Дневникът на Вилхем Хофман и битката за Сталинград
Втората Световна война е дала задоволително тематики за размисъл на бъдещите генерации и откакто Айнщайн е дал своята дефинитивна присъда за 4-тата международна война и арсенала от оръжия, мнозина се замислят дали да има идващ подобен спор или не. Някои историци са безапелационни, че даже и този интервал е разходка по острието на предстоящ международен спор. Ето за какво взехме решение да покажем дневника на Вилхем Хофман. Той е немски боец от 6-та немска войска и разказва настъплението към Сталинград в дневника си. Същият е непокътнат и до през днешния ден и се показва в редица филми, книги и излъчвания. Има историческа стойност и демонстрира оня барутен смут, претърпян от милиони други, въвлечени в спора. Самият Вилхелм се надявал скоро да се прибере у дома, тъй като не харесвал тази война, само че пък сърцето желало медали от Фюрера.
Командирът сподели, че съветските бойци били изцяло сломени и няма да устоят още доста. Трябва да стигнем Волга, с цел да превземем Сталинград. Това няма да е толкоз сложна задача. Фюрерът знаел къде тъкмо е слабата точка на руснаците. Победата не е далече…
Какви големи пространства обитават руснаците, полетата би трябвало да останат тук и след войната. Хайде да се завършва към този момент.
Заповедите на Фюрера бяха прочетени и съгласно него краят е неминуем. Предполага се, че скоро войната ще свърши с победа за нас. Най-вероятно ще сме си у дома до Коледа. Той е уверен, че нищо не може да ни спре.
Напредваме към Сталинград по железопътната линия. Вчера бяхме обстрелвани от съветски „ Катюши “ и това спря за известно време танковата бригада. „ Руснаците хвърлят своите последни сили по нас “ сподели капитан Вернер. Към нас ще се причислят още повече сили и руснаците ще бъдат победени. Тази заран отличилите се бойци бяха наградени. Наистина ли ще се върна при Елза без орден? Надявам се, че най-малко за тази борба ще получа орден от Фюрера…
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-216-0417-19 / Dieck / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5410420
Чудесни вести, войските ни от север към този момент са стигнали Волга и са заловили част от града. Руснаците имат две други възможности: да избягат през реката или да се предадат. Нашият преводач оказа помощ за разпитването на съветски офицер. Той беше ранен, само че сигурен, че руснаците ще се борят за този град до последния патрон. Има нещо неясно в цялата обстановка. На север сме завзели част от града и сме разположили дивизии по Волга, само че на юг срещаме сериозна опозиция. Фанатизъм…
Продължителна канонада от всички страни. Напредваме постепенно. Остават ни към 32 километра до града. През деня можем да виждаме пушека и огньовете, а през нощта се водим от светлината на града. Казват, че градът е в пламъци. По разпореждане на Фюрера, нашите самолети би трябвало да го изравнят със земята. От това имат потребност руснаците, с цел да се приключи съпротивата.
Изпратени сме на север към Сталинград. Стигнахме на разсъмване. Вече виждаме пушеците на града. Прокрадна се щастлива мисъл в главата, че тази война е към края си. Това споделяха и всички останали. Само в случай че можеше дните и нощите да минават по-бързо…
Получихме заповед да нападнем гара Садовая покрай Сталинград. Не знам по какъв начин руснаците си мислят, че могат да задържат града. Не можахме да спим поради непрекъснатата съветска артилерия и прелитащи самолети. Идват и доста ранени. Боже, пази ме…
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-B28822 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5360889
Два дни водим пердах без отмора. Руснаците се пазят с налудничава непримиримост. Нашата част изгуби доста хора в резултат на огъня от „ Катюшите “. Изпратиха ме да работя в щаб квартирата на батальона. Най-вероятно молитвите на майка ми са били чути и са ме отвели надалеч от окопите.
Нашият батальон към този момент води борби в предградията на Сталинград. Вече можем да забележим Волга, огънят се води от самото начало. Където и да погледнеш ще видиш пламъците. През горящите прозорци може да се видят още съветски картечници, които не престават да стрелят. Фанатици…
Нещастното число. Тази заран „ Катюшите “ ни удариха и претърпяхме тежки загуби: 27 мъртви и 50 ранени. Руснаците се борят обезверено като диви зверове, не се предават, избират да тичат покрай окопа и да хвърлят гранати. Лейтенат Краус беше погубен през вчерашния ден, нямаме пълководец на ротата.
Нашият батальон и няколко танка започнаха да атакуват питателните ресурси на руснаците. Усещайки, че губят, те сами възпламениха житото вътре. Варвари! Батальонът продължава да претърпява тежки загуби. Не останаха повече от 60 индивида в една рота. Превзехме зърнохранилището, само че това не е победа на хора, а на дяволи, които не могат да бъдат ранени с огнехвъргачки или патрони.
Битката се придвижи в зърнохранилището. Противникът вътре е жертван, командирът на батальона сподели „ Техният комисар е наредил на всички да умрат тук. “. Ако всички здания в Сталинград се пазят по този начин, нито един от нашите бойци няма да се върне назад в Германия. Получих писмо от Елза през днешния ден, тя ме чака у дома до Коледа.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-B22081 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5360852
Продължаваме да водим борба за питателните ресурси. Руснаците стрелят от всички страни. Стоим в нашето мазе, не може да се излезе на улицата. Сержант-Майор Нушке беше убит през днешния ден, до момента в който се опитваше да пресече. Горкият човек, остави три деца.
Съпротивата беше дефинитивно сломена, в този момент най-сетне напредваме към Волга. Нашите бойци в никакъв случай не бяха виждали толкоз люта борба преди.
