Аз пак живея, ти пак страдаеш… Ти запази идеите си, аз запазих златото си ♥ Алеко КОНСТАНТИНОВ
Вторият Алеков фейлетон от цикъла „ Разни хора, всякакви идеали “, оповестен за първи път във в. „ Знаме " на 18 януари 1897 година.
Алеко Константинов (1863 ~ 1897)
Разни хора разни идеали
– Наливай, наливай! Още... още...
– Ще прелее.
– Нищо, дано прелей, наливай! Искам да дигна цялостна чаша, да я пресуша докрай, дано се разлее виното по всичките жили на моето тяло, дано се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето към този момент третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Наливай!... Стига... Благодаря. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!... Ох, сладко винце! Сега чувствам всичката му хубост, в този момент, когато смъкнаха от плещите ми адския товар... И по този начин, нашите другари теглиха линия на предишното. Браво! Значи, всичко от предишното е предадено към този момент на забвение. Браво! Значи, занапред нататък и да се разкрие към този момент грозната драма на Орландовските гробища... (я виж в прилежащата стая няма ли някой да подслушва)... значи, и да се разгатне енигмата на зеленото сукно с металическото копче, и пламъкът на петрола в нощната мрачевина, и ужасният воня, и цвъртението... и закритият фаетон в Драгоманското дефиле, и всичко, и всичко... У-у! Косите ми настръхват... Но, баста! Всичко е заличено към този момент с амнистията. Да живее, трижди да живее амнистията...Значи, в този момент да се разкрие оргията в IV сектор през 1888 година – пак нищо, всичко е предадено на забвение и нащите четири девици ще преклонят глава пред повелението на закона и... ще затаят своята жадност за отмъщение, ха-ха-ха!... О, нашият другар не е елементарен, знае той доста добре, че животът е колело, че могат да настанат времена за същинско почистване на сметките... Молодец!
Значи, занапред нататък потайностите на Четвъртия сектор, на Петия сектор могат да служат единствено на бавачките да плашат плачливите деца. Браво! Но... демон да го вземе, към момента не може без това само че. Още едно нещо трябваше да стане: би трябвало да се съберат и унищожат всичките документи на Парламентарната анкетна комисия... Впрочем и туй не е задоволително... Печатните документи съставляват единствено една дребна част от фактически съществуващите документи (за унищожените от нашите другари говоря) и от тия документи има преписи и бележки у няколко лица... Аах!... За три дни единствено да се възвърне онази славна ера, аз бих им изтръгнал из дробовете тези дяволски бележки, само че... кой знай!
Най-сетне, в този момент за в този момент ний сме спокойни, ний сме избавени. Още веднаж: да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по секторите, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на боеца и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из всякакви краища на България, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения...
Е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – за какво беше вашата битка? Какво спечелихте вие? – Вятър! Законност и независимост, ха-ха-ха... Глупци! Я ми кажи ти, ей дребосъче, ти, който несретник се скиташ цели 10 години и бленуваш недостижимото, ти, който ний тъпчехме из секторите, който за наслаждение осъдихме на гибел и отново за наслаждение оправдахме, и още веднъж отново осъдихме, тъй като така изискваше нашият интерес, тъй като намирахме, че ти можеш да послужиш като средство посредством тебе да сплашим, да всеем смут и боязън, кажи ми ти, недоял-недоспал нещастнико, ти какво завоюва със своята упорита битка, а? Я наблюдава в какъв смут изминаха твоите цветущи години. Какво разбра ти от живота? Остана почтен, ще кажеш, и плаваш из облаците в схващане на своята почтеност!... Глупец, счупена пара не коства твоята гладна почтеност. Спечеленият с упорен почтен труд самун, ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. Какво подвеждане! Не, нещастнико, хлябът си е самун, а богатата софра е удоволствие, твоята стаичка е мрачна килия, а луксозният дом е удоволствие, твоите хрумвания са вятър, а моето злато е удоволствие. Разбра ли? Е добре, още веднаж те запитвам, какво завоюва ти в своята упорита битка? Ти мечтаеше за независимост и истина, а аз тънех в блажено упойване от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш срещу тая власт – аз те натиках в сектора и когато по благосклонност ти хвърлях една кора самун, аз на блестяща софра, областен с дами и песни, внушавах неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да чувам твоите въздишки в тъмницата, аз дадох знак да те осъдят на гибел – и те осъдиха на смърт; само че и това към този момент беше ми дотегнало и аз дадох знак да анулират твоята смъртна присъда и моите послушни раби я анулираха. Ти жаждеше моето проваляне, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с религия, че моментът на моето проваляне е миг за тържеството на твоите фантазии. Е, добре, аз паднах – где е твоето празненство, нещастнико?... Аз паднах, само че отново съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз отново пребивавам, ти отново страдаеш... Впрочем кой те знай. Кой завоюва? Ти резервира концепциите си, аз резервирах златото си. Кой завоюва, кажи ми, о, честний труженико... Ха-ха, ха-ха!... Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци...
– Налей още една чаша. Наливай, наливай! Още... още...
– Ще прелее.
– Нищо, дано прелей, наливай! Искам да дигна цялостна чаша, да я пресуша докрай, дано се разлее виното по всичките жили на моето тяло, дано се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкоченясваше ето към този момент третя година под хладния меч на Парламентарната анкетна комисия. Наливай!... Стига, благодаря. Вземи и ти чашата си. Е, хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!... Тази прошка призна, че всичките наши каузи са вършени за спасението, за славата и за величието на България...
Ха-ха, ха-ха...
От: „ Съчинения в два тома “, Алеко Константинов, том 2, изд. „ Български публицист “, 1974 година
Снимка: Алеко Константинов (1863-1897), ДА„ Архиви “, bg.wikipedia.org