Кирил Ананиев: Влошава се фискалната позиция на държавата
Всяка година всеки държавен бюджет търпи доста рецензии. Основно те са по линия на разноските и дълга.
Ето и новите червени линии - дефицитът за тази година ще е над допустимия предел от 3% и е заложен на 4,1%.
Разходите също по този начин не престават да надминават допустимите 40% от Брутния вътрешен артикул.
Дори и да вземем поради, че Европейска комисия направи дерогация и разреши разпределяне на финансовите критерии поради пандемията, ние не одобряваме крачки да харчим по-малко. Дългът също е заложен да се покачва...с новия заем за тази година доближаваме общ дълг от над 35 млрд лева
Справка от Министерство на финансите демонстрира, че държавният дълг за последните 10 години е повишен с над 40%. През 2012-та година дългът е бил 17,6% от Брутният вътрешен продукт.
Следва повишаване внезапно над 26% през 2014-та. Тогава в интервал на политическа рецесия и поради банковия банкрут на КТБ бяха изтеглени 8 милиарда лв..
Следващите години има долу-горе задържане на равнището, лек растеж и по-късно даже интервал на намаление.
И по този начин до Ковид 2020 година, когато изтеглихме нов дълг, с цел да финансираме ограниченията. Започва началото на нов тренд нагоре - повече разноски, по-големи заеми и дефицити. Миналата седмица в предаването министърът на финансите показа в елементи Проектобюджет 2022.
Тази седмица наред са контрамненията. Възможно ли беше да имаме уравновесен бюджет тази година, с по-малък държавен дълг и по-реален напредък - това разяснява някогашният финансов министър Кирил Ананиев пред Българска национална телевизия.
" Моят прочит демонстрира, че се утежнява фискалната позиция на страната. Това се отразява както върху извънредно огромния разход очакван за идната година, по този начин и за високия недостиг и дълг, който се планува. Ако не предприемем ограничения за ограничение на тези индикатори, сигурно ще влезем в такава процедура ", изясни Кирил Ананиев.
Според него, не коронавирус ограниченията водят до повишаване на дълга, а на настоящи, главно непрекъснати разноски. Убеден съм, че би трябвало да следваме политиката, която водехме през предходните години. От 2016-та до 2019-та година постоянно сме били на остатък 1-2%, уточни Ананиев.
Ето и новите червени линии - дефицитът за тази година ще е над допустимия предел от 3% и е заложен на 4,1%.
Разходите също по този начин не престават да надминават допустимите 40% от Брутния вътрешен артикул.
Дори и да вземем поради, че Европейска комисия направи дерогация и разреши разпределяне на финансовите критерии поради пандемията, ние не одобряваме крачки да харчим по-малко. Дългът също е заложен да се покачва...с новия заем за тази година доближаваме общ дълг от над 35 млрд лева
Справка от Министерство на финансите демонстрира, че държавният дълг за последните 10 години е повишен с над 40%. През 2012-та година дългът е бил 17,6% от Брутният вътрешен продукт.
Следва повишаване внезапно над 26% през 2014-та. Тогава в интервал на политическа рецесия и поради банковия банкрут на КТБ бяха изтеглени 8 милиарда лв..
Следващите години има долу-горе задържане на равнището, лек растеж и по-късно даже интервал на намаление.
И по този начин до Ковид 2020 година, когато изтеглихме нов дълг, с цел да финансираме ограниченията. Започва началото на нов тренд нагоре - повече разноски, по-големи заеми и дефицити. Миналата седмица в предаването министърът на финансите показа в елементи Проектобюджет 2022.
Тази седмица наред са контрамненията. Възможно ли беше да имаме уравновесен бюджет тази година, с по-малък държавен дълг и по-реален напредък - това разяснява някогашният финансов министър Кирил Ананиев пред Българска национална телевизия.
" Моят прочит демонстрира, че се утежнява фискалната позиция на страната. Това се отразява както върху извънредно огромния разход очакван за идната година, по този начин и за високия недостиг и дълг, който се планува. Ако не предприемем ограничения за ограничение на тези индикатори, сигурно ще влезем в такава процедура ", изясни Кирил Ананиев.
Според него, не коронавирус ограниченията водят до повишаване на дълга, а на настоящи, главно непрекъснати разноски. Убеден съм, че би трябвало да следваме политиката, която водехме през предходните години. От 2016-та до 2019-та година постоянно сме били на остатък 1-2%, уточни Ананиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