Боян Дуранкев: Две неща подсказват, че олигархията е на власт
Всички са вперили погледи в новата план-сметка на страната. В края на предходната седмица, представителите на ръководещото болшинство ГЕРБ-СДС - ПП-ДБ се срещнаха с финансовия министър Асен Василев, с цел да обсъдят проектобюджета. След срещата стана ясно, обаче, че е реализирано съглашение за намаляването на финансовите разноски от 12 на 10 милиарда лева Каква е новата действителност? Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " проф. доктор Боян Дуранкев, икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне
Националният съвет за тристранно съдействие организира съвещание, разисква националния бюджет, както и бюджета на Националната здравна осигурителна каса и бюджета за Държавното публично обезпечаване. Проф. Дуранкев, " пари на калпак ли ", цели без промени ли? Каква е новата действителност за парите на страната?
Ако желаете едно изречение или една дума, няма да я дам, защото новата действителност е ненапълно инерционно продължение на остарялата действителност, тази, която е от тази година и от предходните години. Но в случай че би трябвало да разграничавам нещата, първо, това, което и финансовият министър сигурно ще изтъкне на напред във времето, като позитивен детайл на бъдещия бюджет, който закъснява, съгласно Закона за приемането на бюджета, само че въпреки всичко ще бъде признат, защото явно е, че мърморенето вътре в обединението или в сглобката, както и да се назовава, е повече за обществен показ, в сравнение с всъщност.
Но какво дава бюджетът като позитивно? Първо, явно е, че това е бюджет на ускорение на икономическия напредък. Тъй като България и тази година ще регистрира стопански % под 2%, а това значи, че ние изоставаме от центъра на Европейски Съюз и от най-развитите страни в този Съюз по брутен артикул на човек от популацията и като цяло. Ускоряването на напредък, преходът от под 3 към над 3% значи, че България ще премине последователно към групата страни със междинен ритъм на стопански напредък в света. Иначе сега това е слаб ритъм, това е непълен напредък.
Второто, което предлага като добър вид този проектобюджет, това е, че той води към изсветляване на стопанската система, защото и до ден-днешен е известно, че към 1/3 от целия български частен бизнес е в сивия бранш. Очевидно е, че би трябвало да се натисне педалът на газта, органите, финансовото министерство, Национална агенция за приходите, би трябвало да се задействат доста мощно и сивия бранш да бъде притиснат в ъгъла след толкоз години, защото той е извънредно деморализиращ. Не върви едни хора, едни предприятия да си заплащат налозите, а други да крият и да доволстват. Това не е типична европейска процедура и гонката тук би трябвало да бъде доста мощна.
Третото позитивно нещо, което вкарва новият бюджет е използването на известната инструкция на Съвета на Европа от 15 декември 2022 година, тя е за “гарантиране на световно минимално ниво на данъчното облагане и на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Съюза. Това е инструкция 2523 в националното данъчно законодателство, която задължава огромните компании да заплащат по-висок налог, в сравнение с останалите. Това ще усили приходите в бюджета.
И четвъртото, на което може би най-вече държи министър Василев, това е, че Бюджет 2024 година последователно ще подсигурява приемането на България в Еврозоната, и несъмнено, и в " Шенген ", в случай че едното е обвързвано с другото.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, най-сериозният проблем на този проекто-бюджет е, че точно отдалечава страната ни от Еврозоната?
Не знам по какъв начин гледат и през какви диоптри са техните очила, само че това, което може да се каже, дали ни отдалечава от Еврозоната, това са знаците, съгласно които една страна дава отговор на критериите за тази Еврозона. Ами да, България ще дава отговор, в случай че първо, има бюджетен недостиг до 3%, по този начин е планувано. Второ, в случай че инфлацията дава отговор на инфлацията в другите европейски страни и най-много в трите страни със приблизително най-ниска инфлация. Това нещо евентуално може и да се случи, може и да не се случи. Но дали това е главният проблем? Аз си записах от всички диспути, които изслушах до тук, имам поради най-ожесточените диспути, във връзка на този бюджет, цели седем забележки и рецензии.
