Всички сме наясно, че тибетските шерпи и индианците кечуа, живеещи в

Всички сме наясно, че тибетските шерпи и индианците кечуа, живеещи в Андите, се оправят по-добре от нас, хората от равнините, с хипоксията (недостатъчното доставяне с О2 на клетките).

Учени към този момент са наясно за какво това е по този начин. Шерпите имат по-голям размер кръвна плазма, до момента в който количеството на хемоглобина е сравнимо с хората от равнините. Поради увеличението на размера на плазмата концентрацията на хемоглобин в кръвта на шерпите остава много ниска, а ниската централизация на хемоглобин е обвързвана с по-добра устойчивост при мъжете.

Защо тибетците имат по-голям размер кръвна плазма, също към този момент е ясно. Тибетците имат изолирани единични разновидности в гените EPAS1 и EGLN1. И двата гена са свързани с клетъчния отговор на хипоксията. Варианта на гена EPAS1 тибетците наследили от изчезналите Денисови хора и той на практика не се среща при други популации.

Жителите на Андите са повлияни единствено от EGLN1. В Андите се приспособяват към хипоксията по разнообразни способи. Те имат нараснала централизация на хемоглобин в кръвта. 

Цялото проучване е дело на американски, английски, канадски и перуански откриватели. Те са тествали 20 шерпи, локални поданици на района Кхумбу, ситуирани на надморска височина от 5050 метра, и 19 индианци кечуа, родени и живеещи в перуанския град Серо де Паско, който се намира на надморска височина от 4380 метра. Контролните групи били от по 20 участници, поданици на равнини региони. Всички участници в проучванията са били мъже.