Рашаюгенд: В Русия набират и 8-годишните за солдати
Всички районни омбудсмани в Русия получиха напътствие да подпишат съглашения с щабовете на „ Юнармия “ или така наречен военно-патриотично придвижване, написа „ Новая газета “.
Под заглавие „ Детство с оръжие. Милитаризацията на съветския живот е в ход. Юнармията влиза в детските домове “ Александър Тарасов изнася стряскащи обстоятелства. В структурите на придвижването към този момент са включени 348 268 деца. До 9 май броят им би трябвало да доближи половин милион, а след година в чест на 75-годишнината от Победата – 1 милион. Отрядите към момента не са образувани във всички учебни заведения и надали ще съумеят да обзет всички /но ги има, да вземем за пример, в учебните заведения при съветските посолства в Беларус и САЩ/. Но при всички случаи ще бъдат налице в детските домове. И в случай че учениците си имат родители, които не биха позволили милитаризация на детството /за встъпването в Юнармия е належащо тяхното съгласие/, то за децата от домовете няма кой да се застъпи – те са вписани в казионната система по определение.
Отговорните за детските права в районите би трябвало да осведомят за отрасловите ведомства, избрани от управляващите в Русия за реализацията на плана в детските домове „ Юнармия. Наставници “ и за междуведомствените работни групи, основани за същото. Изпълнението се регистрира на всеки три месеца, ползва се система от критерии. За количествените е ясно – брой на мероприятията, брой на признатите в Юнармия деца от сирашките домове от 7 до 18 години, само че се предлага да се регистрират качествените характеристи на успеваемостта. А тук всичко е размито, районните структури би трябвало сами да дефинират по какъв начин да се регистрира „ динамичността на развиването на личността на участниците в плана “, „ повишение на равнището на обществената успешност “ и сходни.
Военизираната промяна на детските домове има двама учредители – самата Юнармия и пълномощникът по правата на детето Анна Кузнецова при президента. Целевата група са точно сираците от домовете и подрастващите с девиантно държание. Кузнецова се престарава – съгласно устава на Юнармия в нея могат да членуват навършили 8-годишна възраст. Очакваме момента, в който институцията омбудсман ще концентрира вниманието си към детските градини. Пилотният план в 8 района с 30 детски домове завърши предходната година, а Кузнецова огласи старта на главния стадий – на всички места.
Аргументите на Юнармия и обмбудсмана са: в страната има над 1 600 детски домове и училища-интернати с над 50 000 питомци и единствено 10% съумяват добре да устроят живота си. При останалите 90% обстановката е следната: 10% завършват със самоубийство, 40% се вливат в престъпността, 40% стават алкохолици или наркомани. Не е ясно до каква степен е правилно това разделяне /в коя група влизат престъпниците-наркомани?/, само че Юнармия се базира на данни от Главната прокуратура.
Но това ли е определеното лекарство? То не е ли по-лошо от болест? Защо още веднъж се пренебрегва международният опит в битката за благополучието на сираците? Точно милитаризацията ли ще оправи системата на детските домове, възпроизвеждаща този призрачен сън? Сега с нея работят доста неправителствени организации с стратегии за наставничество, успеваемостта на които е доказана от съществени проучвания – тогава за какво на международния опит още веднъж противопоставяме отечествената разработка с незнайни резултати? Действително ли става дума за ползите на сираците?
В спуснатото за автограф до районните омбудсмани безсрочно съглашение четем извънредно общи и мъчително верни думи. Държавата и по-рано обещаваше да направи всичко това за сираците, и за какво тогава е нужна Юнармия? Аха, ето потече национализъм посредством фикцията за войната и това следва по някакъв метод да възпитава, а то при тях по този начин се и назовава: военно-патриотично образование. То би трябвало да помогне на децата „ в търсенето на виталните ориентири “. А страните се задължават да споделят с тези, които се разпореждат с ресурсите.
В Юнармия би трябвало да бъдат привлечени и децата с лимитирани здравни благоприятни условия и увреждания , нуждаещи се от персонален помощник, медикаменти, коричка, лекарско внимание. Но би било по-добре страната да обезпечи на инвалидите техните първоначални потребности, а след това да се пробва да ги употребява. Впрочем, самият факт, че военните се нуждаят от нездравите деца може да изуми единствено този, който не е осведомен с действителностите. Такива бяха призовавани и в демографската яма през 80-е /деца на децата на войната/ и след това. Например, в този момент в ракетните войски служи А.Ф. – излязъл от детския дом в Красноярск и учил в помощно учебно заведение. Той е с лека степен на умствена назадничавост /диагноза, сложена 6 години преди повиквателната/, в началното учебно заведение е преболедувал тежък менингит /е, тогава въобще тази зараза мина през Красноярск и какво, никой да не получи повиквателна ли?/.
През 1985-1987 година в една дивизия служеше юноша, който се напикаваше, свикан като всички след първи курс в института с цялостен игнор на диагнозата. На военна работа имаше и шизофреник , необяснимо е по какъв начин не е изпозастрелял всички в близост. Всички го подиграваха, до момента в който напълно си изгуби мозъка.
Но в Русия да възразяваш на тезисите на пропагандата за единството на народа не беше признато и като че ли фактически съществуваше общественост, наречена „ руски народ “, и всички наши неприятности и ограничения се обясняваха с неговите потребности и стремления. Интересно е в този момент с какви техники ще се изяснява на сираците-инвалиди за кого ще умират на полесражението – за въглищата на Мелниченко, за никела на Потанин, за газа на Тимченко и минералните торове с впрочем активите на братята Ротенберг? На какво в този момент да се налепят думите за татковина и народ, за правдивост и приятелство – върху закритите селски учебни заведения, изсечените гори, отлетелите пенсии, свлечените мазилки и гниещите стени на лечебните заведения? Освен пустотата в мухлясалите погледи – кое тук още е наше?
През януари срочно-служещият Валерий Пермяков, свикан от Чита с диагноза олигофрения , дезертира от съветска военна база в Гюмри, Армения и като изискал вода от локалните, се изплашил, че ще го издадат. Разстрелял 6 души и ранил тежко едно бебе, което след това умряло.
Няма подозрение в легендата, че изходът от борбата се взема решение, а и цялата война се води от 2% бойци, които са психопати. Тези, които и до повиквателната са си имали психологичните проблеми, тези, които са с местопребиваване в пандизите. Така, че ползата на Министерството на защитата към сираците от домовете е понятен. Само такава война и такива сражения към този момент не се плануват. А в хибридните войни, както и в невоюващите елементи, тези бойци имат същия проблем, както и в мирния живот. Изхождайки от ползите на страната /ако тя, несъмнено, не счита да стартира унищожителна война/ и на самите тези деца, на тях въобще не им би трябвало да бъдат в армията.
Или тях ги активизират за война вътре в страната? Около това в този момент се върти надали не цялата интензивност на страната, нейната битка с митингите, с интернет, дори с хостелите. Припомням, че още при започване на първия си президентски мандат Владимир Путин даде обещание да отпадне призовката за професионалната войска. Не се случи. Видно е, че с времето целите са се сменили. Училищата получават указания да реакция и работа във военно време. Президентът подрежда всички огромни предприятия, без значение от формата им на благосъстоятелност, наложително да бъдат подготвени за прекосяване на военни релси.
Ако речите за военните закани против Русия се възприемат съществено, не би трябвало да се подминава фактът, че околният свят залага не на танковете, а на войната със силата на машинния разсъдък – безпилотни летателни апарати, роботи. Съдейки по изявленията на Генералния щаб, в Русия тактиката ще бъде остарялата, предходната.
Под заглавие „ Детство с оръжие. Милитаризацията на съветския живот е в ход. Юнармията влиза в детските домове “ Александър Тарасов изнася стряскащи обстоятелства. В структурите на придвижването към този момент са включени 348 268 деца. До 9 май броят им би трябвало да доближи половин милион, а след година в чест на 75-годишнината от Победата – 1 милион. Отрядите към момента не са образувани във всички учебни заведения и надали ще съумеят да обзет всички /но ги има, да вземем за пример, в учебните заведения при съветските посолства в Беларус и САЩ/. Но при всички случаи ще бъдат налице в детските домове. И в случай че учениците си имат родители, които не биха позволили милитаризация на детството /за встъпването в Юнармия е належащо тяхното съгласие/, то за децата от домовете няма кой да се застъпи – те са вписани в казионната система по определение.
Отговорните за детските права в районите би трябвало да осведомят за отрасловите ведомства, избрани от управляващите в Русия за реализацията на плана в детските домове „ Юнармия. Наставници “ и за междуведомствените работни групи, основани за същото. Изпълнението се регистрира на всеки три месеца, ползва се система от критерии. За количествените е ясно – брой на мероприятията, брой на признатите в Юнармия деца от сирашките домове от 7 до 18 години, само че се предлага да се регистрират качествените характеристи на успеваемостта. А тук всичко е размито, районните структури би трябвало сами да дефинират по какъв начин да се регистрира „ динамичността на развиването на личността на участниците в плана “, „ повишение на равнището на обществената успешност “ и сходни.
Военизираната промяна на детските домове има двама учредители – самата Юнармия и пълномощникът по правата на детето Анна Кузнецова при президента. Целевата група са точно сираците от домовете и подрастващите с девиантно държание. Кузнецова се престарава – съгласно устава на Юнармия в нея могат да членуват навършили 8-годишна възраст. Очакваме момента, в който институцията омбудсман ще концентрира вниманието си към детските градини. Пилотният план в 8 района с 30 детски домове завърши предходната година, а Кузнецова огласи старта на главния стадий – на всички места.
Аргументите на Юнармия и обмбудсмана са: в страната има над 1 600 детски домове и училища-интернати с над 50 000 питомци и единствено 10% съумяват добре да устроят живота си. При останалите 90% обстановката е следната: 10% завършват със самоубийство, 40% се вливат в престъпността, 40% стават алкохолици или наркомани. Не е ясно до каква степен е правилно това разделяне /в коя група влизат престъпниците-наркомани?/, само че Юнармия се базира на данни от Главната прокуратура.
