Всяка война има две гледни точки и много политика. Единствените

Всяка война има две гледни точки и доста политика. Единствените губещи не престават да бъдат бойците, чиято единствена задача в този случай е обвързвана с оцеляването. Втората Световна война има доста образци и аргументи за експлоадиране, само че в случай че би трябвало да се сочат виновници, Германия не е единствената страна-виновник за световния спор.

Нека не забравяме, че репликата „ Бошите ще платят за всичко “ е точно френска. Не инцидентно Хитлер упорства примирието да се подпише в оня вагон, където Франция съумява да се подиграе злокобно с Германия. И дълго време нацистите държат Франция със мощ и не разрешават историята да продължи да се развива. Когато Съединени американски щати и Англия акустират в Нормандия и стартират акцията, Хитлер бързо осъзнава, че борбата на два фронта се води изкючително мъчно.

Преди немската войска да напусне, фюрерът има една доста забавна концепция – той желае да опожари Париж. Това желание ще способства за доста съществени конфликти. На 23 август Хитлер изпраща известие до маршал Валтер Модел и упорства френската столица да бъде защитавана с цената на всеки живот, а при възможна загуба, градът би трябвало да остане едно огромно поле от руини. Телеграмата гласи следното:

„ Защитата на Париж е отрешава военна и политическа значителност. Неговата загуба ще раздра и отвори една дупка в бреговия фронт на север по река Сена и ще лиши Германия от бази за далечни военни дейности против Англия. Исторически загубата на Париж постоянно е означавала загубата на Франция. Мостовете към река Сена да бъдат готови за взривяване. Париж може да бъде извоюван от врага само и единствено под формата на поле от отломки. “

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E1210-0201-018 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362703

За осъществяване на задачата е назначен Дитрих декор Холтиц. Когато прочита заповедта, той се усеща мощно отчаян от командването и най-много от фюрера. Неговата войска е доста съкратена от врага, който се движи с невероятна скорост към френската столица. Пехотата не може да се изправи против танковете, колкото и да желае това да се случи, а и не би трябвало да забравяме, че немските бойци не са като съветските бойци, които с голямо предпочитание биха скочили против танк с бензинови бомби. В душата на немския офицер към този момент се прокрадвало съществено подозрение, както обезсърчение, съпроводено с ненавист. Дитрих демонстрира заповедта на полковник Ханс Джей.

Двамата са остарели другари и до момента в който той чете от терасата си на Хотел Меврице, преглежда красивия пейзаж. Залезът скоро ще настъпи, а в това време наоколо до него стои Лувъра – музеят с голямо количество експонати. След като двамата осъзнават какво се случва, декор Холтиц взима заповедта, прибира я в джоба си и в никакъв случай повече не я демонстрира на различен. Малко по-късно следва второ позвъняване до Ханс Шпайдел. В къс диалог, Шпайдел декларира, че сега работи върху осъществяването на заповедта.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-2004-0024 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5483777

За задачата е сложил три тона динамит в Нотр Дам, два тона в катакомбата на Наполеон, един звук в Камарата на депутатите и до момента в който диалогът протичал, сапьорите работили по заличаването на Триумфалната арка, като по този метод ще се усъвършенства доста видимостта в града. Други цели в града са Операта и Айфеловата кула, които ще би трябвало да бъдат детонирани, с цел да може металните ѝ части да унищожат моста. Истината е, че и двамата командващи в Париж осъзнават каква полуда тече в този миг.

Този телефонен диалог е рисков и Гестапо може да се намеси и да реши дефинитивно казуса. Оказва се, че за тази заповед знаят единствено хората в щаб квартирата на армията, получена е единствено една и сега стои в джоба на Дитрих. Докато командирът продължава да мисли какво в действителност ще се случи с френската столица, по телефона звъни Ото Деслох – немски военачалник от Луфтвафе (ВВС на Германия). Както и доста други от високите постове, той също желае да дискутира идната въздушна офанзива над Париж. Дитрих упорства срещата с Ото да се случи денем, само че генералът отхвърля да дохвъри денем, тъй като е рисковано, задачата му е да бомбардира Париж през нощта, като декор Холтиц ще би трябвало да маркира задачите.

Снимка: By Unknown author – „ Aripi Românești “, no. 66/1944, p. 10, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31942649

Поредният проблем се появява на хоризонта. Окупираният Париж сега се състои от немски бойци и от спокойно население. Деслох може да засегне маркирани територии, само че не може да уцели точните здания. Минутите изтичат, а отговор би трябвало да бъде даден. Дитрих упорства бойците му да бъдат евакуирани и за неговият живот да се подсигурява от генерала. Малко по-късно излиза наяве, че и с този диалог се изпитва едно грубо подозрение по отношение на актуалните дейности. Деслох не желае да унищожи този град.

В този миг френската столица е била в милостта на последните рационални немски бойци. В този миг опитите му изтичат през просото, спасяването на Париж е не просто игра по доста тънка струна, а игра на живот и гибел. Във всеки един миг тегне заплахата за освобождение от служба и осъществяване на съдбовната задача.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=180294

Посланикът Ото Абец се обажда, с цел да съобщи, че напуща Париж и пита дали има с какво да помогне. Единствената му опция е да изпрати депеша до Рибентроп, в която ще изрази своето отвращение от бруталното отношение към Париж. Друго като че ли не е належащо. Изведнъж се намира още един яростен съперник на концепцията за изтриване. Точно тази депеша задържа задоволително дълго Дитрих на животоспасяващия пост.