Проф. Дуранкев, на какво се базират рецензиите към проектобюджета на Асен Василев?
Ако би трябвало да ги сумирам, или по-точно да ги обобщавам, те са в няколко взаимно изключващи се посоки. Някои от тях са резонни, други от тях са верни, а третите са просто нещо, което да припомня, че има и Асоциация на индустриалния капитал, и синдикати в България. Например, първата най-голяма рецензия, която беше изключително първоначално, когато беше импортиран плана на бюджета е, че приходната част е надценена и растежът няма да е над 3%. Донякъде тази опасност е справедлива, защото забелязахме, че последното тримесечие, третото тримесечие, Еврозоната е безусловно на ръба на криза, след спад от 0,1% на брутния артикул. Ако през четвъртото тримесечие има още един подобен спад, това значи, че Еврозоната влиза в криза. И Европейския съюз желае или не желае, по някакъв метод ще понижи своите темпове на напредък, защото стопанските системи, изключително на България е обвързвана директно с развиването на Европейския съюз.
Дали ще се случи напредък под или над 3% никой сега не може да каже, изключително, в случай че се премине към едно последователно затихване на този спор в Украйна и на други места в света. Нещо, което към този момент се чака, и за което евентуално се водят договаряния, и което ще разреши още веднъж на стопанските системи да подкарат на последваща, по-висока предавка, на по-голяма скорост. Така че дали растежът ще бъде, и дали приходната част ще бъде по-висока и такава, каквато се чака, това зависи от развиването на световната дипломация какво ще реализира през идващите години.
Интересното е, че другата част от рецензиите, на второ място, беше, че разходната част на бюджета е прекомерно обществена. Трудно е да се каже какво е прекомерно обществено и какво е по-малко обществено. Само ще си разреша да вметна, че нашият бюджет и това, което минава като брутен артикул през страната, за разлика от другите европейски страни, е под 40%, до момента в който в другите страни е над 50%. Така че другите европейски страни са доста по-социални, в сравнение с България. И дали е прекомерно обществена, това е едно резонно циврене, най-много на индустриалния капитал, и на бизнеса.
Третото, за което имаха доста разногласия и ГЕРБ, и другите партии, това е, че държавният дълг може да ни тласне към банкрут, макар, че ще бъде и идната година към 3%. Може обаче да се каже, че в дълготраен аспект, в случай че към 2025 година не преминем на плюс, а не на минус в тази част на Държавния бюджет, при очертаващата се злокобна демографска злополука, има рискове по-натам, връщането на дълга, без значение, че е дребен като дял, да затрудни тези, които ще се трудят в България. Очевидно е, че и през идващите години ще имаме български жители, които ще бъдат бежанци към другите страни от Европейския съюз, в търсене на по-добра работа.
Четвъртото, което беше много шеговито, на пръв взор, е това, че минималната работна заплата е отвратително висока, защото тя ще стане 933 лева, както е известно от 1 януари 2024 година
Доближавайки се до междинната?
Да. И размерът й ще се увеличи с съвсем 20%, по отношение на сегашната. Но той се дефинира според наредбите на Кодекса на труда, съгласно които минималната работна заплата за страната всяка година се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за последните две тримесечия и първите две тримесечия на настоящата година. Само да кажа, че който мисли, че това е доста висока заплата, нето минималната работна заплата ще бъде 724 лева Не стига нито за изхранване на едно семейство, нито за здраве, нито за обучение на децата. Така че минималната работна заплата и повдигането й, в действителност е положително нещо, което се вижда в този бюджет.
Проф. Дуранкев, какви механизми могат да бъдат приложени, с цел да бъде опазено по някакъв метод фискалното пространство? Да ви разбирам ли, че контролът не е задоволително ефикасен и има доста въпросителни, които са неразбираеми, и несигурни?
