Всички представители на маймунския свят са твърде интересни на човека,

Шимпанзе

Всички представители на маймунския свят са прекомерно забавни на индивида, тъй като са най-близо до хората. Почти 97 % от нашето и тяхното ДНК съответстват. Сред маймуните обаче има типове, с които сме съвсем идентични. Сред тях се открояват шимпанзетата.

Това са доста умни примати, които имат държание напълно като човешкото. Те могат да научат езика на жестовете и да приказват с хората. Обичат да играят на игри и се забавляват не по-малко от индивида. И отново като нас имат гений на художници, изпадат в меланхолия и даже могат да развият своя фешън наклонност.

Тези обособени обстоятелства демонстрират, че родството ни е даже по-близко, в сравнение с си мислим и опознавайки шимпанзето, ще опознаем по-добре и своята същина.

Класификация на шимпанзето

Шимпанзето с латинско название Pan е от рода на човекоподобните маймуни, на латински Hominoidea, който включва два типа - нормално шимпанзе, публикувано в Западна и Централна Африка, и бонобо - в горите на Конго.

Самата дума - шимпанзе, идва от език от езикова група Банту и в превод значи сходен на човек. Названието е употребявано за първи път от европейците през 1738 година.

Бонобото, което също се назовава и шимпанзе-пигмей поради дребния си растеж, е разказано като тделен тип много по-късно, чак през 1928 година. Бонобо е единствено по-нисък от шимпанзето. Латинското му наименование е Pan paniscus. Разговорният термин шимпанзе е въведен през 1870 година.

Описание на шимпанзето

Мъжкото шимпанзе доближава височина от 100 до 170 сантиметра и тежи от 34 до 70 кг. Женските шимпанзета са от 70 сантиметра до метър и тежат от 26 до 50 кг. Мъжките бонобо са сред 70 и 83 сантиметра, а тежестта им варира от 37 до 61 кг. Женските са по-малки - към половин метър и 38 кг.

Ръцете на шимпанзето са по-дълги от краката му. Когато ги протегне, те са 1, 5 пъти по-големи от височината на тялото. Бонобо е малко по-нисък и по-слаб от елементарното шимпанзе, само че има по-дълги крака. По дърветата и двата типа се придвижват благодарение на дългите си мощни ръце, а по земята вървят като опират горната повърхнина на пръстите в земята.

С изключение на лицето, вътрешността на ръцете и краката, цялото тяло на животното е покрито с дълга, груба и тъмна четина.

Обемът на мозъка на шимпанзетата и сред 282 и 500 кубични сантиметра, което е приблизително от четвърт до 30 % от човешкия мозък. Това ги прави доста умни примати.

Шимпанзетата се смятат за най-близките родственици на индивида. Наличните данни от проучванията им демонстрират, че съвпадението на геномите сред човек и шимпанзе е 93, 6 %. Това значи, че еволюционните пътища на двата типа се разминават единствено преди 6 милиона години. Въпреки сходствата обаче се следи друга интензивност на органи и системи в тялото.

Поведение на шимпанзето

Шимпанзетата са интелигентни животни, дейни денем. През нощта шимпанзетата спят в гнезда, които сами си вършат от клончета и листа. Всяка нощ гнездото се сменя и се употребява от едно животно, като дребните спят в майчиното гнездо.

Шимпанзетата са доста обществени животни. Шимпанзетата живеят в групи, подчинени на строга подчиненост. Когато са преследвани от зложелател, те се втурват към дърветата със звуци, сходни на кучешки лай. Те могат да копират дейностите на други маймуни, които са на по-високо място в йерархията. Имитират постоянно по-силни и уважавани родственици.

Често шимпанзетата са доста нападателни. В битката за по-добри територии, храна и запаси, както и за справяне с конкуренцията те употребяват убийството. Убийците работят постоянно в група, от 5 до 32 маймуни на една жертва. Избиват мъжки и дребни маймунчета, само че не допират женските. При убийствата нормално раздират гърлото или гениталиите на жертвата. Най-много убийства са регистрирани при маймунски общества, живеещи надалеч от хората.

