Рим Си Има Ромул И Рем, Но Вижте Кой Е Авитохол - Митичният Праотец На Българите! Ето Снимки!
Всички знаем за вълчицата, отгледала създателите на Рим – Ромул и Рем. Чували сме и за троянеца Парис, който бил закърмен от мечка в гората. Има още доста такива образци – за царя на персите Кир и този на испанците – Гобиас. Чрез невероятните качества, които наследяват от бащата на рода си, те се допират до свръхчовешкото и стават богоизбрани. Така народите, които са имали легенда за своя генезис са се отличавали от тези, който нямат и това им придавало предимство. Техният основоположник им е предал силата, която е придобил от животното.
Така тези истории са били употребявани за втълпяване на патриотична горделивост, както в борби и сражения, по този начин и в бита. А също са всявали почит у враговете, тъй като всичко, което е обвързвано с боговете е будило боязън в хората. Легендите до толкоз са се запечатали в мозъците на хората, че са се съхранили до през днешния ден и ние към момента ги описваме на децата. Макар към този момент развенчани, те не престават да имат своята мощ и придават омагьосване на историята.
За страдание митът за българския генезис не е имал този шанс. Дали тъй като българите не са имали книжовност или поради нещо друго, само че по този начин или другояче той се е размил във вековете на възходи и падения. Чужди създатели, обаче, са съумели да увековечат най-малко част от тази красива приказка. Приказка, тъй като в нея участва не някое ужасно животно, а свещената и благородна кошута. Но от кое място в действителност знаем за тази легенда?
През предишния век беше открита литовска хроника, датираща евентуално от 14-15 в. Тя събира в себе си няколко такива митове – за Кир, Ромул и Рем и други Според нея „ князът мизийски, тоест български е бил закърмен в гората от кошута, откакто е бил пренебрегнат в пущинака да загине ”. Друг вид на същата легенда е упомената от Прокопий Кесарийски. Той споделя по какъв начин една вълшебна сърна показала пътя на утригурите и кутригурите през плитчина в Меотидското езеро. Дотогава те мислели, че е невероятно да се премине, само че с помощта на животното отркили необятни хоризонти. Според по-късни тълкования легендата звучи по този начин:
„ Едно дете било отвлечено от неприятни хора. По пътя толкоз плакало и пищяло, че те решили да го оставят в гората. Тогава една милостива кошута се погрижила за него и го откърмила със своето мляко. Благодарение на силата, която се крие в кърмата на животното той пораснал мощен и самоуверен левент. Избивал всички неприятни хора, които правели зло на хората. Бил доблестен, умен и добър, с благи очи на кошута. Прочул се в цялото царство и за жена му била дадена най-красивата госпожица. Те основали голямо поколение. На смъртния си одър, когато фамилията му станало доста огромно, те го попитали по какъв начин ще се споделя родът им. Тогава той им дал неизмеримо име, което никой различен народ не може да произнесе и да се назова по този начин. Име което ще се резервира постоянно – българи. ”
За жал, обаче неговото име не е записано на никое място. Можем единствено да гадаем кой е бил той. Предположенията са няколко.
Именник на българските ханове
Поддръжниците на една относително нова доктрина за произхода на българите – иранската, считат, че това е Авитохол – първият държател от именника на българските ханове. Според този документ Авитохол е бил от рода Дуло и е живял 300 година Това, несъмнено, е митологизирано. Заключението те вършат от тълкуването на двата корена на името му съгласно най-древния ирански език – санскрит. Думата Ави съгласно тях е дива овца – животно, близо до сърната, а думата ТОКО – наследник, потомък. Сред памирските нации думата за сърна е АФИ, а ТОХЪЛ още веднъж е наследник, потомък. Така безусловно името значи „ наследник на сърна ”, „ потомък на сърна ”. Както множеството неща в историята ни и това не е потвърдено сигурно и историците към момента спорят. Съществуват и няколко други хипотези за този невероятен български основоположник.
