Всяка от тези истории е истинска. Малки късчета любов, които

Всяка от тези истории е същинска. Малки парченца обич, които ни припомнят, че светът в който живеем е цялостен с непредвидени добрини. Не губете своята религия, животът е знамение.

 

Днес се навършват 5 години от мига, в който взех от приюта куче, наказано на гибел посредством евтаназия. Страдам от неврологично заболяване, което предизвиква припадъци. Вярвате или не, само че моето куче предусеща по кое време това следва да се случи. То стартира да лае мощно и аз съумявам да се приготвя. Животът, който аз спасих един път, през днешния ден ме избавя всеки ден. Преди 28 години един пожарникар ме избави от горящия ми дом. Тогава той получи тежки контузии на крайници и лекарите споделиха, че в никакъв случай към този момент няма да върви като преди. Но през днешния ден, той остави своите патерици и постепенно заведе нашата щерка до сватбения олтар. Днес, на своя рожден ден, получих по пощата плик, в който беше портфейлът, който изгубих предходната седмица. Всичко си беше непокътнато – парите, персонални документи. А имаше и записка – " Честит рожден ден! ". Вчера на опашката на гише " Паспортни фотоси " срещнах 90-годишна дама. Беше там, тъй като й предстоеше да посрещне своя достоен празник надалеч, надалеч – щеше да взе участие в африканско сафари. А нямаше чуждестранен паспорт. Получих писмо от своя брачен партньор. Той е на военна работа в друга страна. В писмото беше написано: " Липсваш ми не просто ти, липсват ми миговете, в които сме дружно ". Никога преди не съм чувала такива думи..., само че разбрах какво усеща моя обичан мъж. Днес на пътя се натъкнах на занимателна преживелица. Водачът на един автомобил изхвърли някакъв отпадък през прозореца, а мотоциклетистът зад него спря и го двигна. На идващия светофар, той го настигна, почука на стъклото му и му връчи боклука назад. Днес желаех от дядо съвет, обвързван с връзките в любовта. Той сподели: „ Знаеш ли, тогава когато престанах да диря онази, същинската жена и взех решение да бъда мъжът, който в действителност съм, при мен пристигна твоята баба и ми сподели: " Привет! ". Днес, духайки неимоверното количество свещи на тортата си, моята 100-годишна баба погледна всички нас – 27-те деца, внуци и правнуци и ни сподели: " Вижте, какво е почнало от мен. Това е фамилията. Толкова се гордея, че съм част от вашия живот. " Днес около мен мина една жена с две кучета на мотив. Едното нямаше краче, другото си беше обикновено – само че куцаха и двете. Попитах дамата какво се е случило с тях. Тя се усмихна и ми изясни, че палето, което куца е потърпевшо в кучешки пердах, а второто куца като него, за бъде съпричастно към недъга на другарчето си. Моят 11-годишен наследник научи езика на глухонемите, тъй като неговия другар от детството е роден с подобен проблем. А аз съм толкоз благополучен, виждайки по какъв начин тяхната дружба става все по-голяма с годините. Догато си седях на балкона, видях по какъв начин по плажа се разхожда влюбена двойка. От метода, по който вървяха, смееха се и се държаха за ръце, се разбираше, че са луди един за различен. Когато приближиха, с учудване разпознах в тях своите родители. Кой да знае, по какъв начин преди 8 години те едвам не се разведоха! Днес е 50-та годишнината от нашата женитба, а тя ми се усмихна и ми сподели: " Жалко, че не те срещнах по-рано! ".

Източник: AdMe.ru
Илюстрация: Hope by melezartworks - deviantart.com