,fit(1920:897)&format=webp)
Тайният свят на животинския сън
Всяко животно с мозък (а даже и някои без) се нуждае от сън.
Сънят е повсеместен, „ макар че в действителност е доста опасен “, споделя пред Associated Press Пол-Антоан Либурел, откривател в Центъра за невронаучни проучвания в Лион, Франция.
Когато животните задремят, те са най-уязвими за прикрити хищници. Но макар рисковете, потребността от сън е толкоз мощна, че нито едно създание не може изцяло да го пропусне – даже когато това е извънредно неловко.
Животните, които се движат и оцеляват в рискови условия и среди, са еволюирали по този начин, че да спят по необикновени способи – да вземем за пример като „ крадат “ по няколко секунди сън по време на денонощни наставнически грижи, подремват по време на дълги миграции във въздуха или даже заспиват, до момента в който плуват.
Дълго време учените разчитат само на косвени наблюдения, с цел да дефинират по кое време спят дивите животни, следейки за признаци като липса на придвижване или затворени очи. Технологичният прогрес през последните години обаче трансформира това. Благодарение на дребни датчици и устройства за следене, които записват мозъчната интензивност (електроенцефалограма), откривателите към този момент разполагат с умалени версии на апаратурата от лабораториите за проучване на човешкия сън. Това разреши за първи път да се надникне в действително време в удивителното разнообразие от способи, по които животните си почиват в естествената си среда.
„ Установяваме, че сънят е извънредно еластичен и се приспособява по отношение на екологичните потребности, “ споделя Нилс Ратенборг, експерт по проучване на съня при животните в Института за биологичен разсъдък „ Макс Планк “ в Германия.
Можем да назовем това зараждащата се просвета за „ рисковия сън “.
Антарктически пингвини
Един от най-ярките образци идва от Антарктида. Пингвините, които образуват моногамни двойки и споделят грижите за яйцата и дребните, би трябвало да бъдат съвсем непрестанно нащрек. Докато единият родител пази потомството в шумните колонии, другият отива на лов в океана. След това си разменят функциите, като този цикъл продължава непрестанно в продължение на седмици.
Решението на казуса със съня идва под формата на хиляди къси дремки на ден. Всяка от тях трае приблизително към четири секунди. Този „ микросън “, както го назовава Уон Йонг Лий, биолог от Корейския институт за полярни проучвания, разрешава на пингвините да натрупат към 11 часа сън за денонощие, без да губят зоркост. При заплаха – идващ див звяр или комшия от колонията – птицата незабавно се разсънва и секунди по-късно още веднъж заспива.
В продължение на 11 дни учените мерят мозъчната интензивност на 14 възрастни пингвина и откриват, че те могат да спят както с двете мозъчни полукълба, по този начин и единствено с едното.
Великолепни фрегати
Поети, моряци и орнитолози дълго се питат дали птиците, които летят с месеци, съумяват да спят по време на полет. В някои случаи отговорът е „ да “. Откритието е направено от учени, които прикрепят устройства за премерване на мозъчната интензивност към главите на превъзходни фрегати, гнездящи на Галапагоските острови.
Докато летят, фрегатите могат да спят единствено с едната половина на мозъка си. Другата половина остава в положение на частична жизненост, тъй че едното око да следи за трудности по пътя. Това разрешава на птиците да се реят седмици наред, без да допират суша или вода, която би развалила деликатните им пера, защото те не са водоустойчиви.
Фрегатите не могат да извършват комплицирани маневри – махане с крила, търсене на храна или гмуркане – единствено с половината си мозък. Когато се спускат към плячка, те би трябвало да са изцяло будни. Но телата им са се приспособили и те могат да спят до момента в който се реят или кръжат, носени от мощни потоци топъл въздух.
Щом се върнат в гнездата си по дърветата или храстите, фрегатите трансформират режима си на сън – там те по-често спят с целия си мозък едновременно и за доста по-дълги интервали. Това допуска, че сънят по време на полет е характерна акомодация за дълготрайно хвърчене, изяснява Ратенборг, представен от AP.
Няколко други животни имат сходни качества. Делфините могат да спят с едната половина на мозъка си, до момента в който плуват.
