Посвещението на Софонисба
Всичко в живота на италианската художничка Софонисба Ангуисола (1532–1625) се случва по този начин, че да провокира проявлението на гения ѝ. Ражда се във време, в което създателят на „ Книга за маниери “ Бадасаре Кастилиони приканва родителите да поддържат децата си в изразяването на артистичните им дарования, тъй като благородните семейства, които могат да си разрешат техните произведения, усещат от ден на ден нуждата от хубост, великолепие и изкуство в живота.Бащата на Софонисба – Амилкаре, има шест дъщери и посвещава доста от времето и напъните си да ги трансформира освен в мислещи и образовани госпожици, само че и да им зададе артистична посока, в която да се развиват. От тях пет в действителност демонстрират интерес към рисуването, а шестата става писателка и откривател на текстове на латински език.Единствено Софонисба обаче се посвещава на изобразителното изкуство със сърце и душа. Кураторите на изложбата „ Софонисба Ангуисола – портретистката на Ренесанса “, която нидерландският Rijksmuseum Twenthe в Енсхеде демонстрира до 30 юни, са безапелационни, че тя е била изключение и в фамилията си, и в артистичните среди. 
Остава в историята на изкуството освен с художественото си дългоденствие и непримиримост да се развива в среда, в която доминират главно мъже, освен това настроени против надарените дами, само че и с присъщия си жанр на изобразяване и със серията автопортрети. От музея разясняват, че съумява да конкурира с броя автопортрети даже пристрастения към тях Албрехт Дюрер (1471–1528). Това издава любознанието ѝ към нея самата като актьор във време, в което доста художнички е трябвало да вършат взаимни отстъпки в персонален проект или да преглъщат горчивия хап на безсмислената рецензия и заяждането на дребно. През целия си живот излъчва аристократизъм, мощ и убеденост.Все отново тя е това тогавашно момиченце, което рисува собствен автопортрет дружно с учителя си Бернадино Кампи, при което извежда не него, а себе си на напред във времето, като на учителя оставя почтена, само че второстепенна позиция. Сякаш още тогава е предусещала ролята си на пътеводна светлина в живота на дамите художнички, които би трябвало да потвърждават гения и значимостта си.
Борбения си темперамент наследява от своите прародители. Един от тях бил фамозният военачалник Галвано Сурди, който оказал помощ за освобождението на Константинопол от сарацините при започване на VIII век. Върху щита на Сурди бил изобразен фамилният знак – змия (на латински anguis).
В края на всяка сполучлива борба неговите воини скандирали „ Змията носи победа “. Това му дало и прозвището Ангуисола, останало като фамилно име дружно с вдъхновяващия му образец. Софонисба се трансформирала в заслужен негов правоприемник, единствено че в полето на изобразителното изкуство, където борбата сред половете била не по-малко страховита и изпълнена с изменничества и падения. Макар че не всички го признават, геният ѝ удивлява. „ Те са като живи! “, написа фамозният неин съвременник – художник, публицист и историк на изобразителното изкуство Джорджио Васари, за картината ѝ „ Портрет на сестрите на актьора, които играят шах “, рисувана през 1555 година Тя я подписва гордо с името си и с дребното допълнение „ девственица “, с което декларира съвсем религиозното си посвещение в изкуството. Задомява се в много късен за тогава миг от живота си, когато е към този момент на 40 години.За разлика от Артемизия Джентилески – друга даровита художничка от това време, която среща поддръжката на Караваджо в по-зряла възраст, Софонисба има шанса да се запознае с Микеланджело Буонароти, когато е единствено на 22 години. Изумен от гения ѝ, той ѝ предлага помощта си. През 1562 година написа на дук Козимо I от фамилията на Медичите, с цел да я предложи. Заедно с възхвалите изпраща и една нейна рисунка, наречена „ Момче, ухапано от рак “.Историята ѝ е следната. Микеланджело настоял Софонисба да му прати рисунка на просълзен човек. За да има модел, художничката разплакала брат си. Нарисувала го и изпратила рисунката на Микеланджело, а той от своя страна я препратил към благородника, наблягайки, че щастливи хора се рисуват елементарно, само че за плачещи е потребност същинска заложба. Арт критиците са безапелационни, че точно тази нейна творба е вдъхновението зад фамозната картина на Караваджо „ Момче, ухапано от гущер “, рисувана към 1559 г.Дългите войни в Италия, които завършили през 1559 година, пренареждат листата на локалните управници. Талантът на Софонисба притегля вниманието и интереса на испанския губернатор на Милано, който я показва на испанския крал Филип II. Тя става придворна дама на неговата френска брачна половинка Елизабет (с испанското име Изабела) от Валоа, само че в действителност същинската ѝ роля е да рисува портрети на кралското семейство.Софонисба е най-довереното лице в живота на кралицата, до нея е, до момента в който траят трите ѝ бременности и раждането на двете ѝ деца – Изабела Клара Еужения и Каталина Микаела, които научава да рисуват доста добре. 
