Почина един от основателите на ДПС, който си татуира Доган на ръката
Един от създателите на Движение за права и свободи в Пловдив и някогашен градски водач на партията Гюрсел Алиев е умрял. " Говореше истината, даже когато беше неуместна. Затова беше почитан. Затова беше слушан. Затова беше легенда за Пловдив ", написа локалният водач на " ДПС-Ново начало " Али Байрам, който заяви за гибелта му.
По думите му Алиев няма да бъде пропуснат, тъй като " легендите не си отиват ". Описва го като мъдрец, който оставя следи у хората.
Вижте цялото известие на Али Байрам:
Днес Пловдив е по-тих.
Отиде си човек, който не просто живя в този град, а го мислеше, усещаше и обичаше. Философ по дух, по каузи и по метод на живот. Човек, който не говореше празно, а оставяше следи – в диалозите, в концепциите, в хората. Той обичаше живота подобен, какъвто е – комплициран, от време на време нечовечен, само че постоянно логичен. Обичаше народа си, без да го идеализира. Говореше истината, даже когато беше неуместна. Затова беше почитан. Затова беше слушан. Затова беше легенда за Пловдив. Всички го познаваха, а още повече – всички го помнеха с мозъка му, с думите му, с наличието му. Той беше от тези редки хора, които не търсят внимание, само че го получават, тъй като го заслужават. Остави след себе си книга – не просто текст, а отпечатък от мисленето му, само че остави и нещо по-голямо: дирите си в този град – в улиците, в кафенетата, в дългите диалози, в поколенията, които е докоснал. Пловдив няма да го не помни, тъй като легендите не си отиват – те просто стопират да приказват, само че не престават да участват.
Поклон.
По думите му Алиев няма да бъде пропуснат, тъй като " легендите не си отиват ". Описва го като мъдрец, който оставя следи у хората.
Вижте цялото известие на Али Байрам:
Днес Пловдив е по-тих.
Отиде си човек, който не просто живя в този град, а го мислеше, усещаше и обичаше. Философ по дух, по каузи и по метод на живот. Човек, който не говореше празно, а оставяше следи – в диалозите, в концепциите, в хората. Той обичаше живота подобен, какъвто е – комплициран, от време на време нечовечен, само че постоянно логичен. Обичаше народа си, без да го идеализира. Говореше истината, даже когато беше неуместна. Затова беше почитан. Затова беше слушан. Затова беше легенда за Пловдив. Всички го познаваха, а още повече – всички го помнеха с мозъка му, с думите му, с наличието му. Той беше от тези редки хора, които не търсят внимание, само че го получават, тъй като го заслужават. Остави след себе си книга – не просто текст, а отпечатък от мисленето му, само че остави и нещо по-голямо: дирите си в този град – в улиците, в кафенетата, в дългите диалози, в поколенията, които е докоснал. Пловдив няма да го не помни, тъй като легендите не си отиват – те просто стопират да приказват, само че не престават да участват.
Поклон.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