Коя е Дора Маар, освен „Плачещата жена“ и муза на Пикасо
я е един от най-значимите фотографи сюрреалисти. Нейните фотографии са пример за това течение.
Въпреки своята тайнственост и нищожни писмени средства за живота й, се счита че самата Маар е споделила, че нейните портрети от Пикасо са неистина. „ Те са на Пикасо. Нито един не е на Дора Маар. “ През целия си живот Маар натрупа голямото фотографско завещание, което ще бъде намерено и прието едвам след нейната гибел през 1997 година
Хенриета Теодора Маркович е родена Париж, само че прекара по-голямата част от детството си в Аржентина, където татко й работи като проектант. Завръща се в Париж, с цел да учи изкуство и тогава става другарка с Жаклин Ламба, която по-късно ще стане брачна половинка на писателя и стихотворец Андре Бретон, и с фотографа Анри Картие-Бресон. Тримата учат при художника кубист Андре Лот, само че когато Маар схваща, че методите на Лот не я устройват, Картие-Бресон е един от тези, които я поучават да се концентрира върху фотографията.
Дора Маар и Пабло Пикасо; Pinterest
През 1930 година тя към този момент е съкратила името си на Дора Маар и стартира да гради име като професионален фотограф. Става част от зараждащото се придвижване на рекламната и стилната снимка.
Това са били две нови сфери, което значи, че Маар може да разгърне креативния си капацитет както откри за добре. Ръка, която излиза от ръковина, ръце като че ли стиснали менекенски крайници на фона на парижки мост, жена плуваща като че ли свободно в басейн, като не можем да кажем, дали тя в действителност се намира във вода или това е оптическа заблуда. Маар фотографира всичко това, което Дали рисува с боите си, в случай че би трябвало да опростяваме творчеството й.
В същото време тя изрича леви политически пристрастия, както се вижда от уличните й фотографии на Париж, Барселона и Лондон. В нейна снимка от 1933 година дете се е облегнало нехайно на ръждясала ламаринена ограда – блестящо отражение на мизерията в Европа след финансовата рецесия от 1929 година
Тогава стартира и да опитва с разнообразни детайли, вмъквани във фотографиите. Така стартира да се обръща от ден на ден към сюрреалистите. Към тях я притеглят както левите им политически възгледи, по този начин и артистичните им визии. Започва да посещава политически сбирки на Пигал и се подписва под политическите прокламации, които Бретон написа като част от битката с фашизма.
Един от портретите на „ Плачещата жена “
Това се случва на едно събитие за медиите през 1936 година, когато Маар работи по филм на Жан Реноар. Скоро по-късно тя и Пикасо стават любовници.
По това време художникът е в сложна обстановка. Бракът му с Олга Хохлова е към края си откакто дамата схваща за бременността на любовницата му Мари-Терез Уолтър. Освен всичко Пикасо не намира никакво ентусиазъм да твори.
Пикасо, Getty Images
Според думите на биографите, след срещата с Маар, Пикасо се трансформира в нов човек. Някои даже стигат по-далеч с изказванието, че без Маар, Пикасо в никакъв случай не би основал най-големите шедьоври в изкуството н ХХ век.
След развоя на събитията по време на Гражданската война в Испания, Маар и Елюар увещават Пикасо да заеме открита антифашистка позиция. След като немски и италиански войски атакуват един испански град по разпореждане на военачалник Франко, полемиките с Маар са начало на великата творба „ Гуерника “. Фактът, че Маар е поканена да документира персонално другите стадии от основаването на „ Гуерника “ е индикативен за мощната артистична и персонална връзка сред двамата.
Но нищо от това не пречи Пикасо да демонстрира свирепост към своята обичана. Само един образец за това е случай, в който Пикасо предизвика Маар и Мари-Терез Уолтър, с която по този начин и не се разделя, да се бият за благосклонностите му.
Въпреки унищожителния темперамент на връзката с Пикасо, съгласно биографите Маар разцъфтява като художник посредством общуването си с него. Ранните й произведения демонстрират неговото въздействие, а след гражданската война в Испания геният й добива собствен автентичен жанр.
В тези години татко й се завръща в Аржентина, майка й умира (през 1942 г.), а някои от околните й другари са пратени в заточение, защото Франция е окупирана от нацистите. Тогава тя излива тъгата си в серия меланхолични картини с крайбрежията на Сена и още картини, показващи живота в окупирана Франция.
Творбите й се радват на огромна известност, в това число и от някогашния й преподавател, Андре Лот. Въпреки това идната година, в следствие от напрегнатите години на Втората международна война и травматичната връзка с Пикасо, Маар претърпява нервна рецесия.
Дора Маар следва да бъде открита от ново потомство. Тази есен в Центъра „ Помпиду “ в Париж и музея за модерно изкуство Tate Modern в Лондон ще бъде изложена огромна част от разнообразното й творчество. Страстно. Смело. Иновативно. Провокиращо. Всичко това, което и самата Дора Маар е носила в себе си. И евентуално през днешния ден, 22 години след гибелта й на 89-годишна възраст, тя ще бъде запомнена най-много със своите лични качества, а не като „ Плачещата жена “.
