Всяка щастлива връзка започва от щастливата връзка със себе си,

Всяка щастлива връзка стартира от щастливата връзка със себе си, твърди младата писателка

Дебютният разказ “Любима” на Василена Кьосова е най-горещото попълнение в родната дамска прозаичност, което единствено за три дни доближи рекорден брой продажби онлайн.

Ще стане ли романът “Любима” обичан на българските читателки? Въпросът е с отворен край, само че началото е впечатляващо.

Василена е красива, усмихната, уверена, съвременна и постоянно бързаща сред София и Дубай млада жена. Въпреки че наподобява като преди малко напуснала учебната пейка, зад тила си към този момент има солидна биография на коуч по личностно развиване, със лична организация и непрекъснати клиенти. Те са най-вече млади девойки, които, по думите й, имат потребност да изградят една по-силна и уверена версия на личното си Аз, да се оправят със страховете и комплексите, с цел да съумеят да разпрострат капацитета си.



Защо обаче една сполучлива бизнес дама се впуска в литературно премеждие и къде е пресечната точка сред самочувствието и триумфа?

- Представете се с едно изречение .

- Никога не върша взаимни отстъпки за сметка на щастието си.

- Затова ли избрахте да се занимавате професионално с логика на психиката и коучинг?

- Краткият отговор е - да. Но както множеството неща в живота, и тук шансът и случайността изиграха роля. Една значима професионална среща и един семинар в края на студентските ми години ми демонстрираха ясно посоката, по която да поема.

- Какво значи тъкмо лайф коуч?

- Казано с тази чуждица, несъмнено наподобява претенциозно, само че в действителност става дума за нещо напълно ясно и съответно - лайф коучът е експерт, който въз основата на знания в разнообразни области - логика на психиката, връзка и даже маркетинг - оказва помощ на човек да построи себе си като персонален бранд. Защото ние, хората, в обществения свят сме като комерсиалните марки - би трябвало да имаме явен облик и обръщение, през които да се заявим пред близките. За задачата е належащо да се познаваме добре, да можем да си отговорим на въпроса “защо сме това, което сме”, дали сме удовлетворени от мястото, където се намираме в живота си. И в случай че отговорът е да - по какъв начин да продължим напред, а в случай че не - какво да променим, с цел да стигнем там, където желаеме. Звучи просто, само че не е. Работата на лайф коуча е с изключение на виновна и много изтощителна, тъй като всеки човек е обособен и изцяло друг проблем, с който се работи самостоятелно. Това е бутикова услуга, резултатите от която могат да бъдат същински вдъхновяващи и мотивиращи и за двете страни.

- С какви проблеми идват най-често при вас?

- Основните проблеми при моите клиенти, без значение от възрастта им, са ниско самочувствие, боязън от отменяне и неспособност да слагат себе си преди всичко. Има една съществена граница, която в модерното светоусещане заради доста аргументи не е ясно сложена - къде свършва позитивният нарцисизъм и от кое място стартира нездравословният егоцентризъм. Тази неизясненост е в основата на най-честите проблеми, с които хората идват при мен - несполучливи връзки, професионални рецесии, фамилни разногласия...

- Има ли рецепта за щастлива връзка?

- Ако имаше, нямаше да има толкоз доста нещастни връзки и разводи. Истината е, че рецепта няма, само че има едно общо състояние - всяка щастлива връзка стартира от щастливата връзка със себе си. Ако не можеш нея да изградиш, нямаш късмет да я постигнеш с друго човешко създание. И това е моята съществена работа - да се опитам да оказа помощ на моите клиенти да основат щастлива връзка със самите себе си.

- А за какво се обърнахте към литературата и написахте разказ? Не рискувате ли, в случай че не се хареса, това да попречи на кариерата ви на коуч по личностно развиване?

- Рискът е част от триумфа и аз в никакъв случай не съм се страхувала от него. Започнах да пиша, без да мисля за реализацията на книгата по-късно. Беше повод, подбуден от множеството натрупали се в мен вълнуващи действителни истории и драми, с които се сблъсквам всеки ден в работата си. В един миг изпитах същинска нужда да стартира да ги разказвам, сякаш да се освободя от тях. В началото даже не знаех какво тъкмо пиша като род и не бях сигурна дали имам перото, което да дава отговор на наситеността и драматизма на живота на героите. Постепенно те оживяха на страниците, ставаха все по-различни от действителните си прототипи и по този начин разбрах, че в действителност пиша разказ. Когато това се случи, въпреки в началото да нямах желание да се назовавам писателка, като виновен човек взех решение да подходя професионално. Намерих професионален редактор, работихме крепко дружно и тя същински ми оказа помощ да изградя и да завърша романа “Любима”. Много се надявам историите и героините в него да съумеят да допрян бъдещите му читателки.

- За какво се споделя в романа “Любима” и по какъв начин като род бихте го определили?

- “Любима “ е разказ, учреден напълно на действителни истории. Бих го нарекла прочувствена дисекция на „ любовния триъгълник “ - една от най-често срещаните фигури в актуалната геометрия на връзките. В романа описвам гледната точка на другите участници и следствията за всеки от тях. Опитвам се, без грам назидателност, през техните истории да дам отговори на някои значими въпроси - по какъв начин да избегнем клопката да бъдем “жертвата” в дадена връзка и дали въобще това е допустимо в любовния триъгълник, по кое време и по какъв начин един верен избор може да се трансформира в неверен и противоположното, има ли взаимни отстъпки, които ни вършат по-силни и още, и още…. „ Любима “ не е чернобяла история, а е история на нюансите. Според мен те са, които вършат живота, а и литературата забавни.

- Има ли сюжетът нещо общо с вашата персонална история?

- Мисля, че в това отношение не върша изключение и като множеството начинаещи създатели се пробвам да опиша себе си в своя дебютен разказ. Разбира се, има и доста други действителни истории и персонажи, всичко е мощно преплетено и променено, само че в края на краищата описвам моята версия на любовния триъгълник.

- Твърдите, че не се чувствате професионален публицист, само че от кого въпреки всичко се учите да пишете, кои са обичаните ви създатели?

- Професионален публицист към момента не дръзвам да се нарека, само че съм професионален четец - чета по доста и от всичко. Няма да назова нито едно съответно име, тъй като това са все сполучливи създатели със страховит жанр и в случай че кажа, че са ми повлияли непосредствено, би означавало да си разреша да се съпоставям с тях, а съм доста надалеч от сходна мисъл. Но пък ще ви кажа четири обичани книги, които не са художествена литература. Те същински са ми помогнали да изградя метода си на мислене и имам вяра, че биха били потребни и на читателите ви: “Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си” и “Твоето тяло споделя бит се” на Лиз Бурбо, “Влиянието” на Роберт Чалдини и “Как да печелим другари и да влияем на другите” на Дейл Карнеги.

- След мощния старт на “Любима” мислите ли да пишете последваща книга?

- Доста преди да излезе от щемпел “Любима”, към този момент започнах втората си книга и това няма общо с триумфа на първата, а както към този момент ви споделих, с количеството насъбрани истории, които имат потребност да бъдат разказани. Втората ми книга, още не знам дали ще е разказ, е още по-подробен взор върху изневерите. Това е тематика, която мощно ме интересува, тъй като е доста по-дълбока от съответната преживелица. Имам, съгласно мен, забавни и достоверни наблюдения върху метода, по който мъжете и дамите изневеряват, най-честите неистини, които употребяват, и следствията върху цялостния им живот... само че за момента няма да приказвам повече за втората книга. Нека дадем късмет на първата да откри своите читатели.