Всяка мярка за регулация се представя като намеса, но без

„ Всяка мярка за регулация се показва като интервенция, само че без регулации медиите биха станали подвластни от разнообразни групи. Важно е хората да знаят за тези актове, тъй като те са извънредно значими. Така ще има и отбрана за дребните медии. Също по този начин и транспарантен метод, което е доста значимо. “, съобщи професорът по медийно право Нели Огнянова в предаването „ Кой приказва? “ по Дарик радио.

Тя разяснява дълго чакания европейски акт за медийна независимост и директивата против slapp делата (дела " плесници ", ориентирани против публицисти и активисти), които европейската комисия приготвя.

„ Има доста други актове, които се приготвят на европейско равнище. Важно е да отбележим директивата за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания, призната през 2019 година и регламента за бистрота и ориентиране на политическата реклама. Този акт визира политическата реклама онлайн и пази жителите от потреблението на техните персонални данни за ориентиране на политическа реклама към тях. В развой на работа е регламента за независимост на медиите “, продължи проф. Огнянова.

Тя означи, че е значимо да знаем, че страните от Съюза имат друго равнище на независимост на медиите. Скандинавските страни са най-свободни, а страните от Южна Европа изпитват съществени компликации. Редом с това проф. Огнянова посочи дейната работа на Шведското председателство в тази посока.

„ Всяка мярка за регулация се показва като интервенция, само че без регулации медиите биха станали подвластни от разнообразни групи. Важно е хората да знаят за тези актове, тъй като те са извънредно значими. Така ще има и отбрана за дребните медии. Също по този начин и транспарантен метод, което е доста значимо. “

В множеството случай Европейският съюз употребява инструкция и разрешава на страните да осъществяват на независимо техните разпореждания на национално равнище, само че имайки поради огромната опозиция в някои страни Съюзът е избрал да приложи правилник, който ще има директно деяние.

„ България е страна от Европейския съюз и освен приема, само че и взе участие в основаването на европейските актове. Вярно е, че slapp директивата се приема със песимизъм, само че тя и всички други актове са доста значими и имат потребност от нашата социална поддръжка. И най-прекрасните европейски ограничения не работят автоматизирано “, означи проф. Огнянова.

Бе маркирано, че българската публицистика постоянно страда от напън и има редица случаи на slapp каузи, като бяха припомнени последните огромни проблеми като този с Mediapool.

„ Ако се фокусираме върху това, което става в България, може да видим, че неуместните въпроси се заобикалят, има снизходително връзки към медиите, редовно гоненене на публицисти, разнообразни неприятни образци в лицето на политици и общественици. За България доста може да се приказва, само че е значимо да отбележим и отговорността на публицистите и журналистическата взаимност. Често реакцията на журналиситчексата общественост у нас е леко притеснителна. “

Тя показа, че в българското законодателство няма легална формулировка за публицист.

„ Има доста хора, които нямат официално журналистическо обучение, само че можем да ги познаем по техните послания и етиката, която съблюдават. Журналист би трябвало да бъде за този, който съблюдава стандарти. Това, което има значение, е неговата функционалност по информиране на тематиките и етиката, която съблюдава. “