Ядрената стратегия през 21 век - приемственост или промяна?
Ядрените оръжия още веднъж заемат централно място в интернационалната политика. Възраждането на нуклеарните оръжия бележи същинския завършек на ерата след Студената война, време, когато нуклеарните арсенали на Русия и Съединените щати бяха доста понижени и ролята на нуклеарните оръжия беше омаловажена. Конкуренцията между великите сили се завърна, като военната мощ още веднъж се употребява за преразглеждане на държавните граници на фона на насилствени нуклеарни закани, написа в Доклад, оповестен от Колежа по защитата на НАТО и неговия проучвателен отдел.
През февруари 2022 година съветският президент Владимир Путин съзнателно стартира война против Украйна, отправяйки нуклеарни закани, с цел да защищити войната си в Украйна от директна интервенция на Съединените щати и други страни от НАТО. Путин също съобщи, че окупираните територии - от Крим до четирите провинции, анексирани от Русия - са предпазени от съветски нуклеарни гаранции, макар че украинските сили към този момент са почнали контранастъпление, с цел да си върнат тези райони.
Никой, може би даже самият Путин, не може да планува дали и при какви условия Русия ще употребява тактически нуклеарни оръжия, с цел да приключи войната при удобни условия или да предотврати политически скъпо проваляне. Руската нуклеарна теория предлага някои насоки и червени линии, като да вземем за пример нуклеарен отговор при положение на екзистенциална опасност за страната или при положение на офанзива против сериозни уреди, които подкопават действието на съветските нуклеарни сили. Но доктрината не е същата като оперативно обмисляне и откакто водачът премине " Рубикон ", е малко евентуално проектите да оцелеят при контакт с врага. Плановете зависят от изискванията и решенията на водачите в сериозни моменти. Ако Русия се окаже изправена пред натрупващи се загуби, Путин може да работи като уязвим автократ, залагащ на нуклеарна ескалация в рисков опит да подсигурява оцеляването на своя режим.
Наблюдателите осъждат Русия освен за нейните рискови ограничения за заличаване на суверенитета на Украйна, само че също и за това, че " удря с чук върху световния нуклеарен ред ". Световни водачи като генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвестяват, че Путин е върнал вероятността за " нуклеарна война назад в царството на опциите ". Агресията на Русия, в случай че успее, може да изкуши диктаторите в Пхенян, Пекин и евентуално Техеран да последват образеца им.
Действията на Русия биха могли също да подтикват разпространяването на нуклеарни оръжия - или най-малко да изкушат евентуални разпространители като Южна Корея и Япония да засилят своите стратегии (където страните се приближават до придобиването на алтернатива за нуклеарни оръжия, без да извървят целия път). Това, че широкомащабното навлизане на Русия в Украйна се случи 26 години откакто Киев непринудено се отхвърли от еквивалента на третия по величина боеприпас от нуклеарни оръжия в света, завещан при разпадането на Съветския съюз, накара украинците и други да се усъмнят в разумността на неядрения си статут.
Междувременно, вместо стремглаво придобиване на нуклеарна дарба, сътрудниците от Сеул до Варшава може да търсят по-пряко присъединяване в стратегиите на Съединени американски щати за нуклеарно шерване. Оптимистичните изводи за по-малко рисков нуклеарен ред в бъдеще също наподобяват преждевременни и преувеличават предходни достижения. Договорът за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW), да вземем за пример, не оказа въздействие върху разширението и модернизацията на нуклеарните стратегии в Китай, Северна Корея, Русия и Пакистан.
В Съединените щати стремежите на администрацията на Обама да омаловажава ролята на нуклеарните оръжия в отбранителната политика на Съединени американски щати бяха обезщетени от двупартийна стратегия за рационализация, приложена от поредни президентски администрации, която се стреми да размени остарялата нуклеарна мощ на Съединени американски щати, да усъвършенства нуклеарното командване и надзор и възобновяване на инфраструктурата за научноизследователска и развойна активност и произвеждане на нуклеарни оръжия. Нещо повече, поредните прегледи на нуклеарната позиция на Съединени американски щати удостоверяват, че възпирането против нуклеарна офанзива остава главната, само че не и единствената цел на нуклеарните оръжия на Съединени американски щати.
