Япония е една изключителна страна, която макар и да не

Япония е една изключителна страна, която въпреки и да не разполага с задоволително територия, постоянно може да изненада туристите с неповторима хубост, просвета и обичаи, които резервират смисъла на изтока в най-чистия му тип. Ако разгледате част от териториите на страната, може да забележите и наличието на остров Окинава. Освен невероятна хубост, същият е прочут и с историята си, която при започване на XVII век стартира да се написа от страната на Япония. Преди това е била самостоятелна територия, само че самураите са решили, че е време да се намесят и да го подчинят.

Историята му в хода на Втората Световна война демонстрира извънредно стратегическо значение и там ще се води една от най-бруталните 98-дневни борби, демонстрираща цялостната отдаденост на японците да не се предават. Първите заселници не са подозирали какво в действителност ще се случи, те идват преди повече от 32 000 години и по това време източните миграции са от изключително значение за образуването на народът Ямато, който през днешния ден е прочут като Япония. Това е най-южната територия на Япония и граничи на югозапад единствено с Тайван. От епохи китайците са дебаркирали на тези крайбрежия, откакто бурите са ги запратили там.

Коварните течения изиграват доста неприятна роля епохи наред и вършат тази локация самостоятелна от външната политика. Тук ще срещнете японци, корейци и китайци, като в избрана ера господстват и трите народа. Приблизителната повърхност е 1400 квадратни километра, задоволителни за оформянето на три централни елементи – Окинава-Хокузан на север, Чузан в центъра и Нанзан в южната част. Всеки държател има собствен палат и ползи. Само азиатците са склонни да водят безкрайни войни, с цел да се наложат на скромната територия, само че откакто тя е лимитирана, всеки сантиметър е от голяма важност.

Тук крепостите стартират да никнат една след друга, като чузанският държател се разраства най-бързо до 1429 година и точно той господства към 2 века. И тъй като няма толкоз територия, скоро ползите се трансферират към островите Амами на север от Окинава. Те са апетитна хапка, тъй като всички северни търговски направления към Малай и Сиам са начертани през тях и се употребяват от Япония, Корея и кралство Рюкю.

Бедстващите моряци постоянно намират кей и опция да продължат пътя си против рационална такса за  ремонт. Кралство Рюкю бере плодовете на прокарания маршрут и бързо съумява да натрупа сериозен капитал. Династията Минг в Китай и феодалните владетели на Япония не остават безразлични. Все отново едно  малко кралство кове своята самостоятелност, без да се вълнува от по-голямата картина. Китайската династия употребява Рюкю за посредници, откакто от много време не могат да реализират никаква дипломация с  японците. Още при първото им идване през 1374 година те ще търсят малко по-високо и качествено стопляне на връзките.

Добрите думи идват и с още повече капитал, даже лавирането изисква средства, изключително в случай че ще се подсигурява мир по-дълго време. Рюкю има и още един проблем, позициониран в провинцията Сатсума, където владетелят се дефинира като „ Господар на 12-те най-южни острова “, въпреки и това да не е тъкмо по този начин. Същата провинция няма силите да се наложи там, въпреки и името да го изисква. През 1476 година на японските острови стартира една кървава вътрешна борба сред самураите и всеки се стреми да вземе своето парче земя. С появяването на Тойотоми Хидейоши и покоряването на всеки един съперник в границите на няколко години ще стартира и възходът на Япония.

Провинция Сатсума освен не владее нищо, само че към този момент е и васал на новия водач. Хидейоши продължава да се разраства и стартира своята агресия в Корея от 1592 година, който ще продължи към 5 години с отделянето на 10 000 самурая. Кралство Рюкю, като публично притежание на Сатсума, също е призовано да изпрати армия. Тук идва огромният проблем. На първо място приказваме за без значение притежание, по-късно не би трябвало да забравяме, че Рюкю е мултинационално кралство с въздействие от Китай, Япония и Корея, изпращането на армия е още по-безумно, откакто ще се привлекат нови врагове, а също така не би трябвало да забравяме и съществуването на не толкоз огромна армия. Инвазията в Корея се проваля и самият Хидейоши умира една година по-късно, с цел да отвори още една кървава рана на японците и да стартира новото преразпределение на властта.

Кланът Шимазу, който владее Сатсума и покрайнините е получил правото си да се развива от 1196 година и идва с впечатляващи обичаи и уважението на близките. Като наследници на клана Минамото, те са известни с преданост и почитание към съперника, традиция във войната и несъмнено – качествена войска, която за жал сега изстива някъде в Корея. През 1600 година в борбата при Секигахара, въпросният стои на един не толкоз прелестен кръстопът. Първо нямат никакви средства за поддържане на армия, самите селяни са недоволни и възможностите да бъдат поробени при идната маниакална агресия, по никакъв начин не са малко.