След гибелта на кралицата Филип се дами за Анна Австрийска. Много от придворните дами напущат двореца, само че по молба на краля Софонисба остава и се посвещава напълно на образованието на двете му дъщери. Именно кралят позволява сватбата ѝ със сицилианския аристократ Фабрицио Монкада през 1573 година, поради който тя напуща Мадрид и се открива във фамилния му дом в Патерно, Сицилия. Щастието им не е дълго, брачният партньор ѝ умира при пиратско нахлуване през 1579-а.За да е покрай роднините си, Софонисба се връща в Северна Италия. На кораба, с който пътува, среща втория си брачен партньор Орацио Ломелино, с който живее 35 години в родната му Сицилия. Година преди гибелта ѝ в Палермо идва Ван Дайк. Настоява да се срещне с нея и макар че била на 92 години, в бележките си за паметните часове, прекарани в компанията ѝ, до момента в който я рисува, той написа, че никой в никакъв случай не му е споделял в толкоз съсредоточена форма тайната на изобразителното изкуство, и най-много на портретите. 
„ Много остра памет и избистрен разум! Беше извънредно учтива и макар че към този момент нямаше положително зрение заради напредналата си възраст, съвсем опряла носа си в картините, за да разграничи детайлите, изпитваше огромно удовлетворение от загатна за времената, в които е рисувала. Даде ми скъпи препоръки, като това да не подвигам доста светлината, с цел да не се подсилят сенките в бръчките ѝ. Говори ми за годините, в които е била приета за вълшебен художник, и за най-голямата ѝ тъга – да не може повече да рисува поради влошеното си зрение. Ръката ѝ към момента беше постоянна, без никакво трептене. “Погребана е в катедралата на Палермо през 1625 година На надгробната ѝ плоча написа: „ Тук почива Софонисба, дамата, която светът познаваше поради гения ѝ и хубостта на рисунките ѝ, изобразяващи хората по този начин, както никой по това време не можеше да повтори. “
Остава в историята на изкуството освен с художественото си дългоденствие и непримиримост да се развива в среда, в която доминират главно мъже, освен това настроени против надарените дами, само че и с присъщия си жанр на изобразяване и със серията автопортрети. От музея разясняват, че съумява да конкурира с броя автопортрети даже пристрастения към тях Албрехт Дюрер (1471–1528). Това издава любознанието ѝ към нея самата като актьор във време, в което доста художнички е трябвало да вършат взаимни отстъпки в персонален проект или да преглъщат горчивия хап на безсмислената рецензия и заяждането на дребно. През целия си живот излъчва аристократизъм, мощ и убеденост.Все отново тя е това тогавашно момиченце, което рисува собствен автопортрет дружно с учителя си Бернадино Кампи, при което извежда не него, а себе си на напред във времето, като на учителя оставя почтена, само че второстепенна позиция. Сякаш още тогава е предусещала ролята си на пътеводна светлина в живота на дамите художнички, които би трябвало да потвърждават гения и значимостта си. Борбения си темперамент наследява от своите прародители. Един от тях бил фамозният военачалник Галвано Сурди, който оказал помощ за освобождението на Константинопол от сарацините при започване на VIII век. Върху щита на Сурди бил изобразен фамилният знак – змия (на латински anguis).
