Иван Николов: Скопие – рудиментът на югокомунизма в Европа
Всичко е ясно. И ръководещите, и опозицията в Скопие са уверени, че страната им би трябвало да бъде призната в Европейски Съюз, без ни най-малка проверка на югокомунистическото им завещание. Нещо повече, те не дават и дума да се изрече против това, което е било по времето на югославския деспот Тито. Преклонението към него продължава да основава атмосфера на непоносимост към всеки опит за преоценка на тези полезности, които бяха издигнати в фетиш след Втората международна война в Македония.
Днес двете съществени партии – ръководещата СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не демонстрират никакви идейни разлики.
ВМРО-ДПМНЕ - партията, която беше основана като контрапункт на югонаследството, през днешния ден е една мощно проюгославска, просръбска конструкция, която е скъсала всичко напомнящо същинските цели, битки и жертвоготовност на революционерите от времето преди и след Илинденско-Преображенското въстание. Неочакваното изказване на нейния началник Християн Мицкоски по локална телевизия за смекчаващата му позиция по отношение на Иван Михайлов не може да се одобри като опит за преоценка. ВМРО- ДПМНЕ продължава да е отдалечена на светлинни години от концепциите на достоверните ВМОРО и Вътрешна македонска революционна организация.
Между двата съществени политически субекта в Скопие няма никакви кардинални разлики. Различията при тях са свързани само с властта. Кой да ръководи районен съд Македония? Но идват моменти, когато и тези разлики падат и те се прегръщат в името на завещаните им подправени показа за национална чест и достолепие.
Днес районен съд Македония е единственият, печално действителен рудемент на югокомунизма в Европа. Преводът на латинската дума rudimentum е изчезващо събитие, излишък. Наясно съм, че сходна характерност звучи като тежко обвиняване, само че това е действителността. И ние, многочислените потомци на бежанците от Македония в България безмълвно страдаме поради тази злочеста орис на нашите кръвни братя и сестри. Искаме да им помогнем, само че политическият Мефистофел, превзел душите на мнозина от тях, трансформира положителните ни немерения в скръбен фарс…
Македонските водачи през днешния ден настойчиво желаят да забавят или отсрочат процеса на изгубване на завещаните им от това време показа за себе си. Точно заради това те въплъщават единствената страна в Европа, където комунистическото минало към момента е на фундамент. Докато всички субекти на разпадналите се тоталитарни режими, осъдиха изрично закононарушенията им, Скопие, обратно на упованията, към този момент повече от 30 години показва „ артистично неуважение “ към архивите на някогашните югославски секрети служби. Случайно ли на 29 януари 2006 година когато в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа беше гласувана резолюция за осъждането на комунизма като незаконна обществено-политическа процедура, представителите на Р Македония гласоподаваха „ въздържал се “? В разгорялата се медийна полемика по-късно в Скопие по този въпрос, мнозина от водещите интелектуалци, политици и общественици, като починалия професор Иван Катарджиев, опазиха комунистическото минало на страната, с аргумента, че комунизмът им е дал нация и страна.
Добре, само че за какво и тази Народоосвободителна въстаническа армия нация, и тази Народоосвободителна въстаническа армия страна претендират за корени, достигащи до Деветото столетие?! И за какво оттогава до през днешния ден не е открит нито един каменен надпис, историческо удостоверение или летопис, споменаващи народ или страна с името „ македонец “ и „ Македония “?
Чисто по човешки аз съм засегнат от безконтролната безкрайност на извратените им искания.
Страдам за грубо погубените човешки животи в името на тези искания.
Страдам за безмилостно провалените ориси.
Страдам и заради маниакалната методичност, с която се възпитават еничарски комплекси у няколко генерации подрастващи.
Ето и резултатите!
Антиевропейските манифестации, които „ изригват “ в Скопие и на други места в страната са доказателство какъв брой безотказно работи в тази страна машината за незаконно прекрояване на човешката същина. Издигнатите лозунги и викания, наситени с децибелите на редовно култивирана завист, разкриват мащабите на провалите върху духовното здраве на народа? А разливащата се на вълни “патриотична “ параноя, разсънва загатна за тези атавистични сънища, трансформирали мечтателя у индивида в „ създател “ на недодялана примитивност.
Случайно ли през днешния ден районен съд Македония, вторачена в Белград, Москва и Пекин, притворно протяга ръце към Брюксел с вярата, че ще успее да измами Европа, че тя е изцяло усвоила нейните стопански, идейни и морални правила?
Днешните водители в Скопие се надяват, че непредсказуемият конфликт сред Русия и Запада в Украйна, ще им помогне да надхитрят Запада и без да скъсат с Белградския произход на митологизираното си битие, да се претворят в Троянски кон измежду тази общественост.
Те към момента недолавят глухия екот, зараждащ се в дълбинните пластове на обществото, тътенът на настъпващия и неминуем KATHARSIS (катарcис - очищение ) от десетилетните заблуди…Катарсисът, даже и в изискванията на трудноразрешимия сегашен геополитически ребус в света и тук, на Балканите, идва.
