Тери Кайл и първият приют за кучета от отворен тип
„ Всяко куче има значение “ – това е името на фондация за грижа и осиновяване на бездомни кучета. Фондация, учредена от Тери Кайл – един австралиец, живеещ в България от съвсем 10 години.
" За първи път пристигнах в България през 2007 година. Дойдох от Лондон, където се реалокирах през 2004 година и където срещнах жена ми, която е българка, в клуб по салса. Това е същинска история. Ние се оглеждахме за място, където да живеем и където да преместя моя онлайн бизнес. Преглеждайки опциите на другите страни и стандарта на живот, в последна сметка избрахме България. Дойдохме тук за непрекъснато през 2012, идната година ще станат 10 години, откогато пребивавам в България. По принцип съм роден в Австралия ", споделя Тери Кайл, който е съсобственик на WPX и създател на фондация.
" Моят предходен опит е с професионално писане, преподаване и бизнес умения. Имам ИТ компания в България – WPX, занимаваща се с World Press хостинг, която стартирахме през 2013 година. Имаме екип от към 100 души и офис в центъра. Това е главният ми фокус сега, само че аз употребявам компанията, с цел да оказвам помощ на фондацията си „ Every Dog Matters “, добавя той.
е компания, която се опълчва на посредствените хостинг услуги на пазара и постанова нови стандарти. Нейни създатели и притежатели са Тери Кайл, брачната половинка му Юлия Илиева-Кайл и съдружникът им Георги Петров. Освен блян към стабилно софтуерно развиване, задачата на WPX е да поддържа хората, които се стремят към смяна в живота си, следвайки фантазиите си – било то пускане на личен онлайн бизнес, персонална идея или блог. И тъкмо тъй като имат вяра, че задачата е по-важна от бизнеса, дружно основават и поддържат фондация „ Всяко куче има значение “, изграждайки първия подслон за кучета от отворен вид.
" Бил съм в доста приюти за кучета в България и те всички са направени за улеснение на хората, не с мисъл за кучетата. Обикновено това значи да сложиш кучето единствено в доста, доста дребна клетка, с цел да е по-лесно за личния състав да се оправя с работата, само че това е извънредно за животното – прочувствено и физически, те се депресират и агресират. Затова взех решение да сътворявам друг модел на подслон, избирам дори да го назоваваме „ резерват “, тъй като думата „ подслон “ има отрицателна конотация. Този е първият по рода си.
Тук въобще нямаме дребни кафези, имаме няколко независими стаи за възобновяване след интервенции. Най-малките пространства са 400 кв. метра, а най-големите са 2 000 кв. метра – огромно пространство и доста благоприятни условия за интеракция с хората. Ние предоставяме на кучетата доста качествена храна и превантивни медицински грижи. На множеството места нямат постоянни медицински прегледи, а когато към този момент е належащо лекуване то излиза доста по-скъпо.
Ние се опитваме да използваме нашия уеб страница и историята на това място, освен за България, а за целия свят. Ние споделяме всички наши неточности и триумфи, с цел да можем да помогнем и на други организации по света – в Нова Зеландия, Мексико, Русия или Бразилия. Мисля, че всяка страна има ненужна земя, каквато е нужна за основаването на сходно оборудване, което е доста здравословно за кучетата, с цел да се усещат добре. Всичко належащо е терен, визия и упоритост да го извършите " , безапелационен е австралиецът.
" След време целим да разтеглим активността си и то освен в България, тъй като цяла Източна Европа е в сходна обстановка с бездомните кучета, да вземем за пример Сърбия, Румъния, Гърция, Косово, което не е надалеч отсам, там обстановката също е ужасна. Ние желаеме да представим друг модел приюти и да го репликираме в по-голям мащаб – първо в страната, а след това и в цяла Източна Европа ", споделя за упоритостите си Тери.
