Всяка дума има последствия, всяко мълчание също. Задължението, което всеки човек

Понякога да мълчиш означава да лъжеш - МИГЕЛ ДЕ УНАМУНО

Всяка дума има последици, всяко безмълвие също.

Задължението, което всеки човек има да заеме позиция по време на морална рецесия, макар всички неприятни последици, които могат да се стоварят върху него и околните му, най-добре може да бъде илюстрирана с историята на един от значимите философи – Мигел де Унамуно /1864-1936/.

Мигел де Унамуно

Казано е, че най-горещите места в пъкъла са предопределени за тези, които по време на огромни морални тествания са запазили неутралитет, само че наподобява испанският мъдрец е съумял да се избави от тази тежка орис.

В самото начало на Испанската революция, един от генералите на Франсиско Франко , Милан Астрай държи тирада в Университета в Саламанка, чийто ректор е Унамуно .

Милан Астрай е създател и първи пълководец на испанския легион и огромна ранна фигура на франкистката тирания. Любимото мото на генерала е „ Да живее гибелта! ”.

По време на речта му, това негово мото бива изкрещяно от дъното на залата от негов почитател. След като генералът приключва словото си, Унамуно се изправя и споделя:

„ Познавате ме добре и знаете, че не мога да мълча дълго. Понякога да мълчиш значи да лъжеш, защото мълчанието може да се пояснява като единодушие.

Току-що чух некрофилен и неправилен възклик: „ Да живее гибелта ”.

Аз, който съм прекарал целия си живот в основаването на парадокси, пробуждащи неразбиращ яд у другите, би трябвало да ви кажа като влиятелен експерт, че този необикновен абсурд ме отвращава. Генерал Милан Астрай е неработоспособен. Това би трябвало да се каже без всевъзможни двусмислици. Той е неработоспособен от войната.

Такъв е бил и Сервантес. За злощастие, в този момент в Испания има прекалено много осакатени хора. Скоро те ще станат даже още повече, в случай че Бог не ни се притече на помощ. Боли ме при мисълта, че някой като военачалник Милан Астрай ще диктува всеобщата логика на психиката.

Сакат човек, лишен от духовното великолепие на един Сервантес, неизбежно ще потърси чудовищна разтуха в това да осакатява близките. ”

В този миг Милан Астрай към този момент не съумява да се сдържа и стартира да крещи „ Долу интелигенцията! ” и още веднъж „ Да живее гибелта! ”

Бурни овации от фалангистите последват неговите възгласи. Но Унамуно продължава:

„ Тук е храмът на интелекта. А аз съм неговият духовник. Вие сте тези, които осквернявате това свещено място. Ще успехите, тъй като имате повече от задоволително груба мощ.

Но няма да убедите, тъй като с цел да убеждавате, би трябвало да обосновавате. А с цел да обосновавате имате потребност от нещо, което ви липсва: Разум и Правота в битката. Мисля, че е неефикасно да ви приканвам да мислите за Испания. Това беше. ”

Милан Астрай прекарва живота си обезобразен – по време на военната му кариера губи както лявата си ръка, по този начин и дясното око и е прострелян няколко пъти в гърдите и краката.

Мигел де Унамуно прекарва под домакински арест останалото време до гибелта си няколко месеца по-късно.

Всеки може да огледа в сърцето си и самичък да реши дали в толкоз спешен миг би имал смелостта на испанския мъдрец да се изправи и да каже това, което мисли и да стовари моралната си присъда върху злото, рискувайки живота и свободата си.

Можел е да си спести главоболията, като си замълчи, само че по този метод е щял да съобщи всичко, в което е вярвал и което е защитавал по време на целия си витален път. А и Унамуно се оказва прав – жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души.

За съпоставяне, различен популярен мъдрец, Мартин Хайдегер , учредител на немския екзистенциализъм, единствено седмица, откакто бива назначен за ректор на Университета във Фрайбург, Германия, през 1933 година, става член на Националсоциалистическата немска работническа партия, известна още като партията на Хитлер .

Той яхва вълната, дали от безволие, или от откровена религия в концепциите на националсоциализма, е тематика на доста изследвания и изявления. Но това в действителност няма значение.

Множество детайлности за неговото държание по времето на нацизма стават известни след гибелта му, които обясняват, че неведнъж той е премълчавал и преиначавал обстоятелствата, като по този метод остава в историята като съизвършител на една от най-човекоомразните диктатури в човешката история.