Вашингтон удостовери нуждата от персонализирани нуклеарни качества за въздържане на огромни стандартни войни, за противопоставяне на пагубни неядрени офанзиви и за реагиране на първо потребление на нуклеарни оръжия от съперника, като по този метод успокои съдружниците, загрижени за надеждността на разширените задължения на Съединени американски щати за въздържане. При оценката на този възобновен интервал на нуклеарна конкуренция, анализаторите могат за благополучие да ангажират надълбоко и разширяващо се тяло от теоретични и исторически знания. От тази позиция руско-украинската война се обрисува като най-забележителния образец за епохата след Студената война за парадокса стабилност-нестабилност, доктрина, която твърди, че стабилността на стратегическо равнище посредством взаимно обезпечено заличаване (MAD) поражда неустойчивост на по-ниски равнища на спор.
Спонсорираното от Пакистан принуждение в Кашмир и против Индия се вписва в този модел - само че към този момент в по-малък мащаб. Като понижават възможностите за нуклеарна война, взаимните качества за втори удар направиха по-безопасно за агресори като Русия да вземат участие в провокации и военни дейности при по-ниски равнища на принуждение. Ядрени закани на Русия имат за цел да възпрат Съединени американски щати и съдружниците от НАТО да се причислят към войната като пълноправни сили или доста да ескалират поддръжката си за Украйна.
Кремъл е двузначен по отношение на бъдещия си курс на деяние, защото праговете, които счита за значими, са неразбираеми. Независимо от това, задачата е да се сплашат съперниците, с цел да проявят здравомислие и въздържаност от самото начало, до момента в който Русия прави експанзия. В последна сметка водач като Путин няма потребност да убеждава съперниците си, че лимитираното потребление на нуклеарни оръжия е достоверен вариант; той би трябвало единствено да образува убежденията на другите, че счита, че нуклеарните оръжия са потребни.
В началото на войната тази форма на нуклеарно сигнализиране се оказа ефикасна, защото администрацията на Байдън се опита да увери Русия, че те схващат, че директната борба значи Трета международна война. Президентът Джоузеф Байдън обществено регистрира, че светът е по-близо до " Армагедон " от когато и да било след Кубинската ракетна рецесия от 1962 година Впоследствие администрацията се насочи към въздържане на съветската нуклеарна приложимост и се стреми да понижи въздействието на дрънкането на оръжие на Путин, предупреждавайки Кремъл, че всяко потреблението на нуклеарни оръжия би довело до " пагубни последствия ".
В случай на лимитирана нуклеарна приложимост от страна на Русия, осведомени анализатори са се заели да оценят достолепията на различни отговори, в това число мощен стандартен отговор за унищожаване на обилни съветски качества, ориентирани против Украйна или симетричен стеснен нуклеарен отговор за демонстриране на увереност и въздържане на по-нататъшна ескалация.
Да не се прави нищо е минимум евентуалният вид, защото това би основало казус, който може да подкопае доверието в разширеното въздържане на Съединени американски щати. След това си коства да се замислим доколко Съединените щати могат да разпрострат своето разширено въздържане към сътрудник като Украйна - не да споменем дали сходно държание ускорява сходни възпиращи сигнали, изпратени до Китай във връзка с експанзия против Тайван. Невъзможно е да се оцени кои стратегически, поведенчески или перцептивни фактори ще окажат по-голямо въздействие върху вземането на решения от водачите по време на нуклеарни рецесии.
Това, което е несъмнено, е, че човек в никакъв случай не би трябвало да пропуща да вземе поради неизползването на нуклеарни оръжия в борба или за какво пословичното куче не лае. Парадоксално е, че може да има наклонност измежду нуклеарните водачи, като се има поради тяхната информираност за изключителните рискове, за внимателно държание, с цел да се избегне прекрачването през ръба на пропастта. Тази податливост контрастира освен със сдържането на ръба, само че и със общоприетите модели на договаряне, които чакат страните да работят решително, както и с поведенчески модели, при които водачите поемат несъразмерни опасности, тъй като виждат обстановката си като безнадеждна.
Съдейки по обширните му мнения, Путин схваща обективните обстоятелства за широкомащабната нуклеарна война и признава положението на взаимна накърнимост. Всъщност както Москва, по този начин и Пекин настойчиво се опитваха да убедят Вашингтон да удостовери взаимното изказване от 1985 година, направено от Рейгън и Горбачов, утвърдено от всички " Постоянни пет " (П5) нуклеарни страни в света през януари 2022 година, че " нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води ".