Попаднахте тъкмо в десетката, и сложихте пръст в раната на България. Тъй като една от рекомендациите на тези, които разясниха бюджета е да не гледаме по какъв начин се вършат бюджетите на другите страни в Европейски Съюз. Например, ние взехме едно решение към този момент, и то още е противоречиво, дали да се вдигнат налозите на ресторантьорите и другите заведения. А в Германия, да вземем за пример, партиите от ръководещата коалиция взеха решение, това евентуално се знае, че от следващата година този Данък добавена стойност, който беше за заведенията в Германия, понижен поради Ковид рецесията на 7%, ще се върне на естественото си равнище от 19 на 100. Българският бюджет наподобява от позиция на данъчната политика в България, като обичайно не европейски, това е от времената на тройната коалиция. И дано да не звучи доста мощна думата, която ще кажа, само че това е бюджет в интерес на олигархията, на рентиерите.
Освен това, явно е, че държането на ниските налози нито води до повече вложители в България, това към този момент е реалност. Нито пък води до естествени европейски практики, в приходната част на Държавния бюджет. Ако в България се премине към обичайни европейски практики, това значи прогресивно данъчно облагане - и на физическите лица, и на фирмите. Очевидно е, че олигарсите зад невидимата кадифена завеса дърпат конците и в това държавно управление към този момент, или в случай че би трябвало да го оправдая, явно е, че то не може да предложи промени, защото се крепи безусловно на един конец. И би трябвало да премине по конеца от 2023 до 2024 година, когато ще стане и промяната на ротация.
Още едно нещо, което е реалност, и което също би трябвало да се намерения по какъв начин да се пооправи от европейска позиция, това е облагането на свръхпечалбите в страната. Става дума освен за “Лукойл ", а става дума за нещо, което под сурдинка се приказва на всички места. И за военната промишленост, тя изнася половината сега за Украйна, от това, което прави и генерира свръхпечалби. И банките, които изнасят към майките си големи облаги, и други компании, които имат големи свръхпечалби, само че към този момент наподобява, че нашето финансово Министерство се усеща едва, с цел да премине към така наречен европейски практики на облагане на тези свръхпечалби. Това е главният недостиг.
Проф. Дуранкев, тогава какви характерни политики за фискална консолидация могат да бъдат приложени у нас? Които да бъдат ориентирани точно към понижаване на бюджетния недостиг, на това да не се усилва дълга на нашата страна?
Разбира се, това са значими политики, които би трябвало да взаимстваме от другите европейски страни. Защо гледаме по какъв начин върви стопанската система на Германия, а не гледаме по какъв начин германците си вършат техния бюджет, или Австрия, или Нидерландия, или която да е от така наречен еталонни страни на България? Очевидно е, че изключително в тези последни две десетилетия олигархията е на власт, тя не е непосредствено в Народното събрание и в Министерски съвет, само че данъчната политика в България, първо, приказва, че тя господства, това са така наречен плоски налози и също по този начин изнасяне на облагите в офшорки.
И второто нещо, което подсказва, че олигархията е на власт, това е настояването страната да стои настрани от общата стопанска система, за разлика от другите европейски страни, както споделих, и то с към над 10 процентни пункта от брутния годишен артикул на страната. Затова имаме и подобен драматичен отлив на българи към другите страни, и на юг към Гърция, и към централно европейските страни, по една доста елементарна причина. Какво приказва на елементарния българин това, че ние с вас разясняваме, че следващата година бюджетът ще бъде малко по-добър и растежът ще бъде леко над 3%?
Тези, така наречен социологически проучвания, демонстрират, че елементарният българин не се въздейства от тези данни толкоз, а гледа нещо друго. Той си прави съпоставяне с предишното и затова, той е безпределно неудовлетворен от това, което е в България, и несъмнено, вярно и заслужено укорява страната, за това положение. Може ли българин със междинна работна заплата от 2000 лева, да си разреши да си купи жилище и да го изплати за 7-8-10 години? Може ли да си обезпечи изхранването на 2-3 дечица и да им подсигурява отлично опазване на здравето и обучение? Може ли по-нататък той да си разреши да си купи нова кола, дори?
