Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „ бързата храна ”. През работната седмица хапваме на крайник пици, закуски, дюнери, хамбургери от огромните мастодонти в промишлеността. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето схващане и незабавно, щом изпитаме апетит, се сещаме първо за тях. И тъй като времето в края на работния ден или през уикенда все не доближава за едно качествено готвене, „ за по- бързо и комфортно ”се възползваме от полуфабрикати.
Здравословно видяно, организмът се запушва от отрови, генномодифицирани артикули, извънредно нездравословни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната индустрия. Метаболизмът се променя, появяват се алергии, неразбираеми признаци, затлъстяване, рак и доста други здравословни разстройства.
Икономически видяно, световният проект на стопанската система също се променя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна индустриална база, подпомагани от държавните управления си или от западни вложители, създават и доставят на стотици хиляди километри храни и артикули. Заради превоза се обременява в голяма степен околната среда, доста от продуктите се консервират в допълнение, с цел да прелетят сполучливо тези стотици хиляди километри. Цените на локалните фермери се подбиват от евтиния импорт, а консуматорите не са сигурни какво тъкмо купуват, тъй като ниската индустриална цена подсигурява всичко друго с изключение на качество. А икономическите ползи на огромните остават непокътнати, до момента в който те си играят със здравето ни, трупайки още повече благосъстояние и корпоративно въздействие на пазара.
Ето поради тази световна смяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло предизвикат възникването и развиването на организацията Slow food (в превод – мудна храна) като явен контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният образец, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това придвижване е новооткрит ресторант на може би най- огромната международна фаст фууд верига на едно „ свято ” за италианците място, а точно – Испанските стъпала в Рим. Днес придвижването наброява над 100 000 души, обединени в локални структури в над 130 страни. И да, в това число България.
Целта на Slow food придвижването е да се запазят локалните производства на неповторими артикули, предписания и хранителни първични материали. Технологиите на подготвяне са обичайни, изключващи всякаква спомагателна преправка с високи технологии, нужни за всеобщото произвеждане. Идеята е да се избегне всевъзможната преправка с консерванти и оцветители, с цел да се подсигурява „ чистотата ” и хранителната полезност на продуктите – по този начин, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.
Slow food работи с два механизма – президии и конвивиуми.
Президиите на Slow food са механизми, съществуващи към и поради избран артикул, суровина, които подкрепят локалните производители, наблюдават за качеството. Самите артикули би трябвало да неповторими, обичайни, добивани или обработвани по натурален път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално равнище. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „ заслужава ” в реалност да бъде част от концепцията на Slow food.
Конвивиумите са локалните организации от симпатизанти, производители и всички виновни хора, които имат интерес, освен стопански, общността да резервира и продължи да създава неповторимия артикул. Те също по този начин координират активността на организацията на локално, национално и интернационално равнище, нейното разгръщане и обогатяването с нови артикули и предписания. Членовете им провеждат празници за производителите, фестивали и изложби, с тяхна помощ се прави рекламата и се обезпечава популяризирането и рекламата на продуктите им.
В същността на Slow food е Съкровищницата на усети. Тя прилича концепцията за Ноевия ковчег – опазване на семена, предписания, технологии и въобще всички дребни секрети, които обезпечават тъждественост на продукта, резистентност на производството му. Същевременно освен това – подпомагането със характерни действия е значимо за самата общественост, която създава „ Съкровищата ”
В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата
Първият одобрен артикул на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане изцяло непознато поради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го създава. Кметът се намесва и рецептата е възродена, трансформирайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.
Каракачанската овца, въпреки и скотски, полуизчезнал до неотдавна, тип, също е включена. Двама братя търсят из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя плантация с 350 животни, като задачата им е да се резервира обичайното им развъждане и рецептите на създадените с тяхното мляко артикули – кисело мляко, саламурено и така наречен „ толумско сирене ”, което се прави единствено от млякото на каракачанска овца.
Смилянският фасул, прочут освен у нас с питателните си качества и неповторимите предписания, в които взе участие, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай създават също смилянски фасул и в този момент част от дилемите на локалния конвивиум е да разграничи категорично продукта си от вносния.
Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне постепенно, заровено в пепел. Прави се обичайно в с. Горно Драглище, Разложко
Но Slow food не е единствено артикул, маркетинг и стопански и културни изгоди. То е цяла идея за хранене, която не е просто еко, био или различен, надали не съвременен, етикет. Тя упорства за приятност от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна конюнктура, да, постепенно, с цел да усещаме усета на храната и тя е наслаждение за сетивата и душата, а освен облекчаване на физиологични потребности. Slow food връща чувството, че ядеш нещо неповторимо и същинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със признака на придвижването – охлюв, в които се оферират тъкмо такива ястия и артикули. На друго равнище Slow food е идея за метод на живот, противопоставен на оня, поради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се любуваме на живота. Да ценим богатствата му, едно от които е хубавата храна.
Здравословно видяно, организмът се запушва от отрови, генномодифицирани артикули, извънредно нездравословни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната индустрия. Метаболизмът се променя, появяват се алергии, неразбираеми признаци, затлъстяване, рак и доста други здравословни разстройства.
Икономически видяно, световният проект на стопанската система също се променя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна индустриална база, подпомагани от държавните управления си или от западни вложители, създават и доставят на стотици хиляди километри храни и артикули. Заради превоза се обременява в голяма степен околната среда, доста от продуктите се консервират в допълнение, с цел да прелетят сполучливо тези стотици хиляди километри. Цените на локалните фермери се подбиват от евтиния импорт, а консуматорите не са сигурни какво тъкмо купуват, тъй като ниската индустриална цена подсигурява всичко друго с изключение на качество. А икономическите ползи на огромните остават непокътнати, до момента в който те си играят със здравето ни, трупайки още повече благосъстояние и корпоративно въздействие на пазара.
Ето поради тази световна смяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло предизвикат възникването и развиването на организацията Slow food (в превод – мудна храна) като явен контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният образец, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това придвижване е новооткрит ресторант на може би най- огромната международна фаст фууд верига на едно „ свято ” за италианците място, а точно – Испанските стъпала в Рим. Днес придвижването наброява над 100 000 души, обединени в локални структури в над 130 страни. И да, в това число България.
Целта на Slow food придвижването е да се запазят локалните производства на неповторими артикули, предписания и хранителни първични материали. Технологиите на подготвяне са обичайни, изключващи всякаква спомагателна преправка с високи технологии, нужни за всеобщото произвеждане. Идеята е да се избегне всевъзможната преправка с консерванти и оцветители, с цел да се подсигурява „ чистотата ” и хранителната полезност на продуктите – по този начин, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.
Slow food работи с два механизма – президии и конвивиуми.
Президиите на Slow food са механизми, съществуващи към и поради избран артикул, суровина, които подкрепят локалните производители, наблюдават за качеството. Самите артикули би трябвало да неповторими, обичайни, добивани или обработвани по натурален път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално равнище. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „ заслужава ” