Всички сме чували изрази от типа унасям се“ в сън

Всички сме чували изрази от вида „ захласвам се “ в сън и сме привикнали да мислим, че заспиването е муден развой. Някой или нещо последователно те „ отнася “ в страната на сънищата, с цел да си починеш. Реалността обаче е друга.

Според науката процесът на заспиване може да бъде разказан по-скоро като рухване от ръба на бездна – мозъкът ненадейно се изключва и тялото минава в друго положение.

Това „ проваляне “ е изцяло безусловно, настояват учените от Imperial College London и UK Dementia Research Institute в ново проучване, представено от Popular Mechanics. Ръководителят на научния екип, неврологът Нир Гросман, изяснява, че са употребявали електроенцефалография (ЕЕГ), с цел да проследят по какъв начин се трансформира мозъчната интензивност сега на заспиване.

Учените откриват, че фрапантният спад в мозъчната активност настава няколко минути преди фактическото заспиване. Тоест процесът не лишава доста време и няма гладко унасяне. Разбира се, прецизен период не може да бъде избран, защото при всеки човек има самостоятелни разлики.

Предишните проучвания от този вид са разчитали на къси фрагменти от ЕЕГ записи, което е правело невероятно да се създадат по-подробни заключения. Според екипа на Гросман, чието проучване е оповестено в Nature Neuroscience, до съня се стига „ не по лъкатушен път, а посредством внезапно рухване на дъното “.

„ Точката на изкривяване разделя извънредно ясно будното положение от това на сън “, споделя Гросман.

Сънят води както до когнитивни, по този начин и до физиологични промени в организма. По-ниската мозъчна интензивност значи забавено дишане, спад в сърдечната периодичност, разпределяне на мускулите и по-трудна реакция към протичащото се в близост. Това е и повода лекари и учени непрекъснато да акцентират какъв брой значим е сънят: той е положение на бездънен покой, възобновяване на невронните връзки и стабилизиране на паметта.

Преходът сред бодрост и сън се управлява от невронни ядра – част от тях са по-активни по време на сън, други – когато човек е безсънен. За да се премине от едното положение към другото, едно ядро би трябвало да се „ изключи “ за сметка на активирането на друго. Именно този миг на превключване е в центъра на проучването, ръководено от Гросман.

Както е посочено в изследването, сред будното положение и съня има ясно дефинирана граница. Според екипа, колкото повече време мозъкът прекарва в тази така наречен точка на изкривяване, толкоз по-лека е самата промяна към сън. Най-просто казано: това е интервалът сред затварянето на очите и действителното заспиване.

Макар да звучи нелогично, съгласно резултатите от ЕЕГ наблюденията хората, които заспиват по-бавно, минават към сън по-плавно. Онези, които заспиват незабавно щом допрян възглавницата, в действителност „ падат “ доста по-рязко.
Какво се случва по-късно „ рухване “?
Когато мозъчната активност внезапно намалее, има още един къс период преди фактическото нахлуване в съня. Според учените това са приблизително към 4,5 минути, само че цената е усреднена – на един човек може да му трябват 3 минути, на различен – 15.

Проучването открива и причинност при участниците: след наблюдаване на съня на даден човек, екипът може с огромна акуратност да предскаже какво ще се случи при идващия цикъл на заспиване. Прогнозата за точния миг на настъпване на съня има акуратност до 49 секунди.

Способността да се пресметна и планува точният миг на заспиване значи, че учените към този момент схващат механизма, посредством който мозъкът минава към това положение. А това отваря врата към доста по-ефективно лекуване на бодърствуване и нарушавания на съня.

„ Да разбираме динамичността на мозъка при заспиване има голямо значение за човешкото здраве – изключително на фона на все по-честите нарушавания на съня “, пишат създателите на проучването.