Очевидно е, че сравнението с предишното, демонстрира, че нещо в България се е объркало, и че дори растежа на работната заплата не е прецизен като индикатор. Какво значат 2000 лева? 2000 лева междинна работна заплата значи, че най-вече са дръпнали заплатите на най-богатите, тези, които живеят на работна заплата. Ами да създадем едно съпоставяне със сегашната минимална работна заплата и друга работна заплата 200 000 лева, която по-късно е нараснала на 250 000 месечно. Очевидно е, че наподобява, че междинната работна заплата се е повишила, само че тя се е повишила на единици. И това деформиране, което се получава, и това закъснение...
Дисбаланс.
Не единствено от инфлацията, явно тревожи хората и то заслужено. Защото дори едно дете, през днешния ден е разкош, разкош е отвред видяно. И сравнението с предишното не постоянно демонстрира, че в този момент е по-добре, това е реалност. Очевидно е, че българските политици, или по-точно, в случай че има измежду тях държавници, би трябвало да проумеят кои са най-важните неща, които желае елементарният българин, този, който виждаме в заводите, в мините, в ТЕЦ-те, и под дърво и камък. Не единствено като запазване на работните места, само че и като благоприятни условия за различен стандарт на живота, за оправяне на опазването на здравето и цялостен ремонт на образованието, то няма да се оправи с покачване на заплатите на учителите. И тези качествени промени, не се вписват в никой Държавен бюджет, това е огромният проблем.
Проф. Дуранкев, по какъв начин коментирате тези над 2 милиарда лева доходи, предстоящи от таксите за пренос на съветски газ, извадени от Бюджета 2024?
Напълно е допустимо да бъдат осъществени и то още през тази година отчасти, и през идната година по-пълно. По оня метод, който подсказа и министър Василев, несъмнено, стига да имаме и по-добри контакти, и по-добри, да ги назовем непрекъснати управнически взаимоотношения с огромните компании. Защото отново споделям, не става дума за “Лукойл " единствено, а за всички компании, които в България имат свръхпечалби, те може да се изброят повече от към 500-600 огромни компании. Очевидно е, че сега фокуса е върху една компания, само че мисля, че министър Василев крие в ръкавите си доста мощни козове тъкмо по тази линия. Особено, в случай че ги извади в последния миг, при влизане в пленарна зала на последно четене на Бюджета, изцяло е допустимо.
Тези козове биха ли могли да трансформират по някакъв метод траекторията на недостига?
Разбира се, мисля, че това, което той има на разум, е постигането на най-много 3% недостиг, колкото е задоволително. Между другото, разтварям една скоба, в случай че позволите, множеството европейски страни, не от позиция на тези 3%, а от друга позиция на 60% от годишния брутен артикул, множеството европейски страни са в трагично, хронично болно положение. Погледнете една Италия, да вземем за пример, или Гърция, където оправия не се обрисува. Но България, която наподобява добре, отново споделям, може да пооправи нещата и дори да покаже, че една страна с доста по-нисък брутен артикул на човек от популацията, само че с по-голяма дисциплинираност фискална и данъчна, може да си реши проблемите, без да прибягва към заеми, и към търсене на непозната помощ. Това е изцяло допустимо, само че би трябвало промяна на курса, и това е ясно.
Тоест, вие в този момент споменахте, че Асен Василев държи козове в своите ръкави. И на пръв взор, в случай че на някой това наподобява като хабене на средства, може да се окаже чиста тактика, и да излезе друго?
Със сигурност знаете, че аз не съм от почитателите на настоящето ръководство, само че който подценява Асен Василев, мисля, че надълбоко бърка. Наблюдавам го, той излиза постоянно съвършено квалифициран и с следващия прикрит коз. Разбира се, не е свалил валетата още, само че излиза с доста мощни причини, и както се вижда, тази врява, която беше преди няколко дни, към този момент е напълно затихнала. И в случай че става дума единствено за тия 2 милиарда, мисля, че те не са проблем. Милиард повече в Държавния бюджет или по-малко, да го тълкуваме като това са 5 лв. повече в нашия джоб месечно или по-малко. Мисля, че освен той, само че държавното управление, без значение кое ще бъде, дали ще бъде на ПП-ДБ или което и да бъде последващо държавно управление, може да подкара още по-разумен, по-добър курс, несъмнено, в случай че олигархията не наднича откъм гърба, зад рамото на министър-председателя.
