Всичко започва с мирен поход и завършва със символичното убийство

Всичко стартира с кротичък поход и приключва със символичното ликвидиране на 12-годишния Хeктор Питърсън и десетки други млади студенти, убити от полицията. Революцията в Советo е фрапантен ден, който изпраща талази от омерзение по целия свят. В продължение на години, 16 юни символизира съпротивата против бруталността на политиката на апартейда. Днес той е избран за Ден на младежта - когато южноафриканците зачитат младежите и обръщат внимание на техните потребности. Денят на африканското дете се отбелязва от 1991 година по самодейност на Организацията за африканско единение и ЮНЕСКО и празнува годишнината от демонстрацията през 1976 на възпитаници в Йоханесбург. Около 10 000 деца излизат на протест против държавния проект за въвеждането на африкаанс като главен език в учебните заведения. Демонстрациите почнали в Совето, предградие на Йоханесбург, приключват трагично. Полицията употребява огнестрелно оръжие и убива близо 600 души, измежду които над 100 младежи, най-известният от които е Хектор Питърсън. Хектор Питърсън е роден през 1963 година Той става емблематичен облик на въстанието в Совето през 1976 година, когато по целия свят е оповестена направена от Сам Нзима снимка на умиращото момче, носено на ръце от 18-годишния Мбуиса Макхубона. Всъщност първото дете, което е убито в оня предопределен ден, е момче на име Хейстингс Ндлоу, само че защото не е фотографирано, името му не оказва се незабавно. Законите тогава ни забраняваха да вършим фотоси на полицията, тъй че аз бях наясно, че пожертвам живота си, разяснява Сам Нзима пред сп. Time 40 години години по-късно. Знаех, че полицията ще конкфискува камерата, по тази причина извадих кино лентата и го прибрах в чорапа си. Редакторът на World Newspaper се опасяваше да изпозлва фотографията, тъй като съгласно него, тя щеше да докара до революция, само че в последна сметка реши, че каквото и да става, фотографията би трябвало да види бял свят. Сестрата на Хектор, която се вижда на известната фотография, разяснява пред сп. Time: Ние не знаехме какво съставлява апартейда, тъй като растяхме в Совето. Там нямаше къде да се видят бели хора, в случай че не са служители на реда и надзиратели. В деня на демонстрациите бяхме толкоз разчувствани, чувствахме се свободни. За нас това беше кротичък марш с песни и скандиране. Според Сам Нзима точно песента N'Kosi Sikeleli, която пеели, предизвикала полицията да изпозлва сълзотворен газ, тъй като тогава тя била неразрешена. Днес песента е народен химн. Хектор и Хейстингс Ндлоу са заровени в Гробището Авалон, Совето. В памет на починалото момче има музей, пред който се издига като мемориал голям камък, символизиращ силата на съпротивата против расисткия режим. В музея може да се видят фотоси на убитото момче, както и доста информация за апартейда. От 2010 година сестрата на Хектор Антоанета работи в музея като екскурзовод. Снимка: Getty Images Събитията от този ден карат останалата част от света да се разсъни за протичащото се в Южна Африка. На 16 юни всяка година се събират държавни управления, неправителствени организации, интернационалните организации и други заинтригувани страни, с цел да обсъдят провокациите, пред които е изправена цялостната реализация на правата на децата в Африка, както и опциите за обезпечаването на удобно, качествено, гратис и наложително обучение. В Африка голям % от подрастващите нямат достъп и финансова опция да станат възпитаници.