На въпрос от кое място идва финансирането и скъпо ли е построяването и поддържането на сходен подслон за кучета, той дава отговор по този начин:
" Да, скъпо е, а ние сме относително нови. Фондацията е на 3 години, а този подслон тук е единствено от 6 месеца, и ние го подготвяхме за животните, нямахме време да търсим спонсори. Засега главната част от финансирането идва от моята компания WPX, без нея щеше да е невероятно. Тя ни дава финансова сигурност и самостоятелност, каквато множеството НПО-та нямат, тъй като разчитат главно на спонсори и дарения и постоянно остават без запаси.
Тук имаме 25 000 кв. метра повърхност, нямаше по какъв начин да купим земята, не се продаваше, само че сме я наели за 10-годишен интервал. Надяваме се, че за 10 години ще помогнем на задоволително животни и ще създадем положително, до момента в който се разтеглим и намерим ново място, което да закупим. На този стадий финансирането идва най-вече от WPX и от мен, само че след време, когато станем по-разпознаваеми се надяваме да разтеглим базата на донорите с хора, които идват тук и виждат сами изискванията и отношението ни към животните, изключително съпоставено с другите приюти. Ще видят по какъв начин живеят животните и какъв брой са щастливи – те са обществени и отзивчиви, обичат хора. А в елементарните приюти те са много нападателни, раздразнителни и депресирани, те не играят между тях. Тук, когато се разноските, ще видите, че те си играят непрестанно, по през целия ден, явно се усещат добре. Така че ние просто желаеме да предоставим този модел на отворени приюти и аз съм в късметлийска позиция да го направя. Това е моята дълготрайна цел, когато престана с бизнеса. "
" Най-скъпото нещо са медицинските грижи, а не подслона на кучетата. Имахме кучета, чието лекуване струваше повече от 10 000 лв. и все пак не съумяха да ги спасят и те не оцеляха. В момента фондацията работи с бюджет от 35 000 лв. на месец, само че ние също по този начин спонсорираме и други приюти, като този във Велики Преслав в другата част на страната. Аз попаднах на тях, спонсорирайки храненето на улични кучета в индустриалните зони. Преди бяха 500 кучета, в този момент са 100. Доста бяха осиновени, други са тук. Ние оказваме помощ и на други организации, само че в сложни месеци парите не ни стигат ", споделя Тери.
" Имаме 5 индивида личен състав. Имаме и доброволци през уикендите, които разхождат животните и оказват помощ с ремонтите и работата, което е ужасно. Но ние към момента не сме толкоз известни измежду хората. Капацитетът на приюта е 150 – 200 кучета. В момента имаме към 80, което е добре и се оправяме. Тези 5 индивида личен състав се редуват, те не са на работа непрекъснато. Но имаме положително съответствие, тъй като кучетата получават задоволително човешко внимание. Всъщност ние имаме един сектор в приюта наименуван „ зона за скитничество “, това е най-хубавата част на цялата територия и там кучетата могат да обикалят свободно, те обичат да са там измежду хора, играейки с тях. Ние работим и с други клиники, когато се постанова лекуване на кучетата ги водим там и след това ги връщаме, признава Кайл.
Благодарение на активността на фондацията доста бездомни кучета намират собствен дом и късмет за пълностоен живот и любящи стопани.
" С предходното ни партньорство се осиновяваха към 80 кучета на месеца, които заминаваха за чужбина, близо 1 000 на година. Опитваме се да влезем в същия темп. В момента имаме малко проблеми с държавното управление и регистрирането на приюта за животни, както и с документите, с които легално да можем да изпращаме кучета в чужбина. Така че сега се осиновяват към 20 кучета на месец, само че желаеме да достигнем 80 или 100 на месец.
Другата ни активност са кастрационните акции, тъй като всеки ден във Facebook имаме тонове с нови ужасяващи истории за изоставени или бити кучета. В общинския подслон в Горни Богров има 1 600 кучета, а размерът му е по-малък от този тук. Можете ли да си визиите къде и по какъв начин побират всички тези кучета. Затова се стараем да стигнем още веднъж до 100 осиновени кучета на месец, които да отиват в чужбина, където имаме положителни сътрудници, само че имаме някои легални усложнения, които сега ни стопират. "
Тери Кайл не крие специфичното си отношение към бездомните животни.
