Майчината ирония е по-лоша и от откровената обида
„ Я се виж единствено, нямаш никакви маниери! “ Рязко и безапелационно майка съска към 6-7-годишно момче в сладкарница, тъй като е изтърсило върху масата късче торта и се пробва да го вкара с вилицата назад в чинията.
В резултат го размазва и по масата, и по чинията. Пръстите му лепнат, пробва се скрито да ги избърше в блузката си, майката обаче го вижда и: „ Леле какъв брой си смотан, все едно не съм те раждала аз. Противно ми е да те виждам! “
Момчето е навело взор и ще ревне всеки миг в очакване на идната порция „ набиване на канчето “, а тя, изречена с към този момент овладян глас, е по-гадна от всичко дотук: „ Очевидно не ти е по силите да изядеш една торта, без да се направиш на прасе. Ще ти бъда признателна, в случай че успееш да изпиеш най-малко половината сок, без да се олееш. Ама не ми е писано. “
Детето става, столът му изскърцва, то потегля на открито и познайте дали майката не го дръпна за ръката и не го ущипа, изричайки: „ Да не си мръднал, да не си гъкнал! “
„ Пътят към пъкъла е настлан с положителни планове “ , се сещам, чудейки се за какво тази жена въобще си прави труда да води детето на сладкарница. Идеята на сладкарниците не е ли да изживееш едно, най-малко малко, наслаждение?