Все отново и двете страни имат своите ползи да препотвърдят (или не) това взаимно изказване. Следвайки логиката на парадокса стабилност-нестабилност, държанието на Русия в Украйна допуска, че Москва и Пекин се стремят да лимитират Съединените щати и НАТО на стратегическо нуклеарно равнище, с цел да отворят вратата за решително държание под нуклеарния предел. От друга страна, също по този начин е явно, че Русия и Китай от дълго време се притесняват, че Съединените щати се стремят да избягат от взаимната накърнимост посредством софтуерни нововъведения, които те считат за подкопаващи основите на нуклеарното въздържане.
И по този начин, какъв брой нежен е този възникващ многополюсен нуклеарен свят?
Китай се приближава до нуклеарен статут на сътрудник и в най-лошия случай може да се съюзи с воюваща Русия. Междувременно нуклеарните закани от Северна Корея и евентуално Иран се форсират. Като се има поради огромният и възходящ брой задължения за разширено въздържане, плановиците на Съединени американски щати и НАТО ще се изправят пред сложни въпроси по отношение на ръководството на ескалацията, дали съществуващите нуклеарни сили са задоволителни и дали разрастващата се тактика за въздържане ще се окаже по-малко надеждна и евентуално нежелана, в случай че не успее да обезпечи лимитирани варианти и известна мярка за ограничение на вредите.
Стратегическото командване на Съединени американски щати (STRATCOM) към този момент се бори с провокациите на триполюсния ядрен свят - който неговото управление дефинира като политически еквивалент на опит за решение на " казуса с трите тела " във физиката, който изисква по-динамична и многофункционална идея за въздържане. Накратко, броят на последващите провокации, пред които са изправени политиците през днешния ден и през идващите години, е огромен. За да помогне за оправянето с необятен кръг от въпроси и да се ориентира в вариантите, този Доклад, оповестен от Колежа по защитата на НАТО и неговия проучвателен отдел, дава значими нови вероятности, които показват жизнеността и цената на идващото потомство нуклеарни специалисти.
През 2022 година нуклеарните оръжия се върнаха в центъра на интернационалната политика. Колебливата война на съветския президент Владимир Путин против Украйна го остави изолиран и с малко налични благоприятни условия той размаха нуклеарния меч на страната си в опит да принуди Украйна да се подчини и да възпре Запада да помогне на Киев. Неговата смразяваща нуклеарна изразителност и сигнали хвърлиха евроатлантическия район назад в натоварената политика на нуклеарните оръжия и концентрираха груповите мозъци върху безконечните проблеми на нуклеарната тактика.
Очаквайте Част втора - Обратно на учебно заведение и Третата нуклеарна ера.
Геополитическото многообразие на съдружниците от НАТО и сплотеността на Алианса
Войната в Украйна до известна степен обясни разделянето на дилемите сред НАТО и ЕС
През февруари 2022 година съветският президент Владимир Путин съзнателно стартира война против Украйна, отправяйки нуклеарни закани, с цел да защищити войната си в Украйна от директна интервенция на Съединените щати и други страни от НАТО. Путин също съобщи, че окупираните територии - от Крим до четирите провинции, анексирани от Русия - са предпазени от съветски нуклеарни гаранции, макар че украинските сили към този момент са почнали контранастъпление, с цел да си върнат тези райони.
Никой, може би даже самият Путин, не може да планува дали и при какви условия Русия ще употребява тактически нуклеарни оръжия, с цел да приключи войната при удобни условия или да предотврати политически скъпо проваляне. Руската нуклеарна теория предлага някои насоки и червени линии, като да вземем за пример нуклеарен отговор при положение на екзистенциална опасност за страната или при положение на офанзива против сериозни уреди, които подкопават действието на съветските нуклеарни сили. Но доктрината не е същата като оперативно обмисляне и откакто водачът премине " Рубикон ", е малко евентуално проектите да оцелеят при контакт с врага. Плановете зависят от изискванията и решенията на водачите в сериозни моменти. Ако Русия се окаже изправена пред натрупващи се загуби, Путин може да работи като уязвим автократ, залагащ на нуклеарна ескалация в рисков опит да подсигурява оцеляването на своя режим.
Наблюдателите осъждат Русия освен за нейните рискови ограничения за заличаване на суверенитета на Украйна, само че също и за това, че " удря с чук върху световния нуклеарен ред ". Световни водачи като генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвестяват, че Путин е върнал вероятността за " нуклеарна война назад в царството на опциите ". Агресията на Русия, в случай че успее, може да изкуши диктаторите в Пхенян, Пекин и евентуално Техеран да последват образеца им.
