Януари, 1915 г., Берлин. 6 месеца след като е оставил

Айнщайн към сина си ~ Свири на пианото, но не забравяй и мисленето – то също носи удоволствие!

Януари, 1915 година, Берлин. 6 месеца откакто е оставил своите двама синове и брачната половинка си Милева в Цюрих, 36-годишният Айнщайн написа писмо на по-големия Алберт. Тогава момчето е на 11.

Скъпи мой Алберт,
Вчера получих твоето скъпо писмо и доста се зарадвах. Бях почнал да се опасявам, че повече няма да ми пишеш. Когато бях в Цюрих, ти ми сподели, че ти е неловко, когато пристигам. Мисля, че е по-добре да се забележим на друго място, където никой няма да нарушава спокойствието ни. Във всеки случай ще упорствам всяка година да прекарваме по цялостен месец дружно, тъй че да видиш, че имаш татко, който държи на теб и те обича. Освен това можеш да научиш доста положителни и красиви неща от мен, нещо което различен не би могъл по този начин елементарно да ти предложи. Това, което съм постигнал с толкоз доста старателен труд, не би трябвало да бъде единствено за непознатите, а на първо място за моите момчета. Тези дни приключих един от най-красивите писания в живота си. Когато пораснеш, ще ти опиша повече за него.
Много съм удовлетворен, че намираш наслада в пианото. Това и дърводелството са според мен най-хубавите занимания за твоята възраст, по-добри даже от учебното заведение. Защото това са неща, които пасват доста добре на младеж като теб. Главното е да свириш на пианото най-много неща, които ти харесват, даже в случай че учителят не ти ги дава за домашно. Това е методът да учиш най-добре - когато правиш нещо с такова наслаждение, че не забелязваш по какъв начин минава времето. Аз от време на време съм толкоз обхванат от работата си, че не помня за обяда...

Целувам теб и Тете.
Поздрави на мама.
Татко