Всяка разпаднала се империя предизвиква силен и мъчителен постимперски синдром

Всяка разпаднала се империя провокира мощен и непосилен постимперски синдром в обществото - метрополия. Особено мощен е този синдром в континенталните империи, имали интегрална териториална протяжност (за разлика от морските - колониалните империи, в които метрополията и колониите са доста по-отчетливо разграничими както териториално, по този начин и като просвета и идентичност). Разпадът на Руската империя (в нейния модус на Съветски съюз) поражда още по-дълбок и

трагичен постимперски синдром

Всяка империя е рекламация за универсум, заради което експанзията върху други страни и нации е съществена характерност на нейното съществуване и интернационално държание. Тази характерност на империята в тази ситуация с Русия е доведена до абсолют. Не съществува друга цел на имперското съществуване на Русия, която да е въобще сравнима с целта за териториална агресия. Русия би трябвало да владее колкото се може по-голяма част от Европа, "за да избегне директна заплаха от външна експанзия " (Джордж Фридман) през северно европейската низина. Русия би трябвало да владее Проливите и Балканите, с цел да има изход на "топли морета ", в които навигацията не се приключва през зимата, а по-нататъшната агресия може да продължава без спиране през всички сезони. Русия би трябвало да владее Кавказ, с цел да управлява главния път сред Изтока и Запада, преминаващ през Каспийско море, Южен Кавказ, Черно море и Балканите. Антарктика? Изконно съветска! Аляска? Престъпно продадена! Трудно ще се сетите за географска локация, която да няма нещо общо с "изконно " съветските имперски ползи. Затова през днешния ден Русия претърпява своя постимперски синдром по-трудно, по-гневно и по-опасно за всички, в сравнение с даже Ваймарска Германия, пост-Хабсбургска Австрия, да не приказваме за колониална Франция или Британия.
На мястото на съветската империя през днешния ден пораждат и през многочислени инциденти се утвърждават

новите постсъветски народи

Агресивността на Москва единствено укрепва тяхната еднаквост и държавно спонсориран шовинизъм. Този развой не може да бъде спрян - той се развива като част от неумолимото нахлуване на модерността. В избран миг връх над постимперския махмурлук ще вземе и един по-рационален съветски шовинизъм. Същевременно, в нашата ера се осъществя и рецесията на модерността, която с изключение на ценностни, метафизичен и общностни - постмодерни измерения, се разпростира и като консервативна реакция на това, което е оживяло от традиционализма против отслабената харизма на модерния свят. Възраждането на имперската идеологическа легитимност няма общо с действителните шансове за възобновление на имперското съществуване. И Путин, и Ердоган рано или късно ще схванат това с огромна доза мъка. Възраждането на имперската носталгия и на традиционализма обаче дават мощен

подтик на имперските политически мечтания

Дугин и неоевразийството, "Архипелагът Русия " и Цимбурски, нечестивият синтез на болшевизъм и квази-православие... описът на квази-идеологиите на възраждащия се съветски империализъм може да бъде удължен. В тази вакханалия на имперската носталгия мъчно може да си пробие път мотив, обвързван с действителна и прагматична цел за развиването на Русия като мощна, богата, задоволена от своята 1/7 част от международната суша страна и общество. Публичното пространство е възпалено от яд и нетърпимост към "хегемона " Америка, към "смешния " военнополитически слабак Европейски Съюз, който се пробва да експанзира стопански, към "предателите " - доскорощни "крепостни " народи на Москва от Източна и Южна Европа.

Накъде отива всичко това? Ще преживеем ли втория акт на постимперската съветска драма в същите измерения, в които преживяхме втория акт на предаденото немско великолепие - Хитлер пристигна на власт върху гневното изригване на "предадената " в Първата международна война Германия? Или въпреки всичко имаме късмет за поумняване в Москва и ориентировка към мирна културна и икономическа агресия в постсъветското пространство?

Вместо да вървят с танкове в Грузия и Донбас, великоруските империалисти биха могли да си спомнят, че съветският език е "лингва франка " за всички тези нации, които през днешния ден Москва се пробва още веднъж да завладее с кръв и оскърбление. Руските благосъстояния могат да бъдат в основата както на сполучливата рационализация на Русия, по този начин и на съдействието й с този ареал на някогашния Съветски съюз и някогашна Източна Европа, където икономическата полза би била доста по-добър отзив на Големия брат, в сравнение с експанзията му, наглостта му и пренебрежението му към всички, които не са толкоз велики колкото него. За страдание, двата разновидността не се изключват един различен. Може би ще би трябвало да преминем през тестването на тази вторична постимперска фикс идея за великолепие на Третия Рим, преди арогантните имперски мечтатели в Кремъл да си седнат на задника и да схванат, че само преференциален им е вторият вид. Ако той към момента е разполагаем като опция.