Най-отдаденият камикадзе на Япония
Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплинираност, която към момента може да бъде видяна измежду популацията може да бъде образец за всички останали, а стартира ли оня отдалечен дълг да зове, всеки е подготвен първи да даде живота си в името на родината. Пример за сходни дейности може да бъдат по този начин добре познатите камикадзета.
В края на Втората Световна война, когато Япония постепенно и несъмнено стартира да отстъпва в сраженията, летците вземат решение да изгубят живота си, в сравнение с да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски боец, който продължава сражението си към 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив мъчно могат да бъдат отклонени от маршрута, изключително с толкоз предан водач.
Връщайки се назад на японскот присъединяване ще попаднем на един доста забавен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с доста подготвени водачи, само че едно нещо пречило доста – армията отказвала да го изпрати на задача. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията въпреки всичко имала нравственос и не разрешавала на хора със семейство да вземат участие. Летецът имал брачна половинка и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, с цел да даде живота си за империята, само че всякога получавал отвод. Някога Хаджиме е трябвало да наследи фамилната плантация, само че тъй като виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.
Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болничното заведение, когато получава предложение да премине във Военновъздушни сили на Япония. Честта е извънредно висока, а и той самият се оказва задоволително добър и талантлив водач. Самолетите в неговите ръце можели да създадат всичко. Именно той стартира да изяснява на своите кадети, че при потребност би трябвало да разрушават своите изтребители в огромните кораби и вражеските лагери. Често припомня, че в случай че водачът ще умира, няма смисъл да почине самичък.
И каузи имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че желае да почине за страната си и не може да гледа по какъв начин неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде образец за дейностите си. Една от аргументите е било фамилията, само че другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите водачи, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В фамилията обстановката била сходна. Съпругата не желала да се раздели със своя мъж, само че разбирала за какво страда. Властите разпознават 24-годишната брачна половинка, огромната щерка на 7 години и дребната на 1 година. Ръцете на огромната щерка били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„ Най-вероятно през днешния ден ще роня сълзи. Моля простете ми за през днешния ден. Моля ви, разберете. “
Когато вижда телата на фамилията си, той споделя, че постоянно е съветвал всички да бъдат подготвени за гибелта, само че той самият не можел да доближи толкоз надалеч. В дома си открива и едно писмо, което дефинитивно затваря загадката:
„ Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш отговорностите си свободно, тъй като сме живи, взехме решение да създадем това. Тръгнахме преди теб, само че ще те чакаме. Моля, бий се без никакви запаси. “
Вечерта след погребението, Фуджи написа още едно писмо до своята 7-годишна щерка Казуко:
„ Студен и студен декемврийски ден
Твоят живот завърши в река Аракава. Болезнено тъжно е, че дружно с майка си жертва живота си, с цел да може татко ти да извърши своето най-силно предпочитание и да постави своя живот в името на страната. Както и да е, уповавам се, че дружно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко доста скоро ще ви последва. В този миг бих те държал мощно до мен, до момента в който задрямвам. Ако Чиеко плаче, апелирам те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за малко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите борби и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “
Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290
Японската войска крие този случай с терзанието, че мнозина други ще последват образеца. Получават трето писмо от летеца, само че този път е подписано с кървясъл отпечатък. Там написа, че желае да взе участие, с цел да уважи паметта на жена си и двете си дъщери. На потегляне от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната задача.
На 8 февруари 1945 година стартират тренировките и вдовецът е публично назначен за пълководец на ескадрилата. На 28 май идва и бойната задача покрай крайбрежията на Окинава. Там се крият два разрушителя, които би трябвало да бъдат обезвредени. За корабите не е мъчно да се преборят с японската офанзива, само че въпреки всичко има два самолета, които съумяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е приключена. Макар и тялото да не е открито, надгробният камък на Фуджи стои тъкмо до този на жена му.