Северен морски слон
На сушата животът на 2-тонния северен морски слон е елементарен. В морето обаче сънят е рисков – там дебнат акули и косатки, за които тюлените са плячка.
Тези морски бозайници подхващат дълги пътешествия в търсене на храна, които могат да продължат до осем месеца. През това време те се гмуркат неведнъж на стотици метри дълбочина, с цел да ловят риба, калмари, скатове и други морски деликатеси.
Всяко надълбоко гмуркане трае към 30 минути. През близо една трета от това време – към 10 минути – морските слонове евентуално спят, сочи проучване, ръководено от Джесика Кендъл-Бар от Океанографския институт „ Скрипс “.
Екипът на Кендъл-Бар създава неопренова шапка, сходна на плувната, оборудвана с устройство за засичане на придвижването и мозъчната интензивност по време на гмуркане.
Изследваните 13 женски екземпляра нормално спят по време на най-дълбоките стадии от гмуркането си, когато се намират под зоните, в които хищниците нормално обитават.
Сънят им се състои както от бавновълнов, по този начин и от REM сън. По време на REM етапа морските слонове изпадат във краткотрайна парализа – тъкмо както хората в този стадий на бездънен сън – и придвижването им при гмуркане се трансформира. Вместо следено втурване надолу, от време на време те се обръщат с корема нагоре и стартират да се въртят в „ серпантина на съня “, както я назовават учените.
В рамките на 24 часа морските слонове в намерено море спят общо към два часа. (За съпоставяне, когато са на плажа, сънят им продължава приблизително по 10 часа.)
Защо това има значение
Учените към момента не са изяснили изцяло фундаменталните биологични функционалности на съня, нито са дефинирали неговия най-малък физиологичен предел. Проучванията върху животните демонстрират обаче, че сънят не е еднакво положение, а еластичен инструмент за оцеляване.
Макар хората да не могат да копират тези рискови тактики, откритията разкриват какъв брой адаптивна е биологията. Природата е намерила метод да обезпечи отмора даже в най-опасните условия – доказателство, че сънят не е разкош, а фундаментална нужда за живота.
Сънят е повсеместен, „ макар че в действителност е доста опасен “, споделя пред Associated Press Пол-Антоан Либурел, откривател в Центъра за невронаучни проучвания в Лион, Франция.
Когато животните задремят, те са най-уязвими за прикрити хищници. Но макар рисковете, потребността от сън е толкоз мощна, че нито едно създание не може изцяло да го пропусне – даже когато това е извънредно неловко.
Животните, които се движат и оцеляват в рискови условия и среди, са еволюирали по този начин, че да спят по необикновени способи – да вземем за пример като „ крадат “ по няколко секунди сън по време на денонощни наставнически грижи, подремват по време на дълги миграции във въздуха или даже заспиват, до момента в който плуват.
Дълго време учените разчитат само на косвени наблюдения, с цел да дефинират по кое време спят дивите животни, следейки за признаци като липса на придвижване или затворени очи. Технологичният прогрес през последните години обаче трансформира това. Благодарение на дребни датчици и устройства за следене, които записват мозъчната интензивност (електроенцефалограма), откривателите към този момент разполагат с умалени версии на апаратурата от лабораториите за проучване на човешкия сън. Това разреши за първи път да се надникне в действително време в удивителното разнообразие от способи, по които животните си почиват в естествената си среда.
„ Установяваме, че сънят е извънредно еластичен и се приспособява по отношение на екологичните потребности, “ споделя Нилс Ратенборг, експерт по проучване на съня при животните в Института за биологичен разсъдък „ Макс Планк “ в Германия.
Можем да назовем това зараждащата се просвета за „ рисковия сън “.
Антарктически пингвини
Един от най-ярките образци идва от Антарктида. Пингвините, които образуват моногамни двойки и споделят грижите за яйцата и дребните, би трябвало да бъдат съвсем непрестанно нащрек. Докато единият родител пази потомството в шумните колонии, другият отива на лов в океана. След това си разменят функциите, като този цикъл продължава непрестанно в продължение на седмици.