Според тези, които поддържат тракийския ни генезис, етимологията на името идва от името на тракийската русалка Ава, която е щерка на Хеброс и майка на Ергиск. Частицата „ ток ” още веднъж е потомък, а „ ол ” също постоянно срещана в тракийските имена. Тюрколозите пък извеждат корена на името от думата „ апът ”, която преведена от тюрски значи татко. Нейна прозводна е думата „ авит ” – предшественик. Други историци, базирайки се на тюрския генезис отъждествяват Авитохол с „ Бича Божи ” Атила. Това умозаключение те вършат от няколко обстоятелството. Първо годината – през 453 умира хунският водач, а съгласно изчисленията тогава завършва ръководството на първия български държател.
Антипод на това изказване е, че от името на Атила не се извежда това на Авитохол и назад. Обяснението е, че Атила е прякор, които се пояснява като „ бащица ”, а Авитохол е рожденното му име.
Вторият, също митологизиран държател е Ирник, живял 150 години. Той също произлиза от рода Дуло и също като Авитохол стартира своето упправление в годината на змията. На него се оприличава най-малкият наследник на Атила – Ернак или Ернах. Според историята обаче, правоприемник е най-големия наследник Елак, който умира година след татко си, а по-късно царството на хуните е разграничено сред Ернах и междинния Денгизих. Друг мотив е сведението, което още веднъж дава византийския хронист Прокопий Кесарийски. В него той отбелязва, че Ернак имал двама сина: „ …единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След гибелта на татко им те си разделили властта и дали имената си на ръководените от тях племена, тъй че даже и през днешния ден някои от тях се назовават утигури, а други – кутригури. ” Възниква въпросът, в случай че това в действителност са Атила и Ернах за какво не са обозначени с същинските си години. И за какво съответствува единствено едната година? Отговорът, който се дава е, че посредством тези цикли от 300 и 150 години, които са свещени, се дефинират интервали. Първите два интервала на българската държавност. Но и това мнение не е потвърдено. Тук ви представихме някои от най-разпространените хипотези, само че съществуват още няколко.
Не знаем истината за Авитохол и именития български основоположник. И може в никакъв случай да не я разберем. Може да е просто митологема, не сме сигурни. Но сме сигурни в едно. Българите са имали самочувствието на богоизбрани потомци. Поставяли са своя генезис, паралелно до тези на най-великите нации, живяли през вековете, написа bulgarianhistory.org. Носещи всички добродетели на кошутата в сърцето си и благородната ѝ кръв във вените, те са успявали да оцелеят всякога, когато ударите на ориста ги е „ хвърляла в пущинака ”. И да се завърнат по-силни. Точно както Авитохол.
Така тези истории са били употребявани за втълпяване на патриотична горделивост, както в борби и сражения, по този начин и в бита. А също са всявали почит у враговете, тъй като всичко, което е обвързвано с боговете е будило боязън в хората. Легендите до толкоз са се запечатали в мозъците на хората, че са се съхранили до през днешния ден и ние към момента ги описваме на децата. Макар към този момент развенчани, те не престават да имат своята мощ и придават омагьосване на историята.
За страдание митът за българския генезис не е имал този шанс. Дали тъй като българите не са имали книжовност или поради нещо друго, само че по този начин или другояче той се е размил във вековете на възходи и падения. Чужди създатели, обаче, са съумели да увековечат най-малко част от тази красива приказка. Приказка, тъй като в нея участва не някое ужасно животно, а свещената и благородна кошута. Но от кое място в действителност знаем за тази легенда?
През предишния век беше открита литовска хроника, датираща евентуално от 14-15 в. Тя събира в себе си няколко такива митове – за Кир, Ромул и Рем и други Според нея „ князът мизийски, тоест български е бил закърмен в гората от кошута, откакто е бил пренебрегнат в пущинака да загине ”. Друг вид на същата легенда е упомената от Прокопий Кесарийски. Той споделя по какъв начин една вълшебна сърна показала пътя на утригурите и кутригурите през плитчина в Меотидското езеро. Дотогава те мислели, че е невероятно да се премине, само че с помощта на животното отркили необятни хоризонти. Според по-късни тълкования легендата звучи по този начин:
„ Едно дете било отвлечено от неприятни хора. По пътя толкоз плакало и пищяло, че те решили да го оставят в гората. Тогава една милостива кошута се погрижила за него и го откърмила със своето мляко. Благодарение на силата, която се крие в кърмата на животното той пораснал мощен и самоуверен левент. Избивал всички неприятни хора, които правели зло на хората. Бил доблестен, умен и добър, с благи очи на кошута. Прочул се в цялото царство и за жена му била дадена най-красивата госпожица. Те основали голямо поколение. На смъртния си одър, когато фамилията му станало доста огромно, те го попитали по какъв начин ще се споделя родът им. Тогава той им дал неизмеримо име, което никой различен народ не може да произнесе и да се назова по този начин. Име което ще се резервира постоянно – българи. ”
За жал, обаче неговото име не е записано на никое място. Можем единствено да гадаем кой е бил той. Предположенията са няколко.
