Душата е безсмъртна ♥ Владимир Димитров - МАЙСТОРА
„ Вярваше в положителното и следваше стъпките на Христа… Така се случи, че аз бях последният човек към него в края на живота му. Той умря в ръцете ми. „ Донке, да знаеш, че душата е безсмъртна. ” – бяха последните му думи. ”
Думи на Донка ПАПРИКОВА, племенница на МАЙСТОРА
(Майстора, нарисуван от Васил Стоилов)
„ Бог да поможе! ”. Тия думи изричал Майстора изричал преди да стартира да рисува. За селото и изобразителното изкуство. Из спомените на огромния наш художник.
„ Според мен всеко изкуство почива върху националния вид и обичай. И с цел да отида във село да видя неговите наслади, скърби и идеали, има и биологично влечение. Майка ми още от дете, осемгодишна, е жънела на непознатите поета – Серско и Битолско. А и след Освобождението, откакто са избегали от Руско-турската война в България, отново върви и работи да изхрани фамилията, отново по непознати полета, нивя, жънала е, копала, тъкала и прала, с цел да изхранва фамилията. И това – тази беднотия, този труд ме довел отново във село…
…Както съм роден в село, по този начин отидох в село в продължение на 26 години живех сред народа и каквото можах съгласно моите благоприятни условия отразих, въпреки и незавършено, във своите работи. През сичкото време гледах да предам точно тая непорочност във младежта. Рисувах и остарели, и млади, като изхождах основно да схвана техния труд на полето и в техните радостния, сеитби и седенки. Отивах по сборовете, които ставаха едно време по селата, където избирах моделите си…
От всички изкуства, най-ясно е изобразителното изкуство. Докато поезията, литературата въобще, и музиката имат време и придвижване, пластичните изкуства, изобразителното изкуство требва в един миг на да предава всичко. И затуй е най-трудно от всички изкуства – няма време и придвижване. И съгласно мнението на мнозина велики хора в изкуството доста малко са работите в изобразителното изкуство, които имат огромни постижения, художествени.
Основните условия на изобразителното изкуство са форма, светлина и цвет. Но те се опростяват, комбинират – по какъв начин – нема рецепта за това.
Във моите работи като отидох на село, гледал съм да предам във девойките това непорочие, тая духовна непорочност, както и външна хубост.
Повече от 20 години изгубих да диря единствено със чисти бои, без бела багра, тъй като белата намалява цветовете, и рисувах и млади, и остарели, и въобще живота, единствено в чисти бои, както са в тубите, без да диря звук. И затуй общо работите ми са с усилени действителни тонове, само че не звук, а просто боята, както е. Като сметах за най-важно в изкуството формата, а на втори проект към този момент цветовете и другите условия – психологии, техники…, най-сетне по какъв начин да се сложат всички условия, да се отрази най-дълбоко художествено, да се почувства това, което е чувствал самият творец…
От всички работи, дето съм направил, нема нито една приключена, с всички условия. Като съм гледал да схвана логиката на психиката и общо композиционно позволение. И затуй болшинството от работите са незавършени, с цел да се пристигна до тия съществени условия – още по-дълбока логика на психиката и по-голема гъвкавост. Защото без гъвкавост не може да има дълбока живописна творба. И най-сетне да е изпълнено с голема леснотия! Както демонстрират творбите на върховете в изобразителното изкуство – сякаш е духнал, и внезапно е станало всичко, нема никаква тъга в осъществяването!
Но с цел да се пристигна до такова съвършенство, това желае с изключение на дарование, и голем труд! Първото изискване за изкуството – от моя персонален опит – това е голема обич към живота… ”
Владимир Димитров – Майстора, пред гимназисти, януари 1960 г.
Картина: Майстора, нарисуван от Васил Стоилов -
