Втората Световна война е време, в което се раждат много

Втората Световна война е време, в което се раждат доста герои. Обикновените хора имат опция да потвърдят, че няма по-свещена борба от тази за отбрана на отечеството и тъкмо затова ще ви срещнем с Кира Петровская. Това е една от многото дами, взели участие във Втората Световна война в борбата против нацистката окупация. Кира се ражда през 1918 година в Крим, нейният татко е някогашен авиатор на кралските военновъздушни сили и получава медал „ Свети Георги “ за заслуги.

Остава предан на „ белите “ и след гражданската война е разстрелян от болшевките. Успява да види най-малко за малко щерка си, която в този миг е едвам на седем месеца. Нейната майка в никакъв случай не се дами повторно и след войната се местят в Ленинград при баба ѝ. В нейният жанр не остава нито един мъж, тъй като революцията съумява да заличи всички.

Дори и в тези не толкоз удобни моменти след революцията, когато фамилията живее в цялостна беднотия, Кира показва редица гении. Учи музика в градската музикална академия и даже съумява да свири в операта Киров, както и в балетния спектакъл. Както доста други нейни съученички, Кира получава наложителната военна подготовка в стрелковото учебно заведение Ворошилов. Ако историята беше малко по-различна, най-вероятно младата дама в никакъв случай повече нямаше да се допре до оръжие, само че проектите на великите сили са разнообразни.

Когато Нацистка Германия минава границите, тя е още възпитаник. Нуждата от боен личен състав я посреща с повикване в армията и там получава правото да употребява снайперска пушка, както и да стреля по всеки немец, който може да види в мерника си. В първите няколко седмици от войната е доста мъчно на младата дама да натиска спусака. Единственото ѝ облекчение било, че вероятно и татко ѝ ще извърши същите подвизи. Всеки път, когато се налагало да убива, Кира си спомняла, че прави всичко това в отбрана на майка си и баба си, тъй като няма различен, за който да води тази война. За страдание, по време на обсадата на Ленинград, единствените ѝ живи и останали родственици съумяват да потънат в разрухата и отломките на града. Гладът съумява да победи доста повече хора, в сравнение с немското оръжие. По време на по този начин наречената зимна война, повече от 1 милион души умират, а самата обсада стартира от 1941 година и продължава до 1944 година

Ето за какво и съгласно мнозина това е една от най-дългите и мъчителни обсади в историята на войната. И до през днешния ден има историци, които назовават тази военна маневра – геноцид. По време на тези сражения, Кира е ранена два пъти. Още след първото ѝ изваждане от армията, тя упорства да се върне и да извърши дълга си. Обещавайки, че ще оцелее и може да държи пушка, дамата получава втори късмет, само че след него военните са безапелационни, че няма какво повече да изискват. Състоянието ѝ не разрешава да се върне още веднъж на фронта. Вместо да се откаже, Петровская съумява да си откри работа като полева сестра в една от многото лечебни заведения, които отваряли порти за ранените. По време на тази окупация, някогашната снайперистка съумява да избави бездомно сираче, което по-късно ще откри място в една от книгите ѝ. Няма публични данни за повалените бойци от нейния мерник. Самата тя в никакъв случай не споделя и не счита това за мъжество. По-голямата ѝ победа е полевата болница.

Към края на войната получава три ордена, в това число и „ Червена звезда “. Още преди края на войната, ветеранката напуща Ленинград, отпътува за Москва и се включва в Московския язвителен спектакъл. Освен добър стрелец и надарен актьор, Кира може да се похвали и като човек с положителни знания в няколко езика, постоянно получава достъп до всемирски събития, където би трябвало да показва качестватата на младата съветска интелигенция. На едно такова събитие се среща със своя предстоящ американски брачен партньор – Шрик. Въпреки опитите да бъде арестувана в Съюз на съветските социалистически републики, дамата подписва брак през февруари 1946 година и тяхната женитба е една от първите сред чужденец и рускиня на родна земя. Актрисата имала задоволително положителни познати във всички кръгове на дипломатическия хайлайф и затова получава благословията да напусне страната.

Обещанията за американската фантазия не доближават до нея. Опитите ѝ да доближи до всевъзможен кастинг се провалят, най-вече поради съветския ѝ акцент. Съпругът ѝ купува плантация в Пенсилвания и заживяват там, въпреки и никой от тях да не знае по какъв начин се обработва земя. Така или другояче скоро стартира да пее и получава нови шансове за изява в локалната телевизия. След като се развежда след 9 години брак, съумява да доближи до шоуто на Граучо Маркс – You Bet Your Life.

Животът и се завърта в нова светлина и се отдава на писане на книги. Публикува към 16 книги и една от тях е историята за блокадата на Ленинград. Умира през 2018 година на 99-годишна възраст. За нея може да се каже, че е съумяла да види бързите промени на два свята, освен това от студената война до времето за стопляне на връзките.

Заглавна фотография: By Kyra Petrovskaya Wayne – http://www.kyrapetrovskayawayne.com, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5060774