В отчаянието си, те стартират да се оглеждат за запаси и като неофициални владетели на една самостоятелна територия, погледът им се насочва към Рюкю. Освен богатства, те могат да получат и контрола на морските пътища, а той ще подсигурява цялостна непоклатимост освен на тази провинция, само че и на много  други. Рюкю не са на същото мнение, дълги години отхвърлят да признаят, че са притежание на самураите, само са показали официално самопризнание на шогуна Токугава Хидетада и се съгласяват да признаят нашествието му през 1609 година Междувремено господарят на Сатсума – Шимазу Тадутсане подрежда събирането на най-лоялните 3000 моряка, които поддържат към 100 кораба. Сред тях се срещат някои от най-хубавите ветерани от Корейската война. Именно те ще би трябвало да закарат армията до Рюкю и да решат един път вечно спорът.

На 8 април Тадатсуне подрежда армията му да отплава, а за пълководец е назначен Кабаяма Хисатака. Шо Ней предизвестява Рюкю за неизбежната офанзива. Владетелят там знае, че единствените шансове за нахлуване са в северната точка и по тази причина подрежда укрепване, а на самия остров ще има поддръжка само от Амамис. Това, което Рюкю не знаят е, че корабите плават с невероятна скорост и ще отстраняват всички шансове за основаването на някаква отбрана. Остров Окинава е квалифициран за набези и воденето на окопна война, историята към този момент е завещала своите каменни крепости за всеки, който е поискал да извърши нахлуване.

Те се разгръщат на към 40 благи северно от замъка Шури. Територията е покрита с редица възвишения, които постоянно са работили в интерес на домакините. Всяка една дребна цитадела се намира на нагорнище, а пътя до нея е застлан с тесни пътеки, дървени отбрани, които можем да открием в Япония и още доста други. Висотата дава опция на наблюдаващите бързо да открият съперника и да приготвят армията си за пердах, като не би трябвало да забравяме, че гостите ще имат много време, преди да дойдат до съответната позиция. Единствените проблеми са, че липсва оня топъл катран, който да потича от стените, няма машини за отдалечен обстрел – една стратегическа неточност.

В замъка Шури ще открием владетеля Шо Ней, който би трябвало да резервира непременно пристанището Наха, което се намира единствено на няколко километра западно от двореца и точно там се правят някои от най-важните търговии. Самото пристанище претърпява няколко усъвършенствания, които са били готови за посрещането на пирати, само че не и за цяла професионална войска. Ходът на пристанището се пази от две каменни замъци и при потребност от затваряне се издига железна мрежа, която не разрешава на корабите да влизат самоуверено напред. Рюкю имали войска,  само че не може да се каже, че дава отговор на корейските ветерани. Кралството в никакъв случай не е влизало  в по-сериозни борби и постоянно се е сражавало единствено на своята лична територия в продължение на 2 века. Комбинацията от въоръжаване тук е смеска сред китайски и японски оръжия. На 11 април японците акустират в Ошима и стартират дългото кръвопролитие, премахвайки всички съпротиви по пътя си. Нападателите бързо ги подчиняват до 20 април. За първи път от 2 века Ошима е в действителност под контрола на Шимазу. Следващата точка е Токуношима, само че вместо лесна победа, там 200-300 боеца се борят толкоз ревниво, че съумяват да правят отстъпка само пред барута.

Опитите да се ограбят околните хранилища приключва единствено със селска опозиция, която обаче наподобява още по-безумна от тази на постоянната войска. На 28 април дебаркират на Окиноерабуджима, където локалните поданици се предават без никаква опозиция. Това е и последният дребен остров на север от Окинава. Войниците са удовлетворени, че могат да си починат и да поемат към финалната фаза на опозиция. На идната заран котвата е хвърлена на пристанището Унтен. Там главният надзор се поема от замъка Накиджин, който е един от огромните под контрола на Рюкю, позициониран в северните елементи на острова. Гарнизонът даже не се пробва да ги спре, а самият палат желае повече подкрепления, тъй като съперникът е многочислен.

По това време армията на кралството е централизирана и чака команда накъде да се насочи. Хиляди бойци потеглят към северната цитадела с концепцията да пресечен офанзивата. Кабаяма атакува крепостта на 30 април. Сраженията са къси, само че напрегнати и скоро Шо Кокуши пада в багра. Половината от армията отстъпва обратно, с цел да резервира цитаделата. Не е ясно по кое време идват бранителите, само че крепостта е изгубена. След като една цитадела пада, самураите се качват на корабите и се пускат по западното крайбрежие. На 3 май дебаркират в Йомитан, покрай замъка Закими.

