Свв. мъченици Седем братя Макавеи: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел
Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава прочувствено изложение за страданията и поразителната неотстъпчивост на духа у старозаветните мъченици, умрели към 180 години преди Рождество Христово.
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ. ”
В това време живеел в Йерусалим един дъртак на име Елеазар. Той бил почитан от всичики за своите добродетели и ерудиция. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар уверено отказвал да извърши заповедта, тъй като това месо било неразрешено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се считало като доказателство за отказване от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: “Ние скритом ще сменяем месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори единствено, че сякаш ядеш от жертвоприношението и посредством това ще се избавиш от гибел. ”
- Това ще бъде машинация и двуличие, неприлично за моята напреднала възраст – дал отговор Елеазар.
– Не ще ли дам аз посредством това пагубен образец на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният дъртак се отклонява в езичество, с цел да избави дребното останали свои дни, за какво и те да не могат по също подобен метод да спасят своя живот. Моята машинация ще ги съблазни и това ще опозори моята напреднала възраст. Освен това, в случай че аз избягна смъртното наказване от индивидите, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на гибел и ще дам на младите образец за неотстъпчивост, умирайки радостно за нашите свети закони.
Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали горделивост и безумство неговата чистосърдечност и благородна неотстъпчивост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред гибелта си той извикал с висок глас: “На Господа Бога е известно, че аз имам опция да се спася от гибел, само че понасям жестоки премеждия с тялото си, а в душата си се веселя, загдето пострадвам за Него. ”
Тъй починал светият дъртак, като оставил на своя народ образец на непоколебима неотстъпчивост. Тоя героичен образец скоро последвали седем момци, които били възпитаници на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени дружно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият грубо, като мислил посредством това да ги принуди да изпълнят волята му. “Какво искаш от нас? – му споделил най-големият брат. – Ние сме подготвени да умрем, само че не и да отстъпим от нашия закон. ”
Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с самообладание и неотстъпчивост понасял ужасното страдалчество. Майка му и братята му, които участвали при страшната гибел, се ободрявали един различен, като се готвели също за мъчения. “Господ Бог ни вижда – казвали те – и се радва на верността на Своите раби. ”
Когато най-големият брат починал, извикали втория. Преди да го подложат на страдания попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Пред гибелта си момъкът споделил на царя: “Ти ни лишаваш от тоя живот, жестокосърдни царю, само че Царят на света ще ни въкреси за безконечен живот, тъй като умираме за Неговия закон. ”
Третият брат умерено дал да му отсекат членовете, като споделил: “От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам отново да ги получа. ” Царят и всички към него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.
Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, споделил на Антиох: “По-добре е за умрем от индивиди и да имаме твърда вяра, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот. ”
![Св. мъченица Иулита (Юлита)]( "Св. мъченица Иулита (Юлита)")
Св. мъченица Иулита (Юлита)
Света Иулита, която принудително била лишена от имението си, като молела съдията за правораздаване, получила отговор, че може да възвърне им...
Взели петия брат. “Ти имаш власт над нас, въпреки и самичък да си подложен на тление – споделил той на Антиох. – Но не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже и тебе, и твоето поколение. ”
Шестият брат, готвейки се за гибел, споделил на царя: “Не се заблуждавай на вятъра! Ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог. Ето за какво и станаха с нас почтени за удивление неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога! ”
Майката на доблестните момци с неотстъпчивост гледала на техните премеждия и гибел. Пълна с пламенна религия и укрепена посредством мощ от горната страна, тя ги увещавала и насърчавала. “Деца мои – казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е основал, милостно ще ви върне живота, който вие в този момент жертвате за Неговия закон. ”
Антиох доста се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив единствено седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му заречен да го обсипе с блага и почести, в случай че извърши волята му. Но момъкът уверено отказал да промени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. Тя се добижила до момчето и по еврейски му споделила: “Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитавала! Погледай небето и земята и всичко по тях и човешкия жанр. Не пердах се от тоя палач, а бъди заслужен за братята си и приеми гибел, с цел да те придобие отново по благосклонност Божия с твоите братя. ”
Докато майката още говорела, момъкът споделил на мъчителите: “Какво чакате вие? Няма да извърша заповедта на царя. Аз признавам закона, даден от Бога посредством Мойсей. А ти, царю, изтезател на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господня! Ние страдаме поради нашите грехове, само че Господ, откакто ни изпита посредством злополучие, още веднъж ще се сдобри със Своите раби. Братята ми пострадаха за закона и получиха безконечен живот. А ти по Божия съд ще получиш заслужено наказване за твоята горделивост и свирепост. Аз, както и братята ми, драговолно поставям живота си за отеческите закони и апелирам Бога да се смили над Израиля! А ти измежду тествания и страдания ще бъдеш заставен да изповядаш, че нашия Бог е едничък същински Бог. ”
![Св. страдалец Калиник]( "Св. страдалец Калиник")
Св. страдалец Калиник
Светият страдалец Калиник се родил в Киликия и бил учтив в християнско благочестие. Като достигнал зрелост, той видял какъв брой мног...
В страшния си яд царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с неотстъпчивост понесъл всичко и с цялостна вяра в Господа приключил своя живот. След това и майката била подложена на страдания и гибел.
Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но античното църковно поверие запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.
Скоро по-късно Господ в своето състрадание прекратил бедствията на израилския народ. Доблестният мъж, по име Юда Макавей, недоволен срещу Антиох, разрушил войската му и очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения. А върху Антиох се изпълнило по изумителен метод пророчеството на св. мъченици. След неудачен поход към Персия той изискал да се избави посредством бягство. Но тогава разбрал за провалянето на войските си от Юда Макавей. Разярен, той се готвел да отмъсти на юдеите. Господ обаче го поразил със страшна болест: цялото му тяло се покрило със зловонни рани. Сред тежки премеждия Антиох познал същинския Бог и извикал: “Право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде еднакъв с Бога! ” Болестта му траяла дълго. “Сънят бяга от очите ми – казвал той на приятелите си – и сърцето му е цялостно със тъга. До какво оскърбление, до какви страдания доживях аз, който бях прочут и уважаван от всички! Спомням си в този момент моите жестокости в Йерусалим, по какъв начин грабех от храма свещените съдове и предавах на гибел почтените юдеи. Сега аз признавам, че с това съм си навлякъл и бедствия и по тази причина умирам в непозната земя. ”
Болестта на Антиох дотолкоз се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едвам могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за благосклонност. Обещал да украси Йерусалимския храм, самичък да одобри юдейската религия и на всички подвластни нему нации да възвестява Божията популярност и господство. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от обич и религия, а от религиозен боязън. И жестокият Антиох починал в страшни страдания надалеч от своята страна.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ. ”
В това време живеел в Йерусалим един дъртак на име Елеазар. Той бил почитан от всичики за своите добродетели и ерудиция. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар уверено отказвал да извърши заповедта, тъй като това месо било неразрешено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се считало като доказателство за отказване от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: “Ние скритом ще сменяем месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори единствено, че сякаш ядеш от жертвоприношението и посредством това ще се избавиш от гибел. ”
- Това ще бъде машинация и двуличие, неприлично за моята напреднала възраст – дал отговор Елеазар.
– Не ще ли дам аз посредством това пагубен образец на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният дъртак се отклонява в езичество, с цел да избави дребното останали свои дни, за какво и те да не могат по също подобен метод да спасят своя живот. Моята машинация ще ги съблазни и това ще опозори моята напреднала възраст. Освен това, в случай че аз избягна смъртното наказване от индивидите, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на гибел и ще дам на младите образец за неотстъпчивост, умирайки радостно за нашите свети закони.
Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали горделивост и безумство неговата чистосърдечност и благородна неотстъпчивост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред гибелта си той извикал с висок глас: “На Господа Бога е известно, че аз имам опция да се спася от гибел, само че понасям жестоки премеждия с тялото си, а в душата си се веселя, загдето пострадвам за Него. ”
Тъй починал светият дъртак, като оставил на своя народ образец на непоколебима неотстъпчивост. Тоя героичен образец скоро последвали седем момци, които били възпитаници на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени дружно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият грубо, като мислил посредством това да ги принуди да изпълнят волята му. “Какво искаш от нас? – му споделил най-големият брат. – Ние сме подготвени да умрем, само че не и да отстъпим от нашия закон. ”
Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с самообладание и неотстъпчивост понасял ужасното страдалчество. Майка му и братята му, които участвали при страшната гибел, се ободрявали един различен, като се готвели също за мъчения. “Господ Бог ни вижда – казвали те – и се радва на верността на Своите раби. ”
Когато най-големият брат починал, извикали втория. Преди да го подложат на страдания попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Пред гибелта си момъкът споделил на царя: “Ти ни лишаваш от тоя живот, жестокосърдни царю, само че Царят на света ще ни въкреси за безконечен живот, тъй като умираме за Неговия закон. ”
Третият брат умерено дал да му отсекат членовете, като споделил: “От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам отново да ги получа. ” Царят и всички към него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.
Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, споделил на Антиох: “По-добре е за умрем от индивиди и да имаме твърда вяра, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот. ”
Света Иулита, която принудително била лишена от имението си, като молела съдията за правораздаване, получила отговор, че може да възвърне им...
Взели петия брат. “Ти имаш власт над нас, въпреки и самичък да си подложен на тление – споделил той на Антиох. – Но не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже и тебе, и твоето поколение. ”
Шестият брат, готвейки се за гибел, споделил на царя: “Не се заблуждавай на вятъра! Ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог. Ето за какво и станаха с нас почтени за удивление неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога! ”
Майката на доблестните момци с неотстъпчивост гледала на техните премеждия и гибел. Пълна с пламенна религия и укрепена посредством мощ от горната страна, тя ги увещавала и насърчавала. “Деца мои – казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е основал, милостно ще ви върне живота, който вие в този момент жертвате за Неговия закон. ”
Антиох доста се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив единствено седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му заречен да го обсипе с блага и почести, в случай че извърши волята му. Но момъкът уверено отказал да промени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. Тя се добижила до момчето и по еврейски му споделила: “Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитавала! Погледай небето и земята и всичко по тях и човешкия жанр. Не пердах се от тоя палач, а бъди заслужен за братята си и приеми гибел, с цел да те придобие отново по благосклонност Божия с твоите братя. ”
Докато майката още говорела, момъкът споделил на мъчителите: “Какво чакате вие? Няма да извърша заповедта на царя. Аз признавам закона, даден от Бога посредством Мойсей. А ти, царю, изтезател на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господня! Ние страдаме поради нашите грехове, само че Господ, откакто ни изпита посредством злополучие, още веднъж ще се сдобри със Своите раби. Братята ми пострадаха за закона и получиха безконечен живот. А ти по Божия съд ще получиш заслужено наказване за твоята горделивост и свирепост. Аз, както и братята ми, драговолно поставям живота си за отеческите закони и апелирам Бога да се смили над Израиля! А ти измежду тествания и страдания ще бъдеш заставен да изповядаш, че нашия Бог е едничък същински Бог. ”
Светият страдалец Калиник се родил в Киликия и бил учтив в християнско благочестие. Като достигнал зрелост, той видял какъв брой мног...
В страшния си яд царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с неотстъпчивост понесъл всичко и с цялостна вяра в Господа приключил своя живот. След това и майката била подложена на страдания и гибел.
Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но античното църковно поверие запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.
Скоро по-късно Господ в своето състрадание прекратил бедствията на израилския народ. Доблестният мъж, по име Юда Макавей, недоволен срещу Антиох, разрушил войската му и очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения. А върху Антиох се изпълнило по изумителен метод пророчеството на св. мъченици. След неудачен поход към Персия той изискал да се избави посредством бягство. Но тогава разбрал за провалянето на войските си от Юда Макавей. Разярен, той се готвел да отмъсти на юдеите. Господ обаче го поразил със страшна болест: цялото му тяло се покрило със зловонни рани. Сред тежки премеждия Антиох познал същинския Бог и извикал: “Право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде еднакъв с Бога! ” Болестта му траяла дълго. “Сънят бяга от очите ми – казвал той на приятелите си – и сърцето му е цялостно със тъга. До какво оскърбление, до какви страдания доживях аз, който бях прочут и уважаван от всички! Спомням си в този момент моите жестокости в Йерусалим, по какъв начин грабех от храма свещените съдове и предавах на гибел почтените юдеи. Сега аз признавам, че с това съм си навлякъл и бедствия и по тази причина умирам в непозната земя. ”
Болестта на Антиох дотолкоз се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едвам могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за благосклонност. Обещал да украси Йерусалимския храм, самичък да одобри юдейската религия и на всички подвластни нему нации да възвестява Божията популярност и господство. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от обич и религия, а от религиозен боязън. И жестокият Антиох починал в страшни страдания надалеч от своята страна.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