Националният съвет за тристранно съдействие организира съвещание, разисква националния бюджет, както и бюджета на Националната здравна осигурителна каса и бюджета за Държавното публично обезпечаване. Проф. Дуранкев, " пари на калпак ли ", цели без промени ли? Каква е новата действителност за парите на страната?
Ако желаете едно изречение или една дума, няма да я дам, защото новата действителност е ненапълно инерционно продължение на остарялата действителност, тази, която е от тази година и от предходните години. Но в случай че би трябвало да разграничавам нещата, първо, това, което и финансовият министър сигурно ще изтъкне на напред във времето, като позитивен детайл на бъдещия бюджет, който закъснява, съгласно Закона за приемането на бюджета, само че въпреки всичко ще бъде признат, защото явно е, че мърморенето вътре в обединението или в сглобката, както и да се назовава, е повече за обществен показ, в сравнение с всъщност.
Но какво дава бюджетът като позитивно? Първо, явно е, че това е бюджет на ускорение на икономическия напредък. Тъй като България и тази година ще регистрира стопански % под 2%, а това значи, че ние изоставаме от центъра на Европейски Съюз и от най-развитите страни в този Съюз по брутен артикул на човек от популацията и като цяло. Ускоряването на напредък, преходът от под 3 към над 3% значи, че България ще премине последователно към групата страни със междинен ритъм на стопански напредък в света. Иначе сега това е слаб ритъм, това е непълен напредък.
Второто, което предлага като добър вид този проектобюджет, това е, че той води към изсветляване на стопанската система, защото и до ден-днешен е известно, че към 1/3 от целия български частен бизнес е в сивия бранш. Очевидно е, че би трябвало да се натисне педалът на газта, органите, финансовото министерство, Национална агенция за приходите, би трябвало да се задействат доста мощно и сивия бранш да бъде притиснат в ъгъла след толкоз години, защото той е извънредно деморализиращ. Не върви едни хора, едни предприятия да си заплащат налозите, а други да крият и да доволстват. Това не е типична европейска процедура и гонката тук би трябвало да бъде доста мощна.
Третото позитивно нещо, което вкарва новият бюджет е използването на известната инструкция на Съвета на Европа от 15 декември 2022 година, тя е за “гарантиране на световно минимално ниво на данъчното облагане и на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Съюза. Това е инструкция 2523 в националното данъчно законодателство, която задължава огромните компании да заплащат по-висок налог, в сравнение с останалите. Това ще усили приходите в бюджета.
И четвъртото, на което може би най-вече държи министър Василев, това е, че Бюджет 2024 година последователно ще подсигурява приемането на България в Еврозоната, и несъмнено, и в " Шенген ", в случай че едното е обвързвано с другото.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, най-сериозният проблем на този проекто-бюджет е, че точно отдалечава страната ни от Еврозоната?
Не знам по какъв начин гледат и през какви диоптри са техните очила, само че това, което може да се каже, дали ни отдалечава от Еврозоната, това са знаците, съгласно които една страна дава отговор на критериите за тази Еврозона. Ами да, България ще дава отговор, в случай че първо, има бюджетен недостиг до 3%, по този начин е планувано. Второ, в случай че инфлацията дава отговор на инфлацията в другите европейски страни и най-много в трите страни със приблизително най-ниска инфлация. Това нещо евентуално може и да се случи, може и да не се случи. Но дали това е главният проблем? Аз си записах от всички диспути, които изслушах до тук, имам поради най-ожесточените диспути, във връзка на този бюджет, цели седем забележки и рецензии.
Проф. Дуранкев, на какво се базират рецензиите към проектобюджета на Асен Василев?