Нашият батальон е в непрекъснато тежко стълкновение. След зърнохранилището, съперникът продължи да се бори тъкмо толкоз свирепо, колкото и преди. Не ги виждаме въобще, крият се в къщи, изби и стрелят от всички страни, от време на време даже изчакват да напреднем и стартират да стрелят в тил. Използват всички похвати на партизанската война. Превзехме две здания преди няколко дни и руснаците изскочиха от тях със свежи сили, подготвени за пердах. Те към този момент стопираха да се предават. Можем да вземем пленници единствено в случай че са тежко ранени и към този момент не могат да се движат. Сталинград е пъкъл. Леко ранените са щастливци, те най-малко ще могат да честват успеха у дома със фамилиите си.
Нашият батальон и цялата дивизия честват огромна победа. Благодарение на танкистите успяхме да завземем южната част на града и да достигнем до Волга. Платихме скъпо за тази победа. За 3 седмици успяхме да окупираме към 10-на квадратни километра. Командирът ни поздрави за успеха.
След като се предвижвахме свободно през нощта, успяхме да се покрием с дегизировка. Очевидно ще атакуваме заводите, пред нас се разкриват комините. Зад тях е Волга. Влизаме в нова зона. Може да е мрачно, само че успяхме да забележим съществено количество наши кръстове по каските. Наистина сме изгубили толкоз доста хора? Проклет да е този Сталинград!
Нашият батальон атакува барикадите. Има доста картечари. Откъде въобще получават оръжие?
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=595695
Нападаме към този момент четвърти път и съумяват да ни спрат. Руските снайпери смъкват всеки отвън окопа.
Врагът е прекомерно покрай нас и нашите самолети не могат към този момент да пускат бомби. Подготвяме се за нахлуване. Фюрерът подреди целият Сталинград да бъде високомерен колкото се може по-бързо.
Всичко е фантастично още от сутринта. Самолетите и артилерията ни удрят по съветските позиции с часове. Всичко е изкоренено от лицето на земята…
Не успяхме да влезем във фабриката. Отново претърпяваме тежки загуби, всякога, когато атакуваме, би трябвало да прескачаме телата на наши другари. Едва можеш да дишаш денем, няма къде и кой да реалокира телата, по тази причина те не престават да стоят и да гният. Кой би подозирал, че три месеца по-късно няма да има наслада от успеха, а единствено жертви и мъчения, а краят даже не се вижда? Войниците назовават Сталинград – всеобщ гроб на Вермахта. Останаха доста малко хора. Говори се, че скоро ще ни изтеглят, с цел да бъдем подсилени.
Успяхме да преминем барикадите, само че не можем да стигнем до Волга. Противникът не е човек, а някакво създание от ковано желязо! Не се изморяват и не се опасяват от огън! Вече сме изцяло изтощени, никой няма мощ да продължи напред. Противниковата артилерия от другата страна е безпощадна и не ни разрешава даже да вдигнем глава.
Всеки боец към този момент се счита за жертван. Единствената вяра е да бъдем ранени и да ни върнат назад в дома.
Снимка: By Propaganda-Kompanie Geller – Berliner Illustrierte Zeitung 1 ottobre 1942, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46545390
През последните няколко дни се опитахме да създадем офанзива на съветските позиции. Дори и в тази зона не можем да мръднем поради непрекъснатия артилерийски огън. Все по-често бойците се прострелват сами, с цел да могат да изоставен фронта.
Получих писмо от Елза. Всички ни чакат за Коледа. В Германия имат вяра, че към този момент сме завзели Сталинград. Каква голяма неточност. Само в случай че можеха да видят какво е предизвикал на нашата войска.
Атаката с танкове през вчерашния ден нямаше никакъв триумф. Цялото полесражение беше осеяно със гибел.
Противникът предприе офанзива по целия фронт. Води се свирепа борба. Остреща е Волга, успеха, а по-късно домът и нашите фамилии! Подозирам, че скоро ще ги посрещаме в отвъдното.
Обградени сме. Беше оповестено тази заран, че Фюрерът е споделил:
Армията би трябвало да ми се довери. Взел съм всички ограничения за обезпечаването на хранителни запаси и бързо ще пробием обкръжението. “
Вече гладуваме и чакаме обещаното от Фюрера. Изпратих няколко писма до у дома, само че няма отговор.
Дажбите са изцяло изчерпани. Всички гладуваме, едно парче самун се дава на 5 боеца.
Три въпроса тормозят всеки боец и офицер:
1. Кога руснаците ще спрат да стрелят и ще ни оставят да поспим? Поне една нощ!
2. Как и какво ще изпълни празните ни стомаси?
3. Кога Хитлер ще предприеме ограничения, с цел да вдигне обсадата към нас?
Снимка: By Ruffneck88 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57522883
Всички сме покосени от апетит. Получаваме замръзнали картофи – те са най-хубавото ядене, само че с цел да ги извадим от замръзналата земя се постанова да се надигнем против съветските патрони. Това е по-трудната задача.
Офицерите подредиха да се подготвим за деяние. Генерал Манщайн наближавал Сталинград от юг с нови сили. Новината донесе някаква вяра в сърцата ни. Боже, дано успее да стигне до нас.
Все още няма заповеди. Всичко е било блъф с генерала. Може пък да е бил надвит по пътя към Сталинград?
Руснаците оповестиха по радиото, че са съумели да победят Манщайн. Пред нас стоят две варианти: гибел или предаване.
Изядохме конете. Бих изял и котка, месото им било много вкусно. Войниците наподобяват на ходещи трупове, чудят се какво да сложат в устата си. Вече не се пробват да се прикрият от съветските снаряди. Нямаме мощ да вървим, бягаме или да се крием. Проклинам тази война!