" Аз имам 3 кучета и 7 котки, и пребивавам в апартамент. Хората се втрещяват, когато го схванат. Всяка заран, 7 дни в седмицата, аз разхождам кучетата си на Витоша по 12 километра, по-късно те са изцяло изтощени. Също по този начин нашият офис приема домашни любимци, тъй че кучетата идват с мен на работа, спят през целия ден и нощ, а на идващия ден ние още веднъж сме в планината на разходка, в региона на Железница, където е доста красиво. Котките се схващат доста добре с кучетата. Даже те харесват повече кучетата в сравнение с между тях се харесват, бият се една с друга, само че обожават кучетата. "
Бъдещите проектите на Тери са напълно свързани с фондацията.
" Вероятно няма да съм в WPX вечно, само че ще остана за дълго. В момента компанията се развива доста бързо и вълнуващо, уголемява се офисното пространство, само че също по този начин в бъдеще фондацията ще бъде главният ми фокус. И когато се откажа от WPX в далечното бъдеще, ще се посветя напълно на фондацията и ще я промотирам в чужбина. Това ще бъде бъдещата ми работа.
И възнамерявам да остана в България вечно. Харесвам времето и природата тук. Фантастично е. Разходите за живот са ниски. Аз живях в Сидни 10 години, в Лондон още 8 години, само че времето ме убиваше, а разноските бяха шокиращи и на двете места. Моята жена предпочиташе да останем в Лондон, само че сега аз спечелвам с причините, тъй че ще останем тук задълго. България е супер за нас ", приключва той.
Така Тери Кайл разделя времето си сред офиса в центъра и приюта в Костинброд. А задачата му е той да се трансформира в най-големия подслон без кафези на Балканския полуостров и да служи за образец на всички останали, с цел да има повече осиновени и щастливи кучета, тъй като всяко куче има значение, а всяко благополучие е скъпо.
Автор: Габриела Андреева
" За първи път пристигнах в България през 2007 година. Дойдох от Лондон, където се реалокирах през 2004 година и където срещнах жена ми, която е българка, в клуб по салса. Това е същинска история. Ние се оглеждахме за място, където да живеем и където да преместя моя онлайн бизнес. Преглеждайки опциите на другите страни и стандарта на живот, в последна сметка избрахме България. Дойдохме тук за непрекъснато през 2012, идната година ще станат 10 години, откогато пребивавам в България. По принцип съм роден в Австралия ", споделя Тери Кайл, който е съсобственик на WPX и създател на фондация.
" Моят предходен опит е с професионално писане, преподаване и бизнес умения. Имам ИТ компания в България – WPX, занимаваща се с World Press хостинг, която стартирахме през 2013 година. Имаме екип от към 100 души и офис в центъра. Това е главният ми фокус сега, само че аз употребявам компанията, с цел да оказвам помощ на фондацията си „ Every Dog Matters “, добавя той.
е компания, която се опълчва на посредствените хостинг услуги на пазара и постанова нови стандарти. Нейни създатели и притежатели са Тери Кайл, брачната половинка му Юлия Илиева-Кайл и съдружникът им Георги Петров. Освен блян към стабилно софтуерно развиване, задачата на WPX е да поддържа хората, които се стремят към смяна в живота си, следвайки фантазиите си – било то пускане на личен онлайн бизнес, персонална идея или блог. И тъкмо тъй като имат вяра, че задачата е по-важна от бизнеса, дружно основават и поддържат фондация „ Всяко куче има значение “, изграждайки първия подслон за кучета от отворен вид.