Именник на българските ханове
Поддръжниците на една относително нова доктрина за произхода на българите – иранската, считат, че това е Авитохол – първият държател от именника на българските ханове. Според този документ Авитохол е бил от рода Дуло и е живял 300 година Това, несъмнено, е митологизирано. Заключението те вършат от тълкуването на двата корена на името му съгласно най-древния ирански език – санскрит. Думата Ави съгласно тях е дива овца – животно, близо до сърната, а думата ТОКО – наследник, потомък. Сред памирските нации думата за сърна е АФИ, а ТОХЪЛ още веднъж е наследник, потомък. Така безусловно името значи „ наследник на сърна ”, „ потомък на сърна ”. Както множеството неща в историята ни и това не е потвърдено сигурно и историците към момента спорят. Съществуват и няколко други хипотези за този невероятен български основоположник.
Според тези, които поддържат тракийския ни генезис, етимологията на името идва от името на тракийската русалка Ава, която е щерка на Хеброс и майка на Ергиск. Частицата „ ток ” още веднъж е потомък, а „ ол ” също постоянно срещана в тракийските имена. Тюрколозите пък извеждат корена на името от думата „ апът ”, която преведена от тюрски значи татко. Нейна прозводна е думата „ авит ” – предшественик. Други историци, базирайки се на тюрския генезис отъждествяват Авитохол с „ Бича Божи ” Атила. Това умозаключение те вършат от няколко обстоятелството. Първо годината – през 453 умира хунският водач, а съгласно изчисленията тогава завършва ръководството на първия български държател.
Антипод на това изказване е, че от името на Атила не се извежда това на Авитохол и назад. Обяснението е, че Атила е прякор, които се пояснява като „ бащица ”, а Авитохол е рожденното му име.
Вторият, също митологизиран държател е Ирник, живял 150 години. Той също произлиза от рода Дуло и също като Авитохол стартира своето упправление в годината на змията. На него се оприличава най-малкият наследник на Атила – Ернак или Ернах. Според историята обаче, правоприемник е най-големия наследник Елак, който умира година след татко си, а по-късно царството на хуните е разграничено сред Ернах и междинния Денгизих. Друг мотив е сведението, което още веднъж дава византийския хронист Прокопий Кесарийски. В него той отбелязва, че Ернак имал двама сина: „ …единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След гибелта на татко им те си разделили властта и дали имената си на ръководените от тях племена, тъй че даже и през днешния ден някои от тях се назовават утигури, а други – кутригури. ” Възниква въпросът, в случай че това в действителност са Атила и Ернах за какво не са обозначени с същинските си години. И за какво съответствува единствено едната година? Отговорът, който се дава е, че посредством тези цикли от 300 и 150 години, които са свещени, се дефинират интервали. Първите два интервала на българската държавност. Но и това мнение не е потвърдено. Тук ви представихме някои от най-разпространените хипотези, само че съществуват още няколко.
Не знаем истината за Авитохол и именития български основоположник. И може в никакъв случай да не я разберем. Може да е просто митологема, не сме сигурни. Но сме сигурни в едно. Българите са имали самочувствието на богоизбрани потомци. Поставяли са своя генезис, паралелно до тези на най-великите нации, живяли през вековете, написа bulgarianhistory.org. Носещи всички добродетели на кошутата в сърцето си и благородната ѝ кръв във вените, те са успявали да оцелеят всякога, когато ударите на ориста ги е „ хвърляла в пущинака ”. И да се завърнат по-силни. Точно както Авитохол.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