В същото време тези примати са в положение да скърбят за умряли родственици, както и за членове на групата, които не са в близки родствени връзки с тях.

Шимпанзетата живеят в комплицирани мъжки и женски общности. В рамките на общността статутът на индивида и неговото държание диктуват някаква обществена подчиненост. Специалистите дефинират йерархията им като плоска, тъй като няколко индивида могат да бъдат авторитетни и да преобладават други членове на по-ниска позиция дружно.

Доминиращият мъжки се назовава алфа мъжага. Той има високо обществено състояние, управлява групата и поддържа реда в нея при зародил спор. В обществото им господства не постоянно най-едрия и мощен мъжага, а най-хубавият манипулатор, кадърен да ръководи процесите в групата. За да реализира водещо състояние, той нормално събира група приятели, които са подготвени постоянно да го поддържат в битката за власт.

Алфа мъжкият се демонстрира на обществени места нормално в пищен тип. Той навива козината си към тялото, с цел да наподобява по-внушителен и да усили образно размера си. Такова държание му е нужно, с цел да сплашва членовете на общността, които биха се пробвали да лишават властта му, и да резервира преобладаващото си състояние.

Подчинените шимпанзета демонстрират почитание, употребяват езика на тялото си, жестове, усмивки. Женските отдават респект на алфа мъжкия, като му демонстрират задните си елементи.

Женските шимпанзета също имат своя подчиненост. Тяхната група се управлява от женски субект. В някои групи шампионата може да премине от майка към щерка, по завещание. Женските също основават съюзи, с цел да преобладават по-нисшестоящите женски. Разликата от мъжките е, че до момента в който мъжкарите желаят да получат достъп до чифтосване и задачата е владичество, то при женските главната цел е достъп до храна. Доминиращите женски първи получават храна. Всяка група желае по-висок статус, с цел да усъвършенства общественото си състояние в общността.

Случва се изборът на алфа мъжага да бъде оставен на женските. Те желаят да бъдат сигурни, че ще извоюва място с най-вече храна и запаси и избират този, който считат за кадърен да им го обезпечи.

Шимпанзетата могат да вършат и употребяват елементарни принадлежности за произвеждане на храна, само че и като оръжие в битката за власт.

Хранене на шимпанзето

Шимпанзето е всеядно животно, само че главната му храна е растителната. Основен дял заемат плодовете и ядките, само че и листата на избрани дървета. Ядат също цветя, семена, инсекти и месо. Понякога те ловят бозайници като дребни чифтокопитни, както и по-дребни представители на приматите. На лов вървят възрастните мъжки, които споделят улова си с по-нисшестоящите членове на групата и по този начин утвърждават по-високото си състояние в йерархията.

Размножаване на шимпанзето

Чифтосването при тези примати е целогодишно, само че сексуален цикъл при тях трае към 35 дни. Женските са подготвени за чифтосване към 6-7 дни и го демонстрират. Процесът на размножаване при шимпанзетата може да бъде друг. Или няколко шимпанзета да се чифтосат между тях, или един мъжки да се чифтосва с женска, без да разреши на други да се включат.

Периодът на бременност при шимпанзетата е към 230 дни и женската ражда едно малко. Близнаци се раждат рядко. Малките шимпанзета тежат към 2 кг при раждане. Женските кърмят дребните и ги носят вкопчени в гърдите им, а когато навършат 6 месеца ги носят на гърба си. Чак след към 4 години дребното се отделя от майка си, само че остава покрай нея най-малко 10 години.

Женските шимпанзета раждат на всеки 5 или 6 години. Полово зрели стават на към 7 години, а за първи път раждат на 13 или 14 години. Менопаузата им настава към 40 години.

Мъжките шимпанзета стартират да се развъждат на към 15-16 години, а продължителността на живот на типа е 30-40 години в природата и над 50 години в плен.