" Бил съм в доста приюти за кучета в България и те всички са направени за улеснение на хората, не с мисъл за кучетата. Обикновено това значи да сложиш кучето единствено в доста, доста дребна клетка, с цел да е по-лесно за личния състав да се оправя с работата, само че това е извънредно за животното – прочувствено и физически, те се депресират и агресират. Затова взех решение да сътворявам друг модел на подслон, избирам дори да го назоваваме „ резерват “, тъй като думата „ подслон “ има отрицателна конотация. Този е първият по рода си.
Тук въобще нямаме дребни кафези, имаме няколко независими стаи за възобновяване след интервенции. Най-малките пространства са 400 кв. метра, а най-големите са 2 000 кв. метра – огромно пространство и доста благоприятни условия за интеракция с хората. Ние предоставяме на кучетата доста качествена храна и превантивни медицински грижи. На множеството места нямат постоянни медицински прегледи, а когато към този момент е належащо лекуване то излиза доста по-скъпо.
Ние се опитваме да използваме нашия уеб страница и историята на това място, освен за България, а за целия свят. Ние споделяме всички наши неточности и триумфи, с цел да можем да помогнем и на други организации по света – в Нова Зеландия, Мексико, Русия или Бразилия. Мисля, че всяка страна има ненужна земя, каквато е нужна за основаването на сходно оборудване, което е доста здравословно за кучетата, с цел да се усещат добре. Всичко належащо е терен, визия и упоритост да го извършите " , безапелационен е австралиецът.
" След време целим да разтеглим активността си и то освен в България, тъй като цяла Източна Европа е в сходна обстановка с бездомните кучета, да вземем за пример Сърбия, Румъния, Гърция, Косово, което не е надалеч отсам, там обстановката също е ужасна. Ние желаеме да представим друг модел приюти и да го репликираме в по-голям мащаб – първо в страната, а след това и в цяла Източна Европа ", споделя за упоритостите си Тери.
На въпрос от кое място идва финансирането и скъпо ли е построяването и поддържането на сходен подслон за кучета, той дава отговор по този начин:
" Да, скъпо е, а ние сме относително нови. Фондацията е на 3 години, а този подслон тук е единствено от 6 месеца, и ние го подготвяхме за животните, нямахме време да търсим спонсори. Засега главната част от финансирането идва от моята компания WPX, без нея щеше да е невероятно. Тя ни дава финансова сигурност и самостоятелност, каквато множеството НПО-та нямат, тъй като разчитат главно на спонсори и дарения и постоянно остават без запаси.
Тук имаме 25 000 кв. метра повърхност, нямаше по какъв начин да купим земята, не се продаваше, само че сме я наели за 10-годишен интервал. Надяваме се, че за 10 години ще помогнем на задоволително животни и ще създадем положително, до момента в който се разтеглим и намерим ново място, което да закупим. На този стадий финансирането идва най-вече от WPX и от мен, само че след време, когато станем по-разпознаваеми се надяваме да разтеглим базата на донорите с хора, които идват тук и виждат сами изискванията и отношението ни към животните, изключително съпоставено с другите приюти. Ще видят по какъв начин живеят животните и какъв брой са щастливи – те са обществени и отзивчиви, обичат хора. А в елементарните приюти те са много нападателни, раздразнителни и депресирани, те не играят между тях. Тук, когато се разноските, ще видите, че те си играят непрестанно, по през целия ден, явно се усещат добре. Така че ние просто желаеме да предоставим този модел на отворени приюти и аз съм в късметлийска позиция да го направя. Това е моята дълготрайна цел, когато престана с бизнеса. "
" Най-скъпото нещо са медицинските грижи, а не подслона на кучетата. Имахме кучета, чието лекуване струваше повече от 10 000 лв. и все пак не съумяха да ги спасят и те не оцеляха. В момента фондацията работи с бюджет от 35 000 лв. на месец, само че ние също по този начин спонсорираме и други приюти, като този във Велики Преслав в другата част на страната. Аз попаднах на тях, спонсорирайки храненето на улични кучета в индустриалните зони. Преди бяха 500 кучета, в този момент са 100. Доста бяха осиновени, други са тук. Ние оказваме помощ и на други организации, само че в сложни месеци парите не ни стигат ", споделя Тери.
