Защо гробовете са дълбоки 2 метра
Всички знаем за гробовете, като се изключи че са страшни, че са и „ 2 метра подземен “.
Всъщност, макар че „ 2 метра подземен “ е равнозначен израз за гибел, няма никакво значение какъв брой надълбоко се погребва клетникът. Няма избрани правила, които да задължават дълбочината на гроба.
Едно от общите насоки в това отношение е, че ковчегът би трябвало да е най-малко на 45 сантиметра подземен, което както несъмнено сами виждате, значи, че заровеният може и да не е на 2 метра.
Разбира се, като всяко предписание, и това си има изключения. В някои случаи е изцяло допустимо и даже интуитивно някои хора да се погребват в по-плитки гробове. Например, деца и бебета. (В някои страни като Англия, да вземем за пример, таксите за погребението на деца даже могат да бъдат опростени.)
В това отношение, на няколко места в Съединени американски щати няма съвсем никакви закони за погребенията. Така, да вземем за пример, можеш да погребеш някого в частната си благосъстоятелност. Трябва само да се попълнят няколко формуляра и можеш да погребеш някого колкото си надълбоко (или плитко) искаш.
Във Англия е даже по-свободно. До степен, в която е по-лесно да погребеш човек на земята си, в сравнение с да построиш гараж на същото място. Това е по този начин, тъй като разпоредбите произлизат от доста архаично законодателство – по тази причина би трябвало да се попълнят няколко документа, в които се вписва къде е заровено тялото и се подсигурява, че не е до вода. Дълбочината на дупката е съвсем напълно персонален избор, с единственото изключение да е задоволително дълбока, с цел да не я изровят животни. Но съответно число не е вписано на никое място.
Относно това по какъв начин цифрата от 2 метра придобива преносното си значение макар неналичието на съответно предписание, което да я задължава – не е ясно. Смята се обаче, че идва от указ на кмета на Лондон от времето на чумата през 1665, в който се споделя, че телата на мъртвите би трябвало да бъдат заравяни на избрана минимална дълбочина подземен, с цел да се избегне разпространението на заболяването. Въпреки че е известна, би трябвало да се означи, че източникът на тази доктрина е „ A Journal of the Plague Year “ – охудожествена история за чумата в Лондон, написана от Даниел Дефо. Книгата се приема съществено, тъй като е основана на дневник на човек, който е живял по това време. Въпреки че разпоредбите, които постанова кметът, са относително за малко, до момента в който чумата отмине, те дават значение на израза „ 2 метра подземен “.