Действията на Русия биха могли също да подтикват разпространяването на нуклеарни оръжия - или най-малко да изкушат евентуални разпространители като Южна Корея и Япония да засилят своите стратегии (където страните се приближават до придобиването на алтернатива за нуклеарни оръжия, без да извървят целия път). Това, че широкомащабното навлизане на Русия в Украйна се случи 26 години откакто Киев непринудено се отхвърли от еквивалента на третия по величина боеприпас от нуклеарни оръжия в света, завещан при разпадането на Съветския съюз, накара украинците и други да се усъмнят в разумността на неядрения си статут.
Междувременно, вместо стремглаво придобиване на нуклеарна дарба, сътрудниците от Сеул до Варшава може да търсят по-пряко присъединяване в стратегиите на Съединени американски щати за нуклеарно шерване. Оптимистичните изводи за по-малко рисков нуклеарен ред в бъдеще също наподобяват преждевременни и преувеличават предходни достижения. Договорът за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW), да вземем за пример, не оказа въздействие върху разширението и модернизацията на нуклеарните стратегии в Китай, Северна Корея, Русия и Пакистан.
В Съединените щати стремежите на администрацията на Обама да омаловажава ролята на нуклеарните оръжия в отбранителната политика на Съединени американски щати бяха обезщетени от двупартийна стратегия за рационализация, приложена от поредни президентски администрации, която се стреми да размени остарялата нуклеарна мощ на Съединени американски щати, да усъвършенства нуклеарното командване и надзор и възобновяване на инфраструктурата за научноизследователска и развойна активност и произвеждане на нуклеарни оръжия. Нещо повече, поредните прегледи на нуклеарната позиция на Съединени американски щати удостоверяват, че възпирането против нуклеарна офанзива остава главната, само че не и единствената цел на нуклеарните оръжия на Съединени американски щати.
Вашингтон удостовери нуждата от персонализирани нуклеарни качества за въздържане на огромни стандартни войни, за противопоставяне на пагубни неядрени офанзиви и за реагиране на първо потребление на нуклеарни оръжия от съперника, като по този метод успокои съдружниците, загрижени за надеждността на разширените задължения на Съединени американски щати за въздържане. При оценката на този възобновен интервал на нуклеарна конкуренция, анализаторите могат за благополучие да ангажират надълбоко и разширяващо се тяло от теоретични и исторически знания. От тази позиция руско-украинската война се обрисува като най-забележителния образец за епохата след Студената война за парадокса стабилност-нестабилност, доктрина, която твърди, че стабилността на стратегическо равнище посредством взаимно обезпечено заличаване (MAD) поражда неустойчивост на по-ниски равнища на спор.
Спонсорираното от Пакистан принуждение в Кашмир и против Индия се вписва в този модел - само че към този момент в по-малък мащаб. Като понижават възможностите за нуклеарна война, взаимните качества за втори удар направиха по-безопасно за агресори като Русия да вземат участие в провокации и военни дейности при по-ниски равнища на принуждение. Ядрени закани на Русия имат за цел да възпрат Съединени американски щати и съдружниците от НАТО да се причислят към войната като пълноправни сили или доста да ескалират поддръжката си за Украйна.
Кремъл е двузначен по отношение на бъдещия си курс на деяние, защото праговете, които счита за значими, са неразбираеми. Независимо от това, задачата е да се сплашат съперниците, с цел да проявят здравомислие и въздържаност от самото начало, до момента в който Русия прави експанзия. В последна сметка водач като Путин няма потребност да убеждава съперниците си, че лимитираното потребление на нуклеарни оръжия е достоверен вариант; той би трябвало единствено да образува убежденията на другите, че счита, че нуклеарните оръжия са потребни.
В началото на войната тази форма на нуклеарно сигнализиране се оказа ефикасна, защото администрацията на Байдън се опита да увери Русия, че те схващат, че директната борба значи Трета международна война. Президентът Джоузеф Байдън обществено регистрира, че светът е по-близо до " Армагедон " от когато и да било след Кубинската ракетна рецесия от 1962 година Впоследствие администрацията се насочи към въздържане на съветската нуклеарна приложимост и се стреми да понижи въздействието на дрънкането на оръжие на Путин, предупреждавайки Кремъл, че всяко потреблението на нуклеарни оръжия би довело до " пагубни последствия ".
В случай на лимитирана нуклеарна приложимост от страна на Русия, осведомени анализатори са се заели да оценят достолепията на различни отговори, в това число мощен стандартен отговор за унищожаване на обилни съветски качества, ориентирани против Украйна или симетричен стеснен нуклеарен отговор за демонстриране на увереност и въздържане на по-нататъшна ескалация.
