Притча за красивата жена
Всяка алегория има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са по едно и също време потребни и приятни за четене. Те постоянно са с дребен размер, а сентенцията е задоволително ясно обособена. Друга специфичност е, че всеки от нас би трябвало да я прочете и самичък за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите нормално ни демонстрират някои елементи, които сме пропуснали, само че са основни. Затова и през днешния ден ви представяме една алегория за красивата жена, която освен е увлекателна, само че и ще ви накара да се замислите.
Веднъж двама моряци се отправили на дълго странствуване по света. Сменяли кораби, хващали се на работа по пристанища, след това отново поемали на дълги презморски пътувания, пишат от iwoman.bg. Накрая стигнали до един остров, населяван от локално племе. Вождът на племето имал две дъщери. По-голямата била хубавица, а по-малката – нищо изключително.
Единият моряк споделил на другаря си:
– Мисля, че тук открих своето благополучие. Ще остана и ще се оженя за дъщерята на вожда.
– Да, може би постъпваш вярно. Голямата щерка на вожда е такава хубавица и умница! Ожени се за нея и бъди благополучен.
– Ти не ме разбра! Искам да се оженя за по-малката щерка.
– Ума си ли изгуби? Че тя в съпоставяне със сестра си е нищо!
– Решил съм и ще го направя! – споделил първият моряк. Другарят му единствено махнал с ръка, качил се на кораба и отплавал. Този, който останал на острова, отишъл при вожда да изиска ръката на щерка му. В племето съществувала традиция да откупуваш с крави бъдещата си брачна половинка. Най-високата цена за булка била 10 крави. Купил морякът 10 крави, закарал ги в селцето на племето и се изправил пред вожда.
– Искам щерка ти за своя брачна половинка и ти предлагам за нея 10 крави!
– Това е добър избор. Голямата ми щерка си заслужава тази цена. Давам ти единодушието и благословията си! – кимнал предостатъчно вождът.
– Не, ти не ме разбра! Аз желая да се оженя за по-малката ти щерка!
– Ти, какво, шегуваш ли се? Нима не си я виждал по какъв начин наподобява? Аз даже не се надявам да я омъжа. – не вярвал на ушите си вождът.
– Нея желая! – упорствал морякът.
– Добре тогава, само че като почтен човек, ще взема за нея единствено три крави. Тя не коства повече. – предложил вождът.
– Позволи ми да ти платя за нея 10 крави! – траял да упорства морякът и бащата на девойките най-сетне отстъпил. Не след дълго вдигнали и женитба.
Минали няколко години и приятелят на моряка решил да навести остарелия си приятел на острова. Щом стъпил на брега, забелязал жена с поразителна хубост. Попитал я по какъв начин да откри своя другар и тя го отвела при него. Морякът островитянин се радвал на хубавия ден от просторната веранда на дома си, а към него тичали децата му. Зарадвали се двамата другари на срещата си, прегърнали се, а след това гостът попитал:
– Как си, по какъв начин живееш приятелю? Доволен ли си, че остана?
– Щастлив съм! А, виждам, че си се срещнал и с жена ми.
– Жена ти? Нима си се оженил повторно?
– Не, това е моята годеница, по-малката щерка на вожда.
– Но, какво се е случило, по какъв начин се е трансформирала толкоз доста, по какъв начин е станала толкоз красива?
– Попитай я самичък. – усмихнал се островитянинът.
Гостът се обърнал към дамата:
– Прости моята несъобразителност, само че помня по какъв начин изглеждаше, когато те видяхме за първи път. Как се преобрази в такава хубавица?
– Много просто! Разбрах, че коствам 10 крави!