В края на всяка сполучлива борба неговите воини скандирали „ Змията носи победа “. Това му дало и прозвището Ангуисола, останало като фамилно име дружно с вдъхновяващия му образец. Софонисба се трансформирала в заслужен негов правоприемник, единствено че в полето на изобразителното изкуство, където борбата сред половете била не по-малко страховита и изпълнена с изменничества и падения. Макар че не всички го признават, геният ѝ удивлява. „ Те са като живи! “, написа фамозният неин съвременник – художник, публицист и историк на изобразителното изкуство Джорджио Васари, за картината ѝ „ Портрет на сестрите на актьора, които играят шах “, рисувана през 1555 година Тя я подписва гордо с името си и с дребното допълнение „ девственица “, с което декларира съвсем религиозното си посвещение в изкуството. Задомява се в много късен за тогава миг от живота си, когато е към този момент на 40 години.За разлика от Артемизия Джентилески – друга даровита художничка от това време, която среща поддръжката на Караваджо в по-зряла възраст, Софонисба има шанса да се запознае с Микеланджело Буонароти, когато е единствено на 22 години. Изумен от гения ѝ, той ѝ предлага помощта си. През 1562 година написа на дук Козимо I от фамилията на Медичите, с цел да я предложи. Заедно с възхвалите изпраща и една нейна рисунка, наречена „ Момче, ухапано от рак “.Историята ѝ е следната. Микеланджело настоял Софонисба да му прати рисунка на просълзен човек. За да има модел, художничката разплакала брат си. Нарисувала го и изпратила рисунката на Микеланджело, а той от своя страна я препратил към благородника, наблягайки, че щастливи хора се рисуват елементарно, само че за плачещи е потребност същинска заложба. Арт критиците са безапелационни, че точно тази нейна творба е вдъхновението зад фамозната картина на Караваджо „ Момче, ухапано от гущер “, рисувана към 1559 г.Дългите войни в Италия, които завършили през 1559 година, пренареждат листата на локалните управници. Талантът на Софонисба притегля вниманието и интереса на испанския губернатор на Милано, който я показва на испанския крал Филип II. Тя става придворна дама на неговата френска брачна половинка Елизабет (с испанското име Изабела) от Валоа, само че в действителност същинската ѝ роля е да рисува портрети на кралското семейство.Софонисба е най-довереното лице в живота на кралицата, до нея е, до момента в който траят трите ѝ бременности и раждането на двете ѝ деца – Изабела Клара Еужения и Каталина Микаела, които научава да рисуват доста добре. След гибелта на кралицата Филип се дами за Анна Австрийска. Много от придворните дами напущат двореца, само че по молба на краля Софонисба остава и се посвещава напълно на образованието на двете му дъщери. Именно кралят позволява сватбата ѝ със сицилианския аристократ Фабрицио Монкада през 1573 година, поради който тя напуща Мадрид и се открива във фамилния му дом в Патерно, Сицилия. Щастието им не е дълго, брачният партньор ѝ умира при пиратско нахлуване през 1579-а.За да е покрай роднините си, Софонисба се връща в Северна Италия. На кораба, с който пътува, среща втория си брачен партньор Орацио Ломелино, с който живее 35 години в родната му Сицилия. Година преди гибелта ѝ в Палермо идва Ван Дайк. Настоява да се срещне с нея и макар че била на 92 години, в бележките си за паметните часове, прекарани в компанията ѝ, до момента в който я рисува, той написа, че никой в никакъв случай не му е споделял в толкоз съсредоточена форма тайната на изобразителното изкуство, и най-много на портретите. „ Много остра памет и избистрен разум! Беше извънредно учтива и макар че към този момент нямаше положително зрение заради напредналата си възраст, съвсем опряла носа си в картините, за да разграничи детайлите, изпитваше огромно удовлетворение от загатна за времената, в които е рисувала. Даде ми скъпи препоръки, като това да не подвигам доста светлината, с цел да не се подсилят сенките в бръчките ѝ. Говори ми за годините, в които е била приета за вълшебен художник, и за най-голямата ѝ тъга – да не може повече да рисува поради влошеното си зрение. Ръката ѝ към момента беше постоянна, без никакво трептене. “Погребана е в катедралата на Палермо през 1625 година На надгробната ѝ плоча написа: „ Тук почива Софонисба, дамата, която светът познаваше поради гения ѝ и хубостта на рисунките ѝ, изобразяващи хората по този начин, както никой по това време не можеше да повтори. “ Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