Жизненоважна част от тялото ви ще продължи да живее години след вашата смърт
Всяко човешко тяло съдържа трилиони микроорганизми, които са значими за здравето ни, до момента в който сме живи.
Те ни оказват помощ да смиламе храната, да произвеждаме съществени витамини, защищават ни от инфекции и извършват доста други значими функционалности.
На собствен ред микробите, които са съсредоточени най-много в червата ни, живеят в релативно постоянна, топла среда с непрекъснат приток на храна.
A Vital Part of Your Body Will Continue to Live Years After You Die
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Но какво се случва с тези организми, откакто умрем?
Може да предположите, че микробите умират с вас - откакто тялото ви се разпадне и вашите микроби бъдат изхвърлени в околната среда, те няма да оцелеят в света.
В неотдавна оповестено изследване обаче проучвателен екип показа доказателства, че освен, че микробите ни не престават да живеят след гибелта ни, само че и играят значима роля в преработването на тялото, тъй че да може да процъфтява новият живот.
Животът на микроби след гибелта ни
Когато умрем, сърцето ни стопира да циркулира кръвта, която е пренасяла О2 в тялото. Клетките, лишени от О2, стартират да се усвояват в развой, наименуван автолиза.
Ензимите в тези кафези - които нормално усвояват въглехидрати, протеини и мазнини за сила или напредък по следен метод - стартират да обработват мембраните, протеините, ДНК и други съставни елементи, които построяват клетките.
What Happens When We Die.
— Buddhism's Theory of Happiness (@buddhism_theory)
Продуктите от това клетъчно разграждане генерират отлична храна за симбиотичните ни бактерии. Така без имунна система, която да ги държи под надзор и с помощта на постоянното доставяне с храна от храносмилателната ни система, те се обръщат към този нов източник на хранене.
Чревните бактерии, изключително класът микроби, наименуван Clostridia, се популяризират в органите ни и ни усвояват от вътрешната страна на открито в процеса прочут като изгниване.
Без О2 в тялото, анаеробните бактерии стартират да разчитат на процеси за произвеждане на сила, които не изискват О2, като ферментацията. Те основават мощно миризливите газове, присъщи при разлагането.
От еволюционна позиция е напълно разумно микробите ни да са развили способи да се приспособяват към умиращото тяло. Подобно на плъховете на потъващ транспортен съд, на бактериите им се постанова да изоставят гостоприемника си и да оцелеят в света задоволително дълго, с цел да намерят нов гостоприемник, който да колонизират.
Възползването от въглерода и питателните субстанции на тялото им разрешава да усилят броя си. По-голямата популация значи по-голяма възможност част от тях да оцелеят в по-суровите условия и сполучливо да намерят ново тяло.
Микробна инвазия
Ако човек е заровен в земята, микробите се отмиват в почвата дружно със примес от разлагащи се течности, до момента в който тялото се разгражда. Те навлизат в напълно нова среда и попадат в нова микробна общественост в почвата.
Смесването или сливането на две обособени микробни общности се случва постоянно в природата - когато корените на две растения порастват дружно, когато отпадъчните води се източат в река или даже когато двама души се целуват.
‘Tech platforms haven’t been designed to think about death’: meet the expert on what happens online when we die
— Guardian Tech (@guardiantech)
Резултатът от смесването зависи от няколко фактора, като да вземем за пример каква смяна в околната среда претърпяват микробите и кой е бил там пръв.
Микробите ни са приспособени към стабилната, топла среда в тялото, където получават хранителни ресурси непрекъснато.
За разлика от тялото, почвата е изключително сурово място за живеене - това е мощно променлива среда със мощни химични и физически градиенти и огромни съмнения в температурата, влагата и питателните субстанции.
Освен това в почвата към този момент живеят извънредно разнородни микробни общности, цялостни с разложители, които са добре приспособени към тази среда и евентуално биха изпреварили всички новодошли.
Лесно е да се допусна, че микробите ни ще умрат, откакто са отвън тялото ни. Предишните изследвания на същия проучвателен екип обаче демонстрираха, че ДНК отпечатъците на микроби, свързани с гостоприемника, могат да бъдат открити в почвата под разлагащо се тяло, на повърхността на почвата и в гробовете месеци или години откакто меките тъкани на тялото са се разложили.
Това повдига въпроса дали тези микроби са към момента живи и дейни или просто са в латентно положение в очакване на идващия гостоприемник.
