10 български магически практики с брашно
Всички знаем какво е брашно – стрити или смлени на прахуляк зърна от житни култури. Знаем също, че има доста типове брашно и разнообразни смеси, според от предназначението. В забързаното ни всекидневие рядко се случва да месим, а когато го вършим просто отваряме пликче брашно, купено от супермаркета и… толкоз. А условията на старите майсторки са били доста и подробни: „ Доброто брашно от пшеница би трябвало да е възжълто, а не синьо-бяло, то би трябвало да е зърнесто, а не меко-сухо и да насладнява, а не да накиселява. Кога се пъхне пръст в него, то не би трябвало да полепва, а по кое време се стисне в шепа, да е пъргаво… “ и така нататък, та на цяла страница в „ Книгата за хляба “ (автори – И. Зайков и С. Райчевски) е разказано хубавото брашно.
Но словосъчетанието „ положително брашно “ не значи единствено „ качествено, хубаво, уместно за въвличане и изпичане на разнородни тестени произведения “. „ Добро брашно “ значи и „ средство, с което може да се направи доброта “ – доброта в смисъла на „ добра магия “ – положително чудо. Това е едно друго, ненадейно приложение на брашното – потреблението му в женските вълшебен практики (и то единствено в положителните, тъй като с самун и вино неприятна магия не се прави, защото те са съставките на църковната нафора и като такива имат доста могъща добра сила). Ето 10 некулинарни използва на брашното, знанията за които българските дами са предавали от потомство на потомство епохи наред.
1. Първата добра магия се наричала „ засевки “ и се правела още при подготовката на сватбата на бъдещото семейство. Пресяването на брашното за ритуалните хлябове се правело с 3 сита, едно над друго, движени от 3 моми. Докато сеели, те наложително пеели ария, която стартира с думите: „ Трепнали са девет сита // девет сита, копринени… “, а по-нататък се споделя за това по какъв начин момъкът е „ пресял “ всички моми в селото и е избрал най-чистата и най-хубавата от тях.
2. Следващата сватбена апотропейна (предпазна) процедура била „ Пресяването на пръстените на младоженците “ – халките се слагали, дружно с последното брашно и, до момента в който то се сеело, се наричали секрети думи, чиито смисъл бил заклинателен към „ ситното решето, решето, още сито “ да не допусне оставането на никакъв предходен „ смес “ сред младите, с цел да живеят те в мир и сговор.
3. След година-две, когато младото семейство към този момент щяло да се снабдява с правоприемник, още при първите родилни болки на невястата, най-старата жена в къщата тичала и скрито развръзвала и разгръщала гърлото на чувала с брашно в зимника. Това се правело с цел да се „ отвърже “ (разтвори) шийката на матката и бебето да се роди бързо и елементарно.
4. Щом се родяло детето, незабавно към леглото на майката се посипвало брашно, на плътна линия. Предназначението му било да защищити родилката и бебето от визити на самодиви и други недобронамерени духове. Вярвало се, че те в брашно не смеели да нагазват и не можели да преминат тази граница. 
5. Според Димитър Маринов – един от първите откриватели на българския фолклор: „ Когато млада майка отивала за първи път на посетители с бебето си, тя авансово намазвала лицето му с брашно – срещу уроки, да е бяло и хубаво и да не го изгори слънцето, в случай че му се порадва “.
6. Когато малко дете се уплашело и започнело да заеква, му се баело с брашно „ срещу боязън “. При изричане на тайните думи бабата-баячка хвърляла брашно в комина или към стената и по фигурата, която се образувала при посипване на брашното на пода, познавала от какво е провокиран „ нерешителност “.
7. Друг метод за „ изпъждане на боязън “ била практиката да се сее и меси наопаки, та страха да се върне там, от където е пристигнал. Брашното се пресявало през обърнато наобратно решето, след това се замесвали 9 дребни теста, те се обединявали в седем, след това в пет, в три и най-после ставало едно тесто, което се изпичало и се давало на уплашения да хапне от него.
8. След пресяване на брашното за обредните гергьовски хлябове, част от него се запазвало и се прибирало в чиста забрадка. Ако през лятото се появял градоносен облак, най-старата жена от вкъщи излизала на двора и хвърляла към небето от това „ георгиево брашно„, с цел да „ не вали, гърми и бие град по хляба “ (нивите).
9. За отбрана на плодородието и благоденствието на къщата се правело и „ прощаване на орача с нивите„. В шепата на умрелия мъж се насипвало малко брашно, а преди изкарването на покойника от вкъщи брашното се прибирало – „ да не отнесе берекета със себе си “.
10. Друга „ брашняна “ защитна процедура била обвързвана с изпращане на умрелия в последния му път. До главата на покойника се слагал съд, добре запълнен с брашно, в който хората забождали запалените си свещички. След погребението от това брашно се месела питка и се носела сутринта на гроба – там се изяждала, като знак на невъзвратимостта на случилото се – умрелият да не вампиряса и да не вземе да се върне да тормози околните си.
