на проекта, беше посрещната със скептицизъм от някои членове на научната общност и с враждебност от много местни рибари, които се страхуват, че потребителите ще отбягват техните продукти.
Капацитетите за съхранение достигат лимита си
На 11 март 2011 г. трите реакторни ядра на атомната електроцентрала Fukushima Daiichi претърпяха срив, оставяйки североизточна Япония опустошена и добавяйки ядрена извънредна ситуация до опустошенията, причинени от земетресението и цунамито. Оттогава огромни количества вода се използват за охлаждане на горивните пръти на ядрените реактори всеки ден, докато стотици хиляди литри дъждовна или подпочвена вода са влезли в обекта.
Първоначално японските власти решиха да съхраняват замърсената вода в огромни резервоари, но сега мястото им свършва. Построени са около 1000 резервоара, за да поемат сегашните 1,3 милиона тона отпадъчни води. Японските власти предупредиха, че капацитетът за съхранение наближава лимита си и ще достигне насищане до 2024 г. Електроцентралата също се намира в регион с висок риск от земетресение – което означава, че нов трус може да причини изтичане на резервоарите.
Еталите във Фукушима: десетилетие след ядрената катастрофа в Япония
Филтриране на замърсената вода
За за да избегне подобен инцидент, японското правителство реши постепенно да изхвърли милиони тонове вода в Тихия океан през следващите 30 години. Процесът е прост: водата трябва да бъде изпусната на един километър от брега на префектура Фукушима през подводен тунел.
Изпускането на пречистени отпадъчни води в океана е рутинна практика за ядрени централи по целия свят. Водата обикновено се кара да циркулира около ядрен реактор, за да абсорбира топлина, което прави възможно задействането на турбини и производството на електричество. В процеса водата се натоварва с радиоактивни съединения, но след това се третира, преди да бъде пусната в морето или реките.
„Във Фукушима обаче ситуацията е много различна, тъй като това е повредена централа“, каза Жан-Кристоф Гариел, заместник-директор, отговарящ за здравето и околната среда във Френския институт за радиологична защита и ядрена безопасност (IRSN).
„Този път част от съхраняваната вода беше излята директно върху реакторите, за да ги охлади“, добави Гариел. „За разлика от водата от нашите [френски] ядрени централи, [тяхните] се натовариха с много радиоактивни съединения, известни като радионуклиди.“
Преди изхвърлянето на водата в морето предизвикателството е да се отстранят повечето от радиоактивните материали. За да направи това, операторът на Фукушима, Tepco, използва мощна система за филтриране, наречена ALPS (Advanced Liquid Processing System). „Това прави възможно елиминирането на голяма част от тези радиоактивни вещества, които присъстват само като следи“, каза Гариел. < p>„От друга страна, както в нашите собствени електроцентрали, остава един компонент: тритий, който не може да бъде елиминиран", добави той. Това вещество се произвежда рутинно от ядрени реактори и се освобождава от електроцентрали по целия свят. Въпреки че е смятан за относително безвреден, често се обвинява за увеличаване на риска от рак."За да се ограничат още повече рисковете, водата ще бъде разредена в голямо количество морска вода, за да се намали концентрацията на тритий възможно най-много", обясни Гариел.< p>По време на последния тест на водните резервоари през март, Японската агенция за атомна енергия откри 40 радионуклида. След третиране концентрацията във водата е по-ниска от приетите стандарти за 39 - всички, с изключение на тритий. Нивото на последния достигна 140 000 бекерела на литър (Bq/L) – докато регулаторната граница на концентрация за изпускане в морето е определена на 60 000 Bq/L в Япония. След последния етап на разреждане обаче нивото на тритий беше намалено до 1500 Bq/L.
„Казано по-просто, докато водата от резервоарите на Фукушима е по-замърсена от водата от [френските] електроцентрали, след обработка и разреждане тя е същата като навсякъде другаде“, каза Жан-Кристоф Гариел.
'Това е като да разреждате уиски в кока-кола'
И все пак тези стандарти и цифрите трябва да бъдат нюансирани и да се вземат предпазливо, като определените прагове варират значително в различните страни. Например Франция определя лимита си за тритий на 100 Bq/L, докато СЗО го определя на 10 000 Bq/L.
Когато става дума за разреждане на тритий, някои еколози твърдят, че това е като „разреждане на уиски в кока-кола“: наличието на кока-кола не означава, че има по-малко алкохол. По същия начин количеството тритий в океана остава същото; просто се разпределя в по-голямо количество вода.
В рамките на научната общност валидността на безопасността на планираното изпускане на вода в Япония се обсъжда широко. Океанографският институт Уудс Хоул (WHOI), базиран в Съединените щати, редовно изразява загриженост относно въздействието на проекта върху околната среда. Институтът изрази още веднъж своето противопоставяне на проекта на Япония през декември 2022 г., оплаквайки неуспеха да се измерят нивата на концентрация във всички резервоари на завода.
И все пак за Джим Смит, професор по екологични науки в Университета на Портсмут в Съединените щати Кралство, изпускането на отпадъчни води в океана „е най-добрият вариант“. Професорът, който изучава последиците от радиоактивните замърсители, твърди в статия, публикувана в The Conversation, че „в големия мащаб на екологичните проблеми, пред които сме изправени, изпускането на отпадъчни води от Фукушима е сравнително незначително“.
Изключително политическа тема
„Тази тема е изключително политическа. Тя отразява желанието на японското правителство да превърне региона на Фукушима в пример за устойчивост след ядрена авария, ”, каза Сесил Асанума-Брис, изследовател в CNRS във Франция и съдиректор на лабораторията MITATE, която изучава последствията от катастрофата във Фукушима.
„Това е основата на политиката за възстановяване на японското правителство, която включва демонтаж централата и повторното отваряне на района за жилищни сгради", обясни Асанума-Брайс. „Централата може да бъде демонтирана само след като се отърват от тези замърсени води, според последните изявления на министъра на икономиката и промишлеността Ясутоши Нишимура."
За да изпълни проекта, правителството трябва да се справи и с постоянната опозиция от страна на местното население, особено това на синдикатите на рибарите. „За [синдикатите на рибарите], които представляват важна част от икономиката на страната, въпросът е не толкова дали опасенията им са основателни или не", каза Асанума-Брайс. "След инцидента те страдаха от негативен имидж години наред, както в региона, така и в международен план. Те току-що бяха започнали да се възстановяват и възвръщат динамична икономическа дейност. С проекта за изпускане на замърсената вода те се страхуват, че имиджът им отново ще бъде накърнен и продуктите им ще бъдат отбягвани от потребителите."
През годините няколко алтернативни решения бяха проучени с различна степен на внимание от властите. "Едно от те изглежда са получили одобрението на местното население – изграждането на нови резервоари или дори инсталирането им под земята и продължаването на съхраняването на замърсената вода, докато загуби радиоактивност през следващите години, каза Асанума-Брайс. Идеята беше бързо отхвърлена от правителството , което го сметна за твърде скъпо.
В допълнение към местната опозиция, японското правителство ще трябва да се справи и с недоверието от други тихоокеански страни, особено от Китай. След зелената светлина, дадена от МААЕ в началото на юли, Пекин обяви предстояща забрана за внос на хранителни продукти от определени японски префектури, включително Фукушима, от „съображения за сигурност“.
Тази статия е преведена от .
