Whistler's Mother, a portrait of Anna by her son, James McNeill

Whistler's Mother, a portrait of Anna by her son, James McNeill Whistler (1871)

Съществува една дума, която младежът не може да понесе. Съществува една дума, която и възрастният се затруднява да преживее. Нашият Бог обаче възприел доста мощно тази дума. Тя е Негова близка действителност. Коя е тази дума? Думата „ Търпение ”.

Трябва да се научиш да проявяваш самообладание. Не просто да казваш на другите: „ прояви самообладание! ”, нито пък единствено да четеш за в нея в книги и беседи, а най-много тя да бъде твой персонален опит, твоя линия.  За избрани неща си коства да чакаш. Необходимо е да чакаш. Бог работи. Само дето работи със Собствени ритми. Бог работи с огромно самообладание. И природата прави същото. Цветенцето ще разцъфти, когато пристигна неговото време. Виж промяната на сезоните. Наблюдавай също по какъв начин пораства нашето тяло. Всичко това се трансформира, само че с доста по-различен темп от ритмите, към които нашето безумно общество ни е принудило да привикнем. Това търчане, тази суматоха, смутът, който кара всички нас да бързаме толкоз доста, оставят Бог безразличен. Бог не влиза в тези наши безумни ритми. Той се движи в ритмите на Своята обич и самообладание. Господ не изпитва паника, Господ се движи умерено.

Научи го и ти. Всичко би трябвало да става умерено. Успокой се и се научи да чакаш и да не бързаш. Научи се в живота си да не искаш Бог да влиза в твоя личен стрес, с цел да стресираш Бога, а ти се пробвай да влизаш в атмосферата на Бога. Именно в атмосферата на това самообладание, очакване, успокоение, с цел да приличаш на Бога, а не Той на тебе. Молитвата ще ти подари този подарък. Бог не влиза в нашия безразсъден темп. За благополучие. Защото това, което ние живеем, е частично и болно. Как другояче да наречеш това търчане (надбягване), което ни прихваща? Бог обаче има личен темп. Той не е като нас. Той работи, само че не както ние желаеме. Ние желаеме тук и в този момент. Бог обаче ни споделя: „ Защо не гледате да се поучите от вашето лично аз? Защо не гледате вашето устройство, вашата природа, с цел да разберете по какъв начин съм ви основал? Не разбирате ли, че съм ви дал мотиви да помните търпението? Кога забременя? Преди месеци. И по кое време ще родиш детенцето си? След девет месеца. Защо? След като това дете съществува от самия миг на зачеването, за какво не се ражда на другия ден? Нима Аз, Бог, не бих могъл да направя по този начин, че детето да се ражда на другия ден? Да, само че по този метод наставлявам теб, която ще станеш майка, да чакаш. И теб, който ще станеш татко, също. И ти да чакаш. ” Научаваш се на търпение.

Детето се ражда, ти искаш стремително да порасне и идват посетители у дома и питаш: „ Как ви се коства? Променило ли се е? Пораснало ли е? Станало ли е по-високо? Вижте по какъв начин стана! Пръстите му. Вижте какви краченца! Как пораснаха краченцата! ” и би желал, в случай че е допустимо, да израсне  бързо и да стане огромен човек. По този метод Господ ти споделя „ Видя ли по какъв начин пораства детето ти? Лека-лека, умерено. Ще пораства със спокоен темп. ” Това са ритмите на Бога. Ритмите на търпението.

Необходимо е да чакаш. За да поникне семето, което сееш, е нужно време, както и с цел да даде плод. Ти засаждаш семена. Ти си майка. Ти си татко. Ти си студент и студентка. Ти си възпитаник и ученичка. Ти се дъртак, бабичка. Какъвто и да си, сееш. Непрестанно сееш семена. Трябва да имаш увереността, че твоето семе ще поникне. Това, което казваш, ще стане. Но с цел да пристигна това покълване и изобилие, би трябвало да чакаш. То няма да стане в този момент и незабавно. Това, което казваш през днешния ден на детето си, не е изгубено. Ама няма да видиш чудото след пет минути. Естествено и това не е изключено. Господ може да допусне да видиш бърза и внезапна смяна, по едно и също време с твоите думи. Но по предписание Господ – с цел да държи всички нас  в примирение и любовта, с цел да ни научи да се надяваме на Неговата интервенция, отбрана и помощ – ни споделя „ Чакай. Казал си твоята богатства дума? Чакай. Днес казваш нещо положително на детето си? Бъди сигурен, че то не е на вятъра. Ще го видиш. ” Ти учиш детето си на обноските на същинския живот посредством твоя опит и образец? В този миг сееш, хвърляш семената в сърчицето на детето. Трябва обаче да чакаш. Семето ще поникне. Детето те вижда, че си спокоен измежду суматохата на някакъв фамилен проблем. То поглежда твоето лице измежду бурята и вижда, че имаш мир, до момента в който всички към теб приказват за война. И споделя „ Виж татко ми! Докато в този момент настъпва суматоха и имаме проблеми у дома, погледни го! Той е невъзмутим. Той е спокоен. Управлява обстановката. Майка ми, виж какъв брой невъзмутимо посреща тестванията в живота. Има мир в сърцето си. Не се ядосва, не крещи, не ненавижда, не се противи, не изпитва злост. ” С всичко това знаеш ли какво правиш? Сееш семена към себе си. Семена на живот и истина, с голяма мощ. И по-късно знаеш ли какво правиш? Ти отиваш и спиш, събуждаш се, отиваш на работа, вършиш останалите си каузи, а това семе работи в сърчицето на детето ти. Вчера детето те видя, че си спокойна при казуса, който имахте у дома, и на другия ден отиваш обикновено на работа. Тази картина, която обаче е влезнала в сърчицето на детето, работи. Семенцето, което попада в земята, следва същия път. Идва по-късно водата и гали семето. И когато го гали, семето стартира да се пробужда. След това се издува, разпуква се, неговият час идва след дни или месеци – когато му пристигна часът – и се раззеленява. Започва да пораства и по-късно започва  да се вижда това, което от дълго време се е правило – растежът и плодородието, което не се е виждало. То обаче е съществувало скрито и се правило.

Св. Йоан Златоуст споделя това с доста хубави думи. Той споделя, че през зимата, когато снегът покрие земята, под този безмълвен бял чаршаф, се крие цялостен един живот. Ти обаче нищо не виждаш. Казваш „ Мъртва природа ”. Клоните са сухи, безжизнени. Природата е мъртва. Не виждаш зеленина. Чаршафът на земята е бял от снега. Но изпод знаеш ли какво става? Подготвя се цялостен един живот. Подготвят се тези семена, които напролет ще дадат живот и ще накарат тази равнища, която в този момент е мъртва без следи на живот – на никое място не се вижда живот – да процъфти и да се раззеленее. Какво би трябвало да прояви земеделецът? Търпение. Да чака. Трудът обаче си заслужава.

Необходимо е да чакаш. Не прибързвай в живота си и ще видиш резултати. И не се разочаровай. Не оставяй разочарованието да смачка сърцето ти. Защото се разболяваш от разочарованието. Това не ти оказва помощ.

Източник (със съкращения):
Картина: Whistler's Mother, a portrait of Anna by her son, James McNeill Whistler (1871), en.wikipedia.org