" Имаме 5 индивида личен състав. Имаме и доброволци през уикендите, които разхождат животните и оказват помощ с ремонтите и работата, което е ужасно. Но ние към момента не сме толкоз известни измежду хората. Капацитетът на приюта е 150 – 200 кучета. В момента имаме към 80, което е добре и се оправяме. Тези 5 индивида личен състав се редуват, те не са на работа непрекъснато. Но имаме положително съответствие, тъй като кучетата получават задоволително човешко внимание. Всъщност ние имаме един сектор в приюта наименуван „ зона за скитничество “, това е най-хубавата част на цялата територия и там кучетата могат да обикалят свободно, те обичат да са там измежду хора, играейки с тях. Ние работим и с други клиники, когато се постанова лекуване на кучетата ги водим там и след това ги връщаме, признава Кайл.
Благодарение на активността на фондацията доста бездомни кучета намират собствен дом и късмет за пълностоен живот и любящи стопани.
" С предходното ни партньорство се осиновяваха към 80 кучета на месеца, които заминаваха за чужбина, близо 1 000 на година. Опитваме се да влезем в същия темп. В момента имаме малко проблеми с държавното управление и регистрирането на приюта за животни, както и с документите, с които легално да можем да изпращаме кучета в чужбина. Така че сега се осиновяват към 20 кучета на месец, само че желаеме да достигнем 80 или 100 на месец.
Другата ни активност са кастрационните акции, тъй като всеки ден във Facebook имаме тонове с нови ужасяващи истории за изоставени или бити кучета. В общинския подслон в Горни Богров има 1 600 кучета, а размерът му е по-малък от този тук. Можете ли да си визиите къде и по какъв начин побират всички тези кучета. Затова се стараем да стигнем още веднъж до 100 осиновени кучета на месец, които да отиват в чужбина, където имаме положителни сътрудници, само че имаме някои легални усложнения, които сега ни стопират. "
Тери Кайл не крие специфичното си отношение към бездомните животни.
" Аз имам 3 кучета и 7 котки, и пребивавам в апартамент. Хората се втрещяват, когато го схванат. Всяка заран, 7 дни в седмицата, аз разхождам кучетата си на Витоша по 12 километра, по-късно те са изцяло изтощени. Също по този начин нашият офис приема домашни любимци, тъй че кучетата идват с мен на работа, спят през целия ден и нощ, а на идващия ден ние още веднъж сме в планината на разходка, в региона на Железница, където е доста красиво. Котките се схващат доста добре с кучетата. Даже те харесват повече кучетата в сравнение с между тях се харесват, бият се една с друга, само че обожават кучетата. "
Бъдещите проектите на Тери са напълно свързани с фондацията.
" Вероятно няма да съм в WPX вечно, само че ще остана за дълго. В момента компанията се развива доста бързо и вълнуващо, уголемява се офисното пространство, само че също по този начин в бъдеще фондацията ще бъде главният ми фокус. И когато се откажа от WPX в далечното бъдеще, ще се посветя напълно на фондацията и ще я промотирам в чужбина. Това ще бъде бъдещата ми работа.
И възнамерявам да остана в България вечно. Харесвам времето и природата тук. Фантастично е. Разходите за живот са ниски. Аз живях в Сидни 10 години, в Лондон още 8 години, само че времето ме убиваше, а разноските бяха шокиращи и на двете места. Моята жена предпочиташе да останем в Лондон, само че сега аз спечелвам с причините, тъй че ще останем тук задълго. България е супер за нас ", приключва той.
Така Тери Кайл разделя времето си сред офиса в центъра и приюта в Костинброд. А задачата му е той да се трансформира в най-големия подслон без кафези на Балканския полуостров и да служи за образец на всички останали, с цел да има повече осиновени и щастливи кучета, тъй като всяко куче има значение, а всяко благополучие е скъпо.
Автор: Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