Най-новото изследване допуска, че микробите освен живеят в почвата, само че и си сътрудничат с почвените микроби, с цел да оказват помощ за разграждането на телата ни.
В лабораторни условия е станало ясно, че смесването на почвата и течностите от разлагането, цялостни с микроби, свързани с гостоприемника, покачва скоростта на разложение от тази на почвените микроби.
По време на изследването екипът е разкрил, че микробите, свързани с гостоприемника, усъвършенстват цикъла на азота. Той е главно хранително вещество за живота, само че по-голямата част от азота на Земята е под формата на атмосферен газ, който организмите не могат да употребяват.
Разлагащите субстанции играят сериозна роля при преработването на органични форми на азот като протеини в неорганични форми като амоний и нитрат, които микробите и растенията могат да употребяват.
Новите открития допускат, че нашите микроби евентуално играят роля в този развой на преработване, като трансформират огромни азотсъдържащи молекули, като протеини и нуклеинови киселини, в амоний. След това нитрифициращите микроби в почвата могат да трансфорат амония в нитрат.
Следващото потомство живот
Рециклирането на хранителни субстанции от детрит или нежива органична материя е главен развой във всички екосистеми. В сухоземните екосистеми разлагането на мъртви животни или мърша подхранва биоразнообразието и е значима връзка в питателните системи.
Животните са тясно място за въглеродните и питателните цикли на една екосистема. Те постепенно натрупват хранителни субстанции и въглерод от огромни площи на ландшафта през целия си живот, след което ги оставят едновременно в малко, локализирано място, когато умрат.
Едно мъртво животно може да поддържа цяла хранителна мрежа от микроби, почвена фауна и членестоноги, които разчитат за прехраната си на трупове. Насекомите и животните чистачи спомагат за по-нататъшното преразпределение на питателните субстанции в екосистемата.
Микробите трансформират съсредоточените групи от богати на хранителни субстанции органични молекули от нашите тела в по-малки, по-бионалични форми, които други организми могат да употребяват, с цел да поддържат новия живот.
Не е извънредно да се следи растителен живот да процъфтява покрай разлагащо се животно, очевидно доказателство, че питателните субстанции в телата се рециклират назад в екосистемата.
Това, че нашите лични микроби играят значима роля в този цикъл, е един метод, по който може би живеем и след гибелта.
По темата
Те ни оказват помощ да смиламе храната, да произвеждаме съществени витамини, защищават ни от инфекции и извършват доста други значими функционалности.
На собствен ред микробите, които са съсредоточени най-много в червата ни, живеят в релативно постоянна, топла среда с непрекъснат приток на храна.
A Vital Part of Your Body Will Continue to Live Years After You Die
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Но какво се случва с тези организми, откакто умрем?
Може да предположите, че микробите умират с вас - откакто тялото ви се разпадне и вашите микроби бъдат изхвърлени в околната среда, те няма да оцелеят в света.
В неотдавна оповестено изследване обаче проучвателен екип показа доказателства, че освен, че микробите ни не престават да живеят след гибелта ни, само че и играят значима роля в преработването на тялото, тъй че да може да процъфтява новият живот.
Животът на микроби след гибелта ни
Когато умрем, сърцето ни стопира да циркулира кръвта, която е пренасяла О2 в тялото. Клетките, лишени от О2, стартират да се усвояват в развой, наименуван автолиза.
Ензимите в тези кафези - които нормално усвояват въглехидрати, протеини и мазнини за сила или напредък по следен метод - стартират да обработват мембраните, протеините, ДНК и други съставни елементи, които построяват клетките.
What Happens When We Die.
— Buddhism's Theory of Happiness (@buddhism_theory)
Продуктите от това клетъчно разграждане генерират отлична храна за симбиотичните ни бактерии. Така без имунна система, която да ги държи под надзор и с помощта на постоянното доставяне с храна от храносмилателната ни система, те се обръщат към този нов източник на хранене.
Чревните бактерии, изключително класът микроби, наименуван Clostridia, се популяризират в органите ни и ни усвояват от вътрешната страна на открито в процеса прочут като изгниване.
Без О2 в тялото, анаеробните бактерии стартират да разчитат на процеси за произвеждане на сила, които не изискват О2, като ферментацията. Те основават мощно миризливите газове, присъщи при разлагането.