Ако би трябвало да ги сумирам, или по-точно да ги обобщавам, те са в няколко взаимно изключващи се посоки. Някои от тях са резонни, други от тях са верни, а третите са просто нещо, което да припомня, че има и Асоциация на индустриалния капитал, и синдикати в България. Например, първата най-голяма рецензия, която беше изключително първоначално, когато беше импортиран плана на бюджета е, че приходната част е надценена и растежът няма да е над 3%. Донякъде тази опасност е справедлива, защото забелязахме, че последното тримесечие, третото тримесечие, Еврозоната е безусловно на ръба на криза, след спад от 0,1% на брутния артикул. Ако през четвъртото тримесечие има още един подобен спад, това значи, че Еврозоната влиза в криза. И Европейския съюз желае или не желае, по някакъв метод ще понижи своите темпове на напредък, защото стопанските системи, изключително на България е обвързвана директно с развиването на Европейския съюз.
Дали ще се случи напредък под или над 3% никой сега не може да каже, изключително, в случай че се премине към едно последователно затихване на този спор в Украйна и на други места в света. Нещо, което към този момент се чака, и за което евентуално се водят договаряния, и което ще разреши още веднъж на стопанските системи да подкарат на последваща, по-висока предавка, на по-голяма скорост. Така че дали растежът ще бъде, и дали приходната част ще бъде по-висока и такава, каквато се чака, това зависи от развиването на световната дипломация какво ще реализира през идващите години.
Интересното е, че другата част от рецензиите, на второ място, беше, че разходната част на бюджета е прекомерно обществена. Трудно е да се каже какво е прекомерно обществено и какво е по-малко обществено. Само ще си разреша да вметна, че нашият бюджет и това, което минава като брутен артикул през страната, за разлика от другите европейски страни, е под 40%, до момента в който в другите страни е над 50%. Така че другите европейски страни са доста по-социални, в сравнение с България. И дали е прекомерно обществена, това е едно резонно циврене, най-много на индустриалния капитал, и на бизнеса.
Третото, за което имаха доста разногласия и ГЕРБ, и другите партии, това е, че държавният дълг може да ни тласне към банкрут, макар, че ще бъде и идната година към 3%. Може обаче да се каже, че в дълготраен аспект, в случай че към 2025 година не преминем на плюс, а не на минус в тази част на Държавния бюджет, при очертаващата се злокобна демографска злополука, има рискове по-натам, връщането на дълга, без значение, че е дребен като дял, да затрудни тези, които ще се трудят в България. Очевидно е, че и през идващите години ще имаме български жители, които ще бъдат бежанци към другите страни от Европейския съюз, в търсене на по-добра работа.
Четвъртото, което беше много шеговито, на пръв взор, е това, че минималната работна заплата е отвратително висока, защото тя ще стане 933 лева, както е известно от 1 януари 2024 година
Доближавайки се до междинната?
Да. И размерът й ще се увеличи с съвсем 20%, по отношение на сегашната. Но той се дефинира според наредбите на Кодекса на труда, съгласно които минималната работна заплата за страната всяка година се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за последните две тримесечия и първите две тримесечия на настоящата година. Само да кажа, че който мисли, че това е доста висока заплата, нето минималната работна заплата ще бъде 724 лева Не стига нито за изхранване на едно семейство, нито за здраве, нито за обучение на децата. Така че минималната работна заплата и повдигането й, в действителност е положително нещо, което се вижда в този бюджет.
Проф. Дуранкев, какви механизми могат да бъдат приложени, с цел да бъде опазено по някакъв метод фискалното пространство? Да ви разбирам ли, че контролът не е задоволително ефикасен и има доста въпросителни, които са неразбираеми, и несигурни?
Попаднахте тъкмо в десетката, и сложихте пръст в раната на България. Тъй като една от рекомендациите на тези, които разясниха бюджета е да не гледаме по какъв начин се вършат бюджетите на другите страни в Европейски Съюз. Например, ние взехме едно решение към този момент, и то още е противоречиво, дали да се вдигнат налозите на ресторантьорите и другите заведения. А в Германия, да вземем за пример, партиите от ръководещата коалиция взеха решение, това евентуално се знае, че от следващата година този Данък добавена стойност, който беше за заведенията в Германия, понижен поради Ковид рецесията на 7%, ще се върне на естественото си равнище от 19 на 100. Българският бюджет наподобява от позиция на данъчната политика в България, като обичайно не европейски, това е от времената на тройната коалиция. И дано да не звучи доста мощна думата, която ще кажа, само че това е бюджет в интерес на олигархията, на рентиерите.