Решението на казуса със съня идва под формата на хиляди къси дремки на ден. Всяка от тях трае приблизително към четири секунди. Този „ микросън “, както го назовава Уон Йонг Лий, биолог от Корейския институт за полярни проучвания, разрешава на пингвините да натрупат към 11 часа сън за денонощие, без да губят зоркост. При заплаха – идващ див звяр или комшия от колонията – птицата незабавно се разсънва и секунди по-късно още веднъж заспива.
В продължение на 11 дни учените мерят мозъчната интензивност на 14 възрастни пингвина и откриват, че те могат да спят както с двете мозъчни полукълба, по този начин и единствено с едното.
Великолепни фрегати
Поети, моряци и орнитолози дълго се питат дали птиците, които летят с месеци, съумяват да спят по време на полет. В някои случаи отговорът е „ да “. Откритието е направено от учени, които прикрепят устройства за премерване на мозъчната интензивност към главите на превъзходни фрегати, гнездящи на Галапагоските острови.
Докато летят, фрегатите могат да спят единствено с едната половина на мозъка си. Другата половина остава в положение на частична жизненост, тъй че едното око да следи за трудности по пътя. Това разрешава на птиците да се реят седмици наред, без да допират суша или вода, която би развалила деликатните им пера, защото те не са водоустойчиви.
Фрегатите не могат да извършват комплицирани маневри – махане с крила, търсене на храна или гмуркане – единствено с половината си мозък. Когато се спускат към плячка, те би трябвало да са изцяло будни. Но телата им са се приспособили и те могат да спят до момента в който се реят или кръжат, носени от мощни потоци топъл въздух.
Щом се върнат в гнездата си по дърветата или храстите, фрегатите трансформират режима си на сън – там те по-често спят с целия си мозък едновременно и за доста по-дълги интервали. Това допуска, че сънят по време на полет е характерна акомодация за дълготрайно хвърчене, изяснява Ратенборг, представен от AP.
Няколко други животни имат сходни качества. Делфините могат да спят с едната половина на мозъка си, до момента в който плуват.
Северен морски слон
На сушата животът на 2-тонния северен морски слон е елементарен. В морето обаче сънят е рисков – там дебнат акули и косатки, за които тюлените са плячка.
Тези морски бозайници подхващат дълги пътешествия в търсене на храна, които могат да продължат до осем месеца. През това време те се гмуркат неведнъж на стотици метри дълбочина, с цел да ловят риба, калмари, скатове и други морски деликатеси.
Всяко надълбоко гмуркане трае към 30 минути. През близо една трета от това време – към 10 минути – морските слонове евентуално спят, сочи проучване, ръководено от Джесика Кендъл-Бар от Океанографския институт „ Скрипс “.
Екипът на Кендъл-Бар създава неопренова шапка, сходна на плувната, оборудвана с устройство за засичане на придвижването и мозъчната интензивност по време на гмуркане.
Изследваните 13 женски екземпляра нормално спят по време на най-дълбоките стадии от гмуркането си, когато се намират под зоните, в които хищниците нормално обитават.
Сънят им се състои както от бавновълнов, по този начин и от REM сън. По време на REM етапа морските слонове изпадат във краткотрайна парализа – тъкмо както хората в този стадий на бездънен сън – и придвижването им при гмуркане се трансформира. Вместо следено втурване надолу, от време на време те се обръщат с корема нагоре и стартират да се въртят в „ серпантина на съня “, както я назовават учените.
В рамките на 24 часа морските слонове в намерено море спят общо към два часа. (За съпоставяне, когато са на плажа, сънят им продължава приблизително по 10 часа.)
Защо това има значение
Учените към момента не са изяснили изцяло фундаменталните биологични функционалности на съня, нито са дефинирали неговия най-малък физиологичен предел. Проучванията върху животните демонстрират обаче, че сънят не е еднакво положение, а еластичен инструмент за оцеляване.
Макар хората да не могат да копират тези рискови тактики, откритията разкриват какъв брой адаптивна е биологията. Природата е намерила метод да обезпечи отмора даже в най-опасните условия – доказателство, че сънят не е разкош, а фундаментална нужда за живота.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