Опитът на германците да атакуват Ню Йорк с радиоактивен пясък
Втората международна война е и Хитлер счита да каже на американското население малко по-добре какво е възприятието да си на фронта й. Затова подрежда бомбардирането на американски градове; по-конкретно, той желае те да се ударят с атомни бомби. Но към този миг може да употребява единствено „ мръсни бомби “ – които разпръскват облъчени с радиация материали, разпространявайки заболявания, вместо заличаване. И по чудноват метод нещо такова се случва.
Когато германците губят Първата международна война, те са принудени да подпишат Версайския контракт, който лимитира военните им сили. Има обаче малки врати, които им разрешават създаването на ракети и безмоторни аероплан, от които те сполучливо се възползват.
През 1917 година Ърнест Ръдърфорд сполучливо показва, че един атом може да бъде разграничен, произвеждайки голямо количество сила. След това той работи с няколко немски учени, в това число Ото Хан и Лиза Майтнер, които съумяват да го реализиран през 1938 година Те може би щяха да създадат даже повече, само че Майтнер е еврейка и бяга от Германия, до момента в който към момента може.
Втората международна война избухва и Германия наподобява неудържима и непреодолима като остава непокътната, до момента в който опустошава нациите към себе си. Херман Вилхелм Гьоринг, вторият пълководец на Хитлер, се хвали през 1939 година, че „ Ако в миналото аероплан хвърлят бомба върху Германия, можете да ми викате Майтнер “.
Англичаните обаче потвърждават, че бърка през май 1940 година, когато бомбардират Мьонхенгладбах. Америка се причислява към войната през 1941 година, като ескалира бомбардировките. Когато сирените за въздушни набези се включват в цяла Германия, хората ги назовават „ сирените на Майтнер “.
Доверието към Гьоринг се срутва и през 1942 година той основава план 1061, чиято цел е да бомбардира Ню Йорк, определен, тъй като е по-близко до Европа и е финансов център на Америка. Има обаче проблеми.
Разстоянието от Германия до Ню Йорк е към 5600 километра. По това време нито един аероплан не може да лети толкоз надалеч. А Гьоринг желае водачите му да се върнат в Германия живи – което значи отиване и връщане или над 11 000 километра. Какво е решението? Да се измисли аероплан, който би могъл да прелети най-малко 16 000 километра, с цел да се даде на водачите малко независимост.
Месершмит
Проектът е предоставен на Вилхелм Емил Месершмит – изобретателят на изтребителите Bf109 и Me262. Неговите инженери основават първообраз, наименуван Me264, който съгласно тях може да работи, тъй че е утвърден контракт за производството на шест. Те стартират да се сглобяват на летището Лехфелд (сега авиобаза Лехфелд) в Бавария. Тя обаче е премахнат от бомбардировките на съдружниците през 1943 година, унищожавайки както прототипа, по този начин и доста от работещите върху него. Тъй като въздушните набези не престават, немските заводи и градове стартират да димят; както и кариерата на Гьоринг.
Вбесен, Хитлер слага отпред на задачата Зигфрид Кнемайер, началник на Министерството на авиацията на Райха. Кнемайер провежда съревнование, приканвайки най-ярките расово чисти мозъци да намерят метод да се удари Ню Йорк – който той го назовава: Amerika Bomber Projekt. Той прави още една крачка напред, като измисля и нова бомба.
Още през 1941 година немските учени към този момент тестват токсичността на радиоактивния материал – тъй че знаят, че е гибелен. Така екипът на Кнемайер обмисля бомба, носеща облъчен пясък, която да пусне над Ню Йорк. Това не би било толкоз разрушително, колкото нуклеарното оръжие и може да накара американците да се отдръпват от войната.
Първи с план са братята Хортен – Уолтър и Реймар. Те създават безмоторни самолети (наречени Делта уингс) от 30-те години на предишния век, и Кнемайер даже е управлявал един от техните спортни модели. За да се избегнат радарите и да се възползват оптимално от оскъдните материали, външната част на техния аероплан би трябвало да бъде направена от дърво, покрито с въглищен прахуляк.
Предложението им наподобява най-евтиното и елементарно за създаване, което ги насочва на път да стигнат първи до Ню Йорк. Тяхната работилница обаче е унищожена от съдружниците през юли 1944 година и още веднъж по време на интервенция Лъмбърджак през март 1945 година
Следващ е Вернер декор Браун – ракетен експерт с фантазии за хвърчене в космоса. Неспособен да направи това обаче, той основава ракетите V1 и V2, които са изстреляни през Ламанша, с цел да ударят Англия. Идеята му е да модифицира една от тези ракети, тъй че на носа да има водач, а не експлозив.
Наречен Ракетен аероплан А-9, той ще се изстрелва отвесно с ракетата-носител А-10, която Вернер също изобретява. След като доближава суборбитална височина, самолетът изхвърля ракетата-носител и ще се насочи към Ню Йорк със скорост 5000 километра в час. От тази скорост няма закъснение – което значи, че водачът би трябвало да бъде камикадзе.
Най-накрая идва и Ойген Зенгер – австриец и също ракетист. Проблемът е в това да се носи задоволително гориво, с цел да се стигне до Америка и назад, а решението на Ойген е Silverbird. Той си играе с концепцията за ракетен аероплан, който може да лети от Берлин до Токио и Ню Йорк, само че войната се случва. Вместо да бъде изстрелян отвесно, Silverbird ще бъде изтласкан от шейна с реактивни мотори, която е върху набор от паралелни коловози. Щом по този начин засилен излети във въздуха, бордовият му мотор ще се включи и самолетът ще се изкачва под ъгъл 60 градуса за три до четири минути, до момента в който не му свърши горивото. Скоростта му на този стадий е към 22-23 000 км / ч и с нея той ще доближи Ню Йорк, където ще хвърли бомбата си, цялостна с облъчения пясък.
Но нищо от това не се случва. През април 1945 година декор Браун се предава на американците и по-късно работи за НАСА. Зенгер отпътува за Франция, с цел да работи върху свръхзвуков мотор, само че работата му въодушевява основаването на совалката Чалънджър за многократна приложимост. Що се отнася до братята Хортен, тяхната концепция става основата на Northrop XP-79B.
Northrop XP-79B
Операция Пейпърклип е американската стратегия за привличане на над 1500 немски учени и техници в Съединени американски щати през 1945 година Благодарение на нея, декор Браун и други като него съумяват да пратят американските астронавти на Луната на 20 юли 1969 година
След като тези астронавти се връщат на земята, на 13 август им е проведен церемониал с доста конфети в Ню Йорк. Така германците въпреки всичко съумяват да пуснат нещо над града, въпреки и не по метода, по който в началото възнамеряваха.