Освен това, явно е, че държането на ниските налози нито води до повече вложители в България, това към този момент е реалност. Нито пък води до естествени европейски практики, в приходната част на Държавния бюджет. Ако в България се премине към обичайни европейски практики, това значи прогресивно данъчно облагане - и на физическите лица, и на фирмите. Очевидно е, че олигарсите зад невидимата кадифена завеса дърпат конците и в това държавно управление към този момент, или в случай че би трябвало да го оправдая, явно е, че то не може да предложи промени, защото се крепи безусловно на един конец. И би трябвало да премине по конеца от 2023 до 2024 година, когато ще стане и промяната на ротация.
Още едно нещо, което е реалност, и което също би трябвало да се намерения по какъв начин да се пооправи от европейска позиция, това е облагането на свръхпечалбите в страната. Става дума освен за “Лукойл ", а става дума за нещо, което под сурдинка се приказва на всички места. И за военната промишленост, тя изнася половината сега за Украйна, от това, което прави и генерира свръхпечалби. И банките, които изнасят към майките си големи облаги, и други компании, които имат големи свръхпечалби, само че към този момент наподобява, че нашето финансово Министерство се усеща едва, с цел да премине към така наречен европейски практики на облагане на тези свръхпечалби. Това е главният недостиг.
Проф. Дуранкев, тогава какви характерни политики за фискална консолидация могат да бъдат приложени у нас? Които да бъдат ориентирани точно към понижаване на бюджетния недостиг, на това да не се усилва дълга на нашата страна?
Разбира се, това са значими политики, които би трябвало да взаимстваме от другите европейски страни. Защо гледаме по какъв начин върви стопанската система на Германия, а не гледаме по какъв начин германците си вършат техния бюджет, или Австрия, или Нидерландия, или която да е от така наречен еталонни страни на България? Очевидно е, че изключително в тези последни две десетилетия олигархията е на власт, тя не е непосредствено в Народното събрание и в Министерски съвет, само че данъчната политика в България, първо, приказва, че тя господства, това са така наречен плоски налози и също по този начин изнасяне на облагите в офшорки.
И второто нещо, което подсказва, че олигархията е на власт, това е настояването страната да стои настрани от общата стопанска система, за разлика от другите европейски страни, както споделих, и то с към над 10 процентни пункта от брутния годишен артикул на страната. Затова имаме и подобен драматичен отлив на българи към другите страни, и на юг към Гърция, и към централно европейските страни, по една доста елементарна причина. Какво приказва на елементарния българин това, че ние с вас разясняваме, че следващата година бюджетът ще бъде малко по-добър и растежът ще бъде леко над 3%?
Тези, така наречен социологически проучвания, демонстрират, че елементарният българин не се въздейства от тези данни толкоз, а гледа нещо друго. Той си прави съпоставяне с предишното и затова, той е безпределно неудовлетворен от това, което е в България, и несъмнено, вярно и заслужено укорява страната, за това положение. Може ли българин със междинна работна заплата от 2000 лева, да си разреши да си купи жилище и да го изплати за 7-8-10 години? Може ли да си обезпечи изхранването на 2-3 дечица и да им подсигурява отлично опазване на здравето и обучение? Може ли по-нататък той да си разреши да си купи нова кола, дори?
Очевидно е, че сравнението с предишното, демонстрира, че нещо в България се е объркало, и че дори растежа на работната заплата не е прецизен като индикатор. Какво значат 2000 лева? 2000 лева междинна работна заплата значи, че най-вече са дръпнали заплатите на най-богатите, тези, които живеят на работна заплата. Ами да създадем едно съпоставяне със сегашната минимална работна заплата и друга работна заплата 200 000 лева, която по-късно е нараснала на 250 000 месечно. Очевидно е, че наподобява, че междинната работна заплата се е повишила, само че тя се е повишила на единици. И това деформиране, което се получава, и това закъснение...