Но това ли е определеното лекарство? То не е ли по-лошо от болест? Защо още веднъж се пренебрегва международният опит в битката за благополучието на сираците? Точно милитаризацията ли ще оправи системата на детските домове, възпроизвеждаща този призрачен сън? Сега с нея работят доста неправителствени организации с стратегии за наставничество, успеваемостта на които е доказана от съществени проучвания – тогава за какво на международния опит още веднъж противопоставяме отечествената разработка с незнайни резултати? Действително ли става дума за ползите на сираците?
В спуснатото за автограф до районните омбудсмани безсрочно съглашение четем извънредно общи и мъчително верни думи. Държавата и по-рано обещаваше да направи всичко това за сираците, и за какво тогава е нужна Юнармия? Аха, ето потече национализъм посредством фикцията за войната и това следва по някакъв метод да възпитава, а то при тях по този начин се и назовава: военно-патриотично образование. То би трябвало да помогне на децата „ в търсенето на виталните ориентири “. А страните се задължават да споделят с тези, които се разпореждат с ресурсите.
В Юнармия би трябвало да бъдат привлечени и децата с лимитирани здравни благоприятни условия и увреждания , нуждаещи се от персонален помощник, медикаменти, коричка, лекарско внимание. Но би било по-добре страната да обезпечи на инвалидите техните първоначални потребности, а след това да се пробва да ги употребява. Впрочем, самият факт, че военните се нуждаят от нездравите деца може да изуми единствено този, който не е осведомен с действителностите. Такива бяха призовавани и в демографската яма през 80-е /деца на децата на войната/ и след това. Например, в този момент в ракетните войски служи А.Ф. – излязъл от детския дом в Красноярск и учил в помощно учебно заведение. Той е с лека степен на умствена назадничавост /диагноза, сложена 6 години преди повиквателната/, в началното учебно заведение е преболедувал тежък менингит /е, тогава въобще тази зараза мина през Красноярск и какво, никой да не получи повиквателна ли?/.
През 1985-1987 година в една дивизия служеше юноша, който се напикаваше, свикан като всички след първи курс в института с цялостен игнор на диагнозата. На военна работа имаше и шизофреник , необяснимо е по какъв начин не е изпозастрелял всички в близост. Всички го подиграваха, до момента в който напълно си изгуби мозъка.
Но в Русия да възразяваш на тезисите на пропагандата за единството на народа не беше признато и като че ли фактически съществуваше общественост, наречена „ руски народ “, и всички наши неприятности и ограничения се обясняваха с неговите потребности и стремления. Интересно е в този момент с какви техники ще се изяснява на сираците-инвалиди за кого ще умират на полесражението – за въглищата на Мелниченко, за никела на Потанин, за газа на Тимченко и минералните торове с впрочем активите на братята Ротенберг? На какво в този момент да се налепят думите за татковина и народ, за правдивост и приятелство – върху закритите селски учебни заведения, изсечените гори, отлетелите пенсии, свлечените мазилки и гниещите стени на лечебните заведения? Освен пустотата в мухлясалите погледи – кое тук още е наше?
През януари срочно-служещият Валерий Пермяков, свикан от Чита с диагноза олигофрения , дезертира от съветска военна база в Гюмри, Армения и като изискал вода от локалните, се изплашил, че ще го издадат. Разстрелял 6 души и ранил тежко едно бебе, което след това умряло.
Няма подозрение в легендата, че изходът от борбата се взема решение, а и цялата война се води от 2% бойци, които са психопати. Тези, които и до повиквателната са си имали психологичните проблеми, тези, които са с местопребиваване в пандизите. Така, че ползата на Министерството на защитата към сираците от домовете е понятен. Само такава война и такива сражения към този момент не се плануват. А в хибридните войни, както и в невоюващите елементи, тези бойци имат същия проблем, както и в мирния живот. Изхождайки от ползите на страната /ако тя, несъмнено, не счита да стартира унищожителна война/ и на самите тези деца, на тях въобще не им би трябвало да бъдат в армията.
Или тях ги активизират за война вътре в страната? Около това в този момент се върти надали не цялата интензивност на страната, нейната битка с митингите, с интернет, дори с хостелите. Припомням, че още при започване на първия си президентски мандат Владимир Путин даде обещание да отпадне призовката за професионалната войска. Не се случи. Видно е, че с времето целите са се сменили. Училищата получават указания да реакция и работа във военно време. Президентът подрежда всички огромни предприятия, без значение от формата им на благосъстоятелност, наложително да бъдат подготвени за прекосяване на военни релси.
Ако речите за военните закани против Русия се възприемат съществено, не би трябвало да се подминава фактът, че околният свят залага не на танковете, а на войната със силата на машинния разсъдък – безпилотни летателни апарати, роботи. Съдейки по изявленията на Генералния щаб, в Русия тактиката ще бъде остарялата, предходната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