НС гласува на първо четене промените за „вторичното разграбване на КТБ”
Всички заличавания на учредени обезпечения, осъществени в интервала от слагането на банката под необикновен контрол до започване на осребряването нейното имущество, да бъдат обявявани за оскъдни , а покупко-продажби, имащи за предмет прекачване на дялове или акции, осъществени от длъжници на банка след слагането ѝ под специфичен контрол – за недействителни , плануват гласуваните на първо четене промени в Закона за банковата неплатежоспособност, препоръчани от Движение за права и свободи (Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид).
Промените към този момент получиха популярност като законопроект „ за вторичното плячкосване на КТБ”.
Те бяха подкрепени от ГЕРБ, а против тях гласоподаваха депутатите от левицата.
Целта е да се обезпечат ефикасни механизми за попълване масата на несъстоятелността на банка, оповестена в неплатежоспособност, и да се противодейства на схеми за вторичното плячкосване на активите, закупени директно или непряко с пари с подобен генезис – по този начин вносителите обобщават претекстовете си.
Предлаганите промени включват още възбрана за квесторите, краткотрайните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в интерес на банката в несъстоятелност; въвеждане на относителна нищожност на всяка договорка за прекачване на взимане с генезис от банка, оповестена в неплатежоспособност, и увеличение периода за предявяване на отменителните искове по неплатежоспособност.
Йордан Цонев изиска от ГЕРБ да не бави приемането на текстовете, тъй като това има цена. Да не продължаваме тази процедура „ по-добре да се въздържим, с цел да не ни обвинят в корупция”, прикани той.
По думите му, през 2014 година е бил пропуснат действителен късмет да се спасят вложенията в това число и негарантираните в КТБ като се одобри механизъм за капитализиране на банката, което би я нормализирало и по-късно тя да бъде препоръчана за приватизация, а парите да бъдат върнати какъвто образец имало в Португалия.
Румен Гечев възрази против опита да се трансферира, по думите му, виновността върху тези, които не я носят.
„ Кой крив и кой прав би трябвало да откри българският съд, в България който краде, би трябвало да носи отговорност, а кой краде е ясно на целия български народ”, съобщи той.
„ КТБ е престъпен случай и законодателят не може да задължава всички български данъкоплатци да покриват „ явни корупционни схеми в КТБ и други банки”, разяснява още Гечев.
„ Вие избрахте банковия контрол, синдиците”, обърна се той към ръководещото болшинство.
В дебата се включи и ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) като настоя партията му да не бъде намесвана в този спор, тъй като през 2014 година са били в съпротива и КТБ е сложена под необикновен контрол от друго ръководещо болшинство.
„ Къде бяха тогава българските държавни институции, регулатори и контролни органи, какво започнаха през тази година и половина”, попита той.
Кирилов подсети, че първите два сходни закона с ограничаващи ограничения са били с авторство ГЕРБ.
Промените към този момент получиха популярност като законопроект „ за вторичното плячкосване на КТБ”.
Те бяха подкрепени от ГЕРБ, а против тях гласоподаваха депутатите от левицата.
Целта е да се обезпечат ефикасни механизми за попълване масата на несъстоятелността на банка, оповестена в неплатежоспособност, и да се противодейства на схеми за вторичното плячкосване на активите, закупени директно или непряко с пари с подобен генезис – по този начин вносителите обобщават претекстовете си.
Предлаганите промени включват още възбрана за квесторите, краткотрайните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в интерес на банката в несъстоятелност; въвеждане на относителна нищожност на всяка договорка за прекачване на взимане с генезис от банка, оповестена в неплатежоспособност, и увеличение периода за предявяване на отменителните искове по неплатежоспособност.
Йордан Цонев изиска от ГЕРБ да не бави приемането на текстовете, тъй като това има цена. Да не продължаваме тази процедура „ по-добре да се въздържим, с цел да не ни обвинят в корупция”, прикани той.
По думите му, през 2014 година е бил пропуснат действителен късмет да се спасят вложенията в това число и негарантираните в КТБ като се одобри механизъм за капитализиране на банката, което би я нормализирало и по-късно тя да бъде препоръчана за приватизация, а парите да бъдат върнати какъвто образец имало в Португалия.
Румен Гечев възрази против опита да се трансферира, по думите му, виновността върху тези, които не я носят.
„ Кой крив и кой прав би трябвало да откри българският съд, в България който краде, би трябвало да носи отговорност, а кой краде е ясно на целия български народ”, съобщи той.
„ КТБ е престъпен случай и законодателят не може да задължава всички български данъкоплатци да покриват „ явни корупционни схеми в КТБ и други банки”, разяснява още Гечев.
„ Вие избрахте банковия контрол, синдиците”, обърна се той към ръководещото болшинство.
В дебата се включи и ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) като настоя партията му да не бъде намесвана в този спор, тъй като през 2014 година са били в съпротива и КТБ е сложена под необикновен контрол от друго ръководещо болшинство.
„ Къде бяха тогава българските държавни институции, регулатори и контролни органи, какво започнаха през тази година и половина”, попита той.
Кирилов подсети, че първите два сходни закона с ограничаващи ограничения са били с авторство ГЕРБ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