Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори - ЖАН-ПОЛ САРТР
Всичко е измислено, с изключение на по какъв начин да се живее.
Има хора, които през целия си живот не виждат, какъв брой мъчно е да бъдеш човек. Само да живееш не е задоволително – това постоянно е битие.
Онзи, който един път е прозрял истината, че в този живот няма друга цел, с изключение на тази, която, без да се двоумиш, си поставиш, той няма към този момент изключително предпочитание да я търси.
Животът стартира от другата страна на отчаянието.
Хората са безсилни само когато одобряват, че са безсилни.
Понякога не би трябвало да се плаче – по-добре е да се ненавижда.
Животът губи всякакво значение сега, в който се простиш с илюзията, че е безконечен.
Абсурдно е, че съм се родил, само че още по-абсурдно е, че ще умра!
Ако една победа бъде прегледана в детайлности, тя е неразличима от проваляне.
Всички човешки дейности са равностойни и по принцип са обречени на неуспех.
Нищо не се мени по този начин постоянно както предишното.
Спомените ми са като жълтиците в кесията на дявола: когато я развързали, вътре намерили единствено сухи листа.
Що се отнася до хората, мен ме интересува не, това което са, а това което могат да станат.
Аз нямам доверие в Бог, неговото битие е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да имам вяра в хората.
Когато богатите хора водят война едни с други, бедните са тези, които умират.
Фашизмът не се дефинира от броя на своите жертви, а от метода, по който ги убива.
Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит.
Достатъчно е един човек да ненавижда различен – и ненавистта ще се придвижва от комшия на комшия, заразявайки цялото човечество.
Адът – това са другите.
В другия до нас постоянно търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напущаме другия или той нас напуща.
Има дни, когато индивидът вселява в мен смут.
Човек е наказан да бъде свободен; тъй като един път хвърлен в света, той е виновен за всичко, което прави.
Човек става кадърен да не желае, когато разбере, че не би трябвало да разчита на никой, с изключение на на себе си; че е самичък, зарязан на земята измежду безкрайността на своите отговорности, без помощ, без друга цел, с изключение на тази, която си сложи, без орис, друга от тази, която си изкове на тази земя.
Всяко битие поражда без причина, резервира се от слабоволие и замира по случайност.
Актът на въображение е вълшебен акт. Той е проклинание, предопределено да извика поява на обекта, за който се мисли, нещото, което се желае, тъй че чоевек да може да го стори свое владеене.
Ако гледаш прекомерно дълго в огледалото ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш разсъдък и въображение.
Аз постоянно мога да предпочитам, само че аз съм задължен да знам, че дори в този случай, когато аз нищо не предпочитам, аз самият все по този начин предпочитам.
Свободният избор, който човек прави за себе си, се отъждествява изцяло с това, което назоваваме негова орис.
Съществувам, тъй като мисля.
Съществуването е преплетеност на схващане и независимост.
Свободната персона е самотна и лишена от всякаква опора. Страхът е главен определител на свободата.
Ако се чувствате уединен, когато сте самичък, значи сте в неприятна компания.
Чувството за обезверена самотност може да докара до мисъл за самоизтребление. Това обаче не взема решение казуса със самотата, тъй като в гибелта човек нормално е още по-самотен, в сравнение с в живота.
Бог е неявяване. Бог е самотата на индивида.
Жизненият опит е нещо доста повече от отбрана срещу смъртта; той е право – правото на старците.
Миналото е лукс, наличен за притежатели. Къде ли бих съхранявал своето? Не можеш да скъташ предишното в джоба си, би трябвало да имаш дом, с цел да го разположиш в него. Аз не владея друго с изключение на тялото си; сам-самичък човек не може с тяло да заприщи спомените си-те минават през него. Нямам право да се оплаквам-та нали желаех да бъда свободен.
Може да съществуват по-хубави времена, само че нашето е настоящето.
Всичко, което зная за живота си, наподобява съм го научил от книгите.
Намерих своята вяра: нищо не изглеждаше по-важно за мен от книгата. Видях библиотеката като храм.
Жан-Пол Сартр е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която изяснява в своите профилирани текстове и онагледява в художествени творби – романи, разкази и драми.
Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма.
Работите на Сартр оказват въздействие и върху социологията, критическата и постколониалната доктрина и литературната рецензия.
