Взаимодействието между артериалното и вътречерепното налягане определят състоянието на мозъчния

Взаимодействието сред артериалното и вътречерепното налягане дефинират положението на мозъчния кръвоток. Мозъчното перфузионно налягане се дефинира като разликата от междинното артериално налягане и вътречерепното налягане.

Мозъчносъдова авторегулация значи, че в естествени условия мозъчният кръвоток остава непрекъснат (около 50 ml/100 g мозъчна тъкан/min) при необятно вариране на междинното артериално налягане от 50 до 150 mmHg. При артериална хипотензия (понижаване на кръвното налягане) под 50 mmHg измененията във вътречерепното налягане се компенсират с оптимално разширение, а при артериална хипертония над 150 mmHg - с оптимално стесняване на мозъчните артериоли.

При изгубена авторегулация (вазопарализа) вътречерепното налягане следва пасивно артериалното налягане. Мозъчният оток съставлява повишаване на мозъчната маса вследствие на увеличение на водното наличие на паренхима. В взаимозависимост от съществуването или отсъствието на патологии се разграничават два вида мозъчен оток - вазогенен и цитотоксичен .

При вазогенния

вид има нарушавания в бариерния пермеабилитет (пропускливост на съдовата стена) с прекосяване на протеини в извънклетъчните пространства, повишение на осмотичното налягане в извънклетъчните пространства до това на клетъчните цитоплазми и добиване на вода от кръвоносните съдове.

В изискванията на нарушена кръвно-мозъчната преграда и увеличена пропускливост сред ендотелните кафези в съдовата стена, хидростатичното налягане става определящ фактор за екстравазирането (изливането в извънсъдовото пространство) на вода в мозъчния интерстициум. Поради това артериалната хипертония ускорява образуването на мозъчния оток.

При вазогенния оток значима роля играят исхемичните нарушавания и артериалната хипертония, която се развива като обезщетителен механизъм за превъзмогване на пониженото

мозъчно оросяване. То пък е резултат от нарасналото, в резултат на отока,

вътречерепното налягане и по този начин прогресията на мозъчния оток се задълбочава.

Екстремните степени на вътречерепното налягане (над 30-40 mmHg), превишаващи перфузионното налягане, водят до прекратяване на вътречерепното кръвообръщение и мозъчна гибел.

Свързани публикации.. Какви са последствията след прекаран мозъчен инсулт? 0 Руптура на аневризмата - четвъртата причина за мозъчен инсулт 0 Мултиформен глиобластом - характерности 0

При цитотоксичния мозъчен оток бариерните функционалности са незасегнати, само че исхемичното клетъчно увреждане провокира нарушавания в йонната хомеостаза (равновесие) и набъбване на самите мозъчни кафези (най-вече астроцитите).

Енергийното безсилие на клетките води до мембранна реполаризаия, блокиране на мембранната калиево-натриева помпа, което трансформира интра/екстрацелуларна централизация на йоните. Прибавя се и излизане на натриеви йони от кръвното руслопо по посока на извънклетъчните пространства, тъй че в последна сметка извънклетъчното струпване на натриеви йони и вода води до сформирането на оток.

Отокът към контузионното огнище претърпява особено развиване - в първите 24 часа след контузията се следи астроглиално (клетъчно) набъбване при незасегната кръвномозъчна преграда (цитотоксичен оток), само че след 48-ми час целостта ѝ се нарушава и се разпростира вазогенен оток.

Дифузно мозъчно набъбване може да се следи и вследствие на повишен вътречерепен кръвен размер. Този механизъм е изключително присъщ за контузии в детска възраст. Когато вазогенните нарушавания не преминат в развиване на мозъчен оток, те са бързопреходни и с по-добра прогноза. В други случаи (при тежка травма) съдодвигателната парализа прогресивно се утежнява с повишение на вътречерепното налягане, намаляване на мозъчното перфузионно налягане, мозъчна исхемия и развиване на мозъчен оток с неподходящ излаз.

По своя генезис мозъчният оток може да бъде и интерстициален - в резултат на блокиране на ликворната циркулация с развиване на обструктивна хидроцефалия (натрупване на гръбначномозъчна течност - ликвор в кухините на мозъка), нараснало ликворно

налягане и просмукването с ликвор на интерстициалните пространства към мозъчните стомахчета. 3849