От юг и запад стоят Катсурен и Накагусуки. 3-те събрани гарнизона там отхвърлят да се дадат без пердах и също така са подготвени да умрат в ръцете на Шимазу, в сравнение с да се предадат. Тук роля изиграва психическата война, като Кабаяма подрежда се изгори селото в Йомитан пред погледа на бранителите на Закими. Японската войска се разделя на две, една част отива в морето, а друга се движи по сухопътните линии,  с цел да нападне Наха от юг. Сухопътните сили минават през големия палат Урасое, обират каквото има, възпламеняват храма и не престават към Шури, оставяйки огнена диря на всички места след себе си. Контролът и отбраната стартират да се пропукват.

Последният опит на военачалник Геку Юекута е да спре нападателите на стръмния каменен мост Тайхей покрай Тайрабаши. Той обаче съумява да събере единствено 100 правилни боеца, който нямат никакво решение за стрелбата с аркебузи. Пред погледа на доста ранени, самураите обезглавят един от офицерите и преследват всички останали. Никой не е виждал сходни брутализми във война. От изток по крайбрежието, японската флота няма такива триумфи. Опитите да се завладее Наха са посрещнати за първи път с артилерийска пукотевица. Крепостта разполагала с задоволително оръдия, с цел да удари лодките на съперника и да охлади пристрастеностите за нахлуване в пряк дуел. Около 3000 индивида там отблъскват противниковите кораби. Нападателите отстъпват.

Това обаче не значи, че задачата не е реализирана, събирането на толкоз хора на едно място в Наха значи, че централният палат е разкрит. Кралят ще посрещне тази неточност и ще заплати горчива цена за нея. На 4 май сухопътните сили на Шимазу се движат напред към възвишението към аления замък. От време на време стопират похода, с цел да изпратят единствено артилерийски огън. Аркебузите работят извънредно отдадено в това отношение и държат съперника на безвредно разстояние. Стълбите се слагат върху стените и самураите стартират да прескачат и да развяват катани. Никой не съумява да се измъкне от кървавата баня, само че пък би трябвало да споменем геройството на локалните поданици. Те знаели, че нямат доста шансове против професионална войска, не можели да боравят с мечове или да извършват комплицирани военни маневри.

Въпреки това разполагали с нещо друго – знания за природата. Ето за какво при оповестяването на паника и при подготовката за нахлуване, същите се отправили в джунглата и почнали да събират богато количество отровни хабу змии. Събират ги в кошове, като се счита, че са търсили с дни. Огромното количество е разбъркано по пътя, с цел да остави следите си. Веднъж ухапан, човек не може да противодейства по никакъв метод и умира в границите на минути. При прекосяването на крепостта, самият Шо Ней излиза, с цел да се съобщи и да спре клането. С дребна част от своите жители, той публично дава кралството си в ръцете на Япония. Последната стъпка остават бранителите на Наха, които не са предпазени от сухопътно нахлуване.

Бившият към този момент държател подрежда на Наха да пусне корабите, тъй като няма смисъл от повече кръвопролития. Шо Ней отпътува като външен консултант на Сатсума и играе ролята на пленник. През 1611 година провинцията изпраща нов държател на  острова. Малко по-късно още веднъж се сменя владението в Япония и Шо Ней получава правото да се завърне в кралството си като държател, само че преди този момент му се постанова да се закълне в една от най-унизителните обети, че ще бъде постоянно феодал на лорда на Сатсума. Междувременно капитан Кабаяма оставя част от оживелите си бойци на новата територия и си потегля. Самураите ще бъдат окупатори на новата територия и ще поддържат мира.

Династията Минг в Китай знаела какво се случва и все пак потърсили шанса да изготвят нови търговски покупко-продажби. По закон търговията сред Япония и Китай е неразрешена, само че Окинава е един много добър компромис за всички. В идващите 3 десетилетия, когато китайски кораби дебаркират, самураите се прибират в джунглата и стоят там, до момента в който китайците не си тръгнат, покупко-продажбите се организират и след това  се връщат назад. Този цирк продължава до 1644 година, когато манджурите смъкват от власт династията Минг. Следващата цел е да пресечен връзките с Рюкю. Китайците възвръщат връзките с притока на династия Цин.

Скоро ще се появи китайски представител, който ще бъде поканен непосредствено в замъка Шури, а това ще ядоса още повече японците, които незабавно ще изпрати нови сили за въдворяване на реда. Рюкю съществува до 1879 година и ще бъде анексиран като префектура Окинава. С това всички следи на Рюки завършват, езикът и културата се заличават. Процесът продължава до Втората Световна война. После остава под надзор на Съединени американски щати до 1972 година и по-късно се връща на японците. Окинава през днешния ден продължава да е японска територия, която може да изненада мнозина с доста забавни качества и благоприятни условия.

Снимки: Wikipedia