От еволюционна позиция е напълно разумно микробите ни да са развили способи да се приспособяват към умиращото тяло. Подобно на плъховете на потъващ транспортен съд, на бактериите им се постанова да изоставят гостоприемника си и да оцелеят в света задоволително дълго, с цел да намерят нов гостоприемник, който да колонизират.
Възползването от въглерода и питателните субстанции на тялото им разрешава да усилят броя си. По-голямата популация значи по-голяма възможност част от тях да оцелеят в по-суровите условия и сполучливо да намерят ново тяло.
Микробна инвазия
Ако човек е заровен в земята, микробите се отмиват в почвата дружно със примес от разлагащи се течности, до момента в който тялото се разгражда. Те навлизат в напълно нова среда и попадат в нова микробна общественост в почвата.
Смесването или сливането на две обособени микробни общности се случва постоянно в природата - когато корените на две растения порастват дружно, когато отпадъчните води се източат в река или даже когато двама души се целуват.
‘Tech platforms haven’t been designed to think about death’: meet the expert on what happens online when we die
— Guardian Tech (@guardiantech)
Резултатът от смесването зависи от няколко фактора, като да вземем за пример каква смяна в околната среда претърпяват микробите и кой е бил там пръв.
Микробите ни са приспособени към стабилната, топла среда в тялото, където получават хранителни ресурси непрекъснато.
За разлика от тялото, почвата е изключително сурово място за живеене - това е мощно променлива среда със мощни химични и физически градиенти и огромни съмнения в температурата, влагата и питателните субстанции.
Освен това в почвата към този момент живеят извънредно разнородни микробни общности, цялостни с разложители, които са добре приспособени към тази среда и евентуално биха изпреварили всички новодошли.
Лесно е да се допусна, че микробите ни ще умрат, откакто са отвън тялото ни. Предишните изследвания на същия проучвателен екип обаче демонстрираха, че ДНК отпечатъците на микроби, свързани с гостоприемника, могат да бъдат открити в почвата под разлагащо се тяло, на повърхността на почвата и в гробовете месеци или години откакто меките тъкани на тялото са се разложили.
Това повдига въпроса дали тези микроби са към момента живи и дейни или просто са в латентно положение в очакване на идващия гостоприемник.
Най-новото изследване допуска, че микробите освен живеят в почвата, само че и си сътрудничат с почвените микроби, с цел да оказват помощ за разграждането на телата ни.
В лабораторни условия е станало ясно, че смесването на почвата и течностите от разлагането, цялостни с микроби, свързани с гостоприемника, покачва скоростта на разложение от тази на почвените микроби.
По време на изследването екипът е разкрил, че микробите, свързани с гостоприемника, усъвършенстват цикъла на азота. Той е главно хранително вещество за живота, само че по-голямата част от азота на Земята е под формата на атмосферен газ, който организмите не могат да употребяват.
Разлагащите субстанции играят сериозна роля при преработването на органични форми на азот като протеини в неорганични форми като амоний и нитрат, които микробите и растенията могат да употребяват.
Новите открития допускат, че нашите микроби евентуално играят роля в този развой на преработване, като трансформират огромни азотсъдържащи молекули, като протеини и нуклеинови киселини, в амоний. След това нитрифициращите микроби в почвата могат да трансфорат амония в нитрат.
Следващото потомство живот
Рециклирането на хранителни субстанции от детрит или нежива органична материя е главен развой във всички екосистеми. В сухоземните екосистеми разлагането на мъртви животни или мърша подхранва биоразнообразието и е значима връзка в питателните системи.
Животните са тясно място за въглеродните и питателните цикли на една екосистема. Те постепенно натрупват хранителни субстанции и въглерод от огромни площи на ландшафта през целия си живот, след което ги оставят едновременно в малко, локализирано място, когато умрат.
Едно мъртво животно може да поддържа цяла хранителна мрежа от микроби, почвена фауна и членестоноги, които разчитат за прехраната си на трупове. Насекомите и животните чистачи спомагат за по-нататъшното преразпределение на питателните субстанции в екосистемата.
Микробите трансформират съсредоточените групи от богати на хранителни субстанции органични молекули от нашите тела в по-малки, по-бионалични форми, които други организми могат да употребяват, с цел да поддържат новия живот.
Не е извънредно да се следи растителен живот да процъфтява покрай разлагащо се животно, очевидно доказателство, че питателните субстанции в телата се рециклират назад в екосистемата.
Това, че нашите лични микроби играят значима роля в този цикъл, е един метод, по който може би живеем и след гибелта.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