Дисбаланс.
Не единствено от инфлацията, явно тревожи хората и то заслужено. Защото дори едно дете, през днешния ден е разкош, разкош е отвред видяно. И сравнението с предишното не постоянно демонстрира, че в този момент е по-добре, това е реалност. Очевидно е, че българските политици, или по-точно, в случай че има измежду тях държавници, би трябвало да проумеят кои са най-важните неща, които желае елементарният българин, този, който виждаме в заводите, в мините, в ТЕЦ-те, и под дърво и камък. Не единствено като запазване на работните места, само че и като благоприятни условия за различен стандарт на живота, за оправяне на опазването на здравето и цялостен ремонт на образованието, то няма да се оправи с покачване на заплатите на учителите. И тези качествени промени, не се вписват в никой Държавен бюджет, това е огромният проблем.
Проф. Дуранкев, по какъв начин коментирате тези над 2 милиарда лева доходи, предстоящи от таксите за пренос на съветски газ, извадени от Бюджета 2024?
Напълно е допустимо да бъдат осъществени и то още през тази година отчасти, и през идната година по-пълно. По оня метод, който подсказа и министър Василев, несъмнено, стига да имаме и по-добри контакти, и по-добри, да ги назовем непрекъснати управнически взаимоотношения с огромните компании. Защото отново споделям, не става дума за “Лукойл " единствено, а за всички компании, които в България имат свръхпечалби, те може да се изброят повече от към 500-600 огромни компании. Очевидно е, че сега фокуса е върху една компания, само че мисля, че министър Василев крие в ръкавите си доста мощни козове тъкмо по тази линия. Особено, в случай че ги извади в последния миг, при влизане в пленарна зала на последно четене на Бюджета, изцяло е допустимо.
Тези козове биха ли могли да трансформират по някакъв метод траекторията на недостига?
Разбира се, мисля, че това, което той има на разум, е постигането на най-много 3% недостиг, колкото е задоволително. Между другото, разтварям една скоба, в случай че позволите, множеството европейски страни, не от позиция на тези 3%, а от друга позиция на 60% от годишния брутен артикул, множеството европейски страни са в трагично, хронично болно положение. Погледнете една Италия, да вземем за пример, или Гърция, където оправия не се обрисува. Но България, която наподобява добре, отново споделям, може да пооправи нещата и дори да покаже, че една страна с доста по-нисък брутен артикул на човек от популацията, само че с по-голяма дисциплинираност фискална и данъчна, може да си реши проблемите, без да прибягва към заеми, и към търсене на непозната помощ. Това е изцяло допустимо, само че би трябвало промяна на курса, и това е ясно.
Тоест, вие в този момент споменахте, че Асен Василев държи козове в своите ръкави. И на пръв взор, в случай че на някой това наподобява като хабене на средства, може да се окаже чиста тактика, и да излезе друго?
Със сигурност знаете, че аз не съм от почитателите на настоящето ръководство, само че който подценява Асен Василев, мисля, че надълбоко бърка. Наблюдавам го, той излиза постоянно съвършено квалифициран и с следващия прикрит коз. Разбира се, не е свалил валетата още, само че излиза с доста мощни причини, и както се вижда, тази врява, която беше преди няколко дни, към този момент е напълно затихнала. И в случай че става дума единствено за тия 2 милиарда, мисля, че те не са проблем. Милиард повече в Държавния бюджет или по-малко, да го тълкуваме като това са 5 лв. повече в нашия джоб месечно или по-малко. Мисля, че освен той, само че държавното управление, без значение кое ще бъде, дали ще бъде на ПП-ДБ или което и да бъде последващо държавно управление, може да подкара още по-разумен, по-добър курс, несъмнено, в случай че олигархията не наднича откъм гърба, зад рамото на министър-председателя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