Да не се прави нищо е минимум евентуалният вид, защото това би основало казус, който може да подкопае доверието в разширеното въздържане на Съединени американски щати. След това си коства да се замислим доколко Съединените щати могат да разпрострат своето разширено въздържане към сътрудник като Украйна - не да споменем дали сходно държание ускорява сходни възпиращи сигнали, изпратени до Китай във връзка с експанзия против Тайван. Невъзможно е да се оцени кои стратегически, поведенчески или перцептивни фактори ще окажат по-голямо въздействие върху вземането на решения от водачите по време на нуклеарни рецесии.
Това, което е несъмнено, е, че човек в никакъв случай не би трябвало да пропуща да вземе поради неизползването на нуклеарни оръжия в борба или за какво пословичното куче не лае. Парадоксално е, че може да има наклонност измежду нуклеарните водачи, като се има поради тяхната информираност за изключителните рискове, за внимателно държание, с цел да се избегне прекрачването през ръба на пропастта. Тази податливост контрастира освен със сдържането на ръба, само че и със общоприетите модели на договаряне, които чакат страните да работят решително, както и с поведенчески модели, при които водачите поемат несъразмерни опасности, тъй като виждат обстановката си като безнадеждна.
Съдейки по обширните му мнения, Путин схваща обективните обстоятелства за широкомащабната нуклеарна война и признава положението на взаимна накърнимост. Всъщност както Москва, по този начин и Пекин настойчиво се опитваха да убедят Вашингтон да удостовери взаимното изказване от 1985 година, направено от Рейгън и Горбачов, утвърдено от всички " Постоянни пет " (П5) нуклеарни страни в света през януари 2022 година, че " нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води ".
Все отново и двете страни имат своите ползи да препотвърдят (или не) това взаимно изказване. Следвайки логиката на парадокса стабилност-нестабилност, държанието на Русия в Украйна допуска, че Москва и Пекин се стремят да лимитират Съединените щати и НАТО на стратегическо нуклеарно равнище, с цел да отворят вратата за решително държание под нуклеарния предел. От друга страна, също по този начин е явно, че Русия и Китай от дълго време се притесняват, че Съединените щати се стремят да избягат от взаимната накърнимост посредством софтуерни нововъведения, които те считат за подкопаващи основите на нуклеарното въздържане.
И по този начин, какъв брой нежен е този възникващ многополюсен нуклеарен свят?
Китай се приближава до нуклеарен статут на сътрудник и в най-лошия случай може да се съюзи с воюваща Русия. Междувременно нуклеарните закани от Северна Корея и евентуално Иран се форсират. Като се има поради огромният и възходящ брой задължения за разширено въздържане, плановиците на Съединени американски щати и НАТО ще се изправят пред сложни въпроси по отношение на ръководството на ескалацията, дали съществуващите нуклеарни сили са задоволителни и дали разрастващата се тактика за въздържане ще се окаже по-малко надеждна и евентуално нежелана, в случай че не успее да обезпечи лимитирани варианти и известна мярка за ограничение на вредите.
Стратегическото командване на Съединени американски щати (STRATCOM) към този момент се бори с провокациите на триполюсния ядрен свят - който неговото управление дефинира като политически еквивалент на опит за решение на " казуса с трите тела " във физиката, който изисква по-динамична и многофункционална идея за въздържане. Накратко, броят на последващите провокации, пред които са изправени политиците през днешния ден и през идващите години, е огромен. За да помогне за оправянето с необятен кръг от въпроси и да се ориентира в вариантите, този Доклад, оповестен от Колежа по защитата на НАТО и неговия проучвателен отдел, дава значими нови вероятности, които показват жизнеността и цената на идващото потомство нуклеарни специалисти.
През 2022 година нуклеарните оръжия се върнаха в центъра на интернационалната политика. Колебливата война на съветския президент Владимир Путин против Украйна го остави изолиран и с малко налични благоприятни условия той размаха нуклеарния меч на страната си в опит да принуди Украйна да се подчини и да възпре Запада да помогне на Киев. Неговата смразяваща нуклеарна изразителност и сигнали хвърлиха евроатлантическия район назад в натоварената политика на нуклеарните оръжия и концентрираха груповите мозъци върху безконечните проблеми на нуклеарната тактика.
Очаквайте Част втора - Обратно на учебно заведение и Третата нуклеарна ера.
Геополитическото многообразие на съдружниците от НАТО и сплотеността на Алианса
Войната в Украйна до известна степен обясни разделянето на дилемите сред НАТО и ЕС
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