Френската столица продължава да е в заплаха. На сутринта на 23 август немска бронирана дивизия и се насочва към изток от града. Преминавайки около Шанз-Елизе един от служителите на реда стреля по боец и го убива. Германците отвръщат незабавно на огъня и с това примирието стартира да се пропуква от ден на ден и от ден на ден. Два дребни танка „ Goliath “ се отделят от дивизията и потеглят за възмездие. Те са безпилотни, заредени с по 50 кг експлозив и могат да се детонират отдалечено.

При детонацията всички здания се разклащат. Ехото е толкоз огромно, че целият град го чува. Животните от гостуващия шведски цирк съумяват да избягат от клетките си и по улиците на Париж хукват тигри, лъвове и други животни. Положителната страна е, че с взривяването на полицейския сектор, огромна част от арестуваните проститутки също бягат. Престрелката се разраства и по обяд 40 служителя на реда излизат с бяло знаме. Всички се изпращат до офиса на декор Холтиц и би трябвало да бъдат обсъждани като военнопленници.

Демонстрацията на мощ съумява да накара съпротивата да размишления, въпреки и в този миг огромна част от немските бойци да се пробват да запазят историята им. По-късно денем идва полковник Фридрих декор Юнгер и оповестява, че френските служители на реда упорстват немските бойци да изоставен града, откакто излиза наяве, че не могат да го задържат. Юнгер в действителност имал предпочитание да се изтеглят и да продължат борбата другаде. Дитрих схваща, че контролът на немската войска се отпусква и незабавно стартира да търси друго решение. Събира всички офицери и категорично припомня на подчинените си, че са тук да извършват заповеди, които той получава персонално от Фюрера.

Всяко непокорство ще се санкционира с оръжие. При възможна гибел на Дитрих, командването се предава на полковник Джей. Напрежението продължава да пораства, тъй като с изключение на запазването на Париж, върху командващия тегнат животите на стотици бойци. Как човек би решил кое да пощади и кое да пожертва. Междувременно и съпротивата продължава да се бунтува, а отвръщането на огъня значи още повече съсипия, още повече гибел и още повече главоболия. Вместо да търси пряк спор, Дитрих взема решение да употребява един от немските самолети, с цел да популяризира флаери. Те гласят следното:

„

Париж към момента е под контрола на германците! Под наш надзор живяхме четири години в мир. За нас той продължава да бъде един от най-красивите градове в Европа и за него се борихме и считаме, че би трябвало да го запазим от всички рискове, които тегнат над него.

Криминални детайли не престават да тероризират града! Пролята е кръв, френска кръв, както и немска! Самите протести са към момента малко и все пак приближават границите на хуманните усеща на немските бойци в Париж.

Няма да е доста мъчно да приключим всичко това с един жесток край! За нас ще бъде доста по-лесно да напуснем Париж, откакто взривим всички хранилища, всички заводи, всички мостове, всички ЖП гари и затворим катакомбите херметически. Имайки поради неналичието на хранителни резервира, вода и електричество, това ще докара до невероятна злополука в идващите 24 часа!

Може да разчитате на хуманното отношение на немските бойци, които няма да се задействат, преди да бъдат принудени и преди да изчерпате тяхното самообладание. Може да разчитате на нашата обич към този хубав център на европейска просвета, на нашата благосклонност могат да разчитат и всички рационални французи, дами и деца на Париж. Ако всичко изброено не се счита за свещено от популацията тук, тогава няма да имаме причина да продължаваме да бъдем толерантни.

Ние настояваме за неотложно и абсолютно прекъсване на всички типове принуждение против нас и против жителите. Настояваме жителите на Париж да се пазят против терористите; да поддържат себе си и да бъдат спокойни, продължавайки да правят всекидневната си работа.
Това и единствено това може да подсигурява живота в града, както и неговото избавление.

„

С демонстрирането на мощ и задоволително принуждение за един ден, борбата завършва бързо. Съпротивата остава без патрони и е принудена да приключи военните дейности. Междувременно френските служители на реда губят към 62 души, немците губят 68 индивида. Френските бунтовници страда повече, тъй като умират 483 души и 1200 са ранени.

Междувременно в богатите квартали на града постоянно е имало храна, до момента в който в по-бедните региони постоянно не стигала. С спирането на електричеството, градът не може да достави питейна вода и тъкмо това би могло да го осакати. В последния ден, когато съдружниците наближават, Дитрих приказва с военачалник Гюнтер Блументрит.

В диалога Блументрит декларира, че престрелките в неговия регион са все по-тежки. Жителите стрелят от всеки прозорец. Желанието за взривяване на всички обекти е невероятно и до там ще би трябвало да се стигне с пердах. Няма опция за взривяването на 75-те моста, които толкоз време са били подготвяни за детонация. Многократно повтаря, че обстановката в Париж е отвън надзор.

Истината е, че до момента в който този диалог се организира, градът е спокоен и спокоен, няма никаква опозиция и никой не стреля. Единственият проблем в този случай е, че Гестапо продължава да слуша. Последното, което Дитрих може да направи по-късно е да позвъни на жена си в Баден-Баден. Не я открива в дома, тъй като тя е решила да посети операта довечера. Оставя ѝ известие „ Ние изпълняваме нашия дълг. “.

Поставянето на паметна плоча в чест на Дитрих декор Холтиц и запазването на френската столица.

Следващият път, когато още веднъж ще се видят е през 1947 година с освобождението му от американски лагер за военнопленници. Дитрих декор Холтец се предава на другия ден и публично е избавител на Париж, както и още доста други известни и незнайни немски бойци. Мечтата на един вманиачен е прерязана.

Предаването на Париж в ръцете на съдружниците.

Заглавна фотография: By Jack Downey, U.S. Office of War Information – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID fsac.1a55001.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7453927