Идва, с цел да бъде потърсена сметка от всички, които не престават да дърпат Македония назад…/БГНЕС
...................
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Днес двете съществени партии – ръководещата СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не демонстрират никакви идейни разлики.
ВМРО-ДПМНЕ - партията, която беше основана като контрапункт на югонаследството, през днешния ден е една мощно проюгославска, просръбска конструкция, която е скъсала всичко напомнящо същинските цели, битки и жертвоготовност на революционерите от времето преди и след Илинденско-Преображенското въстание. Неочакваното изказване на нейния началник Християн Мицкоски по локална телевизия за смекчаващата му позиция по отношение на Иван Михайлов не може да се одобри като опит за преоценка. ВМРО- ДПМНЕ продължава да е отдалечена на светлинни години от концепциите на достоверните ВМОРО и Вътрешна македонска революционна организация.
Между двата съществени политически субекта в Скопие няма никакви кардинални разлики. Различията при тях са свързани само с властта. Кой да ръководи районен съд Македония? Но идват моменти, когато и тези разлики падат и те се прегръщат в името на завещаните им подправени показа за национална чест и достолепие.
Днес районен съд Македония е единственият, печално действителен рудемент на югокомунизма в Европа. Преводът на латинската дума rudimentum е изчезващо събитие, излишък. Наясно съм, че сходна характерност звучи като тежко обвиняване, само че това е действителността. И ние, многочислените потомци на бежанците от Македония в България безмълвно страдаме поради тази злочеста орис на нашите кръвни братя и сестри. Искаме да им помогнем, само че политическият Мефистофел, превзел душите на мнозина от тях, трансформира положителните ни немерения в скръбен фарс…
Македонските водачи през днешния ден настойчиво желаят да забавят или отсрочат процеса на изгубване на завещаните им от това време показа за себе си. Точно заради това те въплъщават единствената страна в Европа, където комунистическото минало към момента е на фундамент. Докато всички субекти на разпадналите се тоталитарни режими, осъдиха изрично закононарушенията им, Скопие, обратно на упованията, към този момент повече от 30 години показва „ артистично неуважение “ към архивите на някогашните югославски секрети служби. Случайно ли на 29 януари 2006 година когато в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа беше гласувана резолюция за осъждането на комунизма като незаконна обществено-политическа процедура, представителите на Р Македония гласоподаваха „ въздържал се “? В разгорялата се медийна полемика по-късно в Скопие по този въпрос, мнозина от водещите интелектуалци, политици и общественици, като починалия професор Иван Катарджиев, опазиха комунистическото минало на страната, с аргумента, че комунизмът им е дал нация и страна.
Добре, само че за какво и тази Народоосвободителна въстаническа армия нация, и тази Народоосвободителна въстаническа армия страна претендират за корени, достигащи до Деветото столетие?! И за какво оттогава до през днешния ден не е открит нито един каменен надпис, историческо удостоверение или летопис, споменаващи народ или страна с името „ македонец “ и „ Македония “?
Чисто по човешки аз съм засегнат от безконтролната безкрайност на извратените им искания.
Страдам за грубо погубените човешки животи в името на тези искания.
Страдам за безмилостно провалените ориси.
Страдам и заради маниакалната методичност, с която се възпитават еничарски комплекси у няколко генерации подрастващи.
Ето и резултатите!
Антиевропейските манифестации, които „ изригват “ в Скопие и на други места в страната са доказателство какъв брой безотказно работи в тази страна машината за незаконно прекрояване на човешката същина. Издигнатите лозунги и викания, наситени с децибелите на редовно култивирана завист, разкриват мащабите на провалите върху духовното здраве на народа? А разливащата се на вълни “патриотична “ параноя, разсънва загатна за тези атавистични сънища, трансформирали мечтателя у индивида в „ създател “ на недодялана примитивност.
Случайно ли през днешния ден районен съд Македония, вторачена в Белград, Москва и Пекин, притворно протяга ръце към Брюксел с вярата, че ще успее да измами Европа, че тя е изцяло усвоила нейните стопански, идейни и морални правила?
Днешните водители в Скопие се надяват, че непредсказуемият конфликт сред Русия и Запада в Украйна, ще им помогне да надхитрят Запада и без да скъсат с Белградския произход на митологизираното си битие, да се претворят в Троянски кон измежду тази общественост.
Те към момента недолавят глухия екот, зараждащ се в дълбинните пластове на обществото, тътенът на настъпващия и неминуем KATHARSIS (катарcис - очищение ) от десетилетните заблуди…Катарсисът, даже и в изискванията на трудноразрешимия сегашен геополитически ребус в света и тук, на Балканите, идва.
Идва, с цел да бъде потърсена сметка от всички, които не престават да дърпат Македония назад…/БГНЕС
...................
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