Всяка година съответно на 6 и 15 август християните по

Всяка година надлежно на 6 и 15 август християните по света празнуват Преображение господне и Успение на Пресвета Богородица – два от най-светлите празници в Православието. В дните преди тях вярващите се отдават на няколкодневен интервал на молитва и самоограничение, прочут като Богородичен пост.

Постът от 1 до 14 август е един от четирите огромни пости, на които християните се отдават през годината. Началото на интервала се отбелязва в храмовете с водосвет, а във времето от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, св. Лъв Велики приказва ясно за него: "Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е постановен необикновен закон за самоограничение. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "

Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и несготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се употребява риба.

Празникът е отдаден на християнските светци мъченици. В национална среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август съгласно традицията подхожда на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето денем, такова ще бъде и през месеца. Така се дефинира удобна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден).

Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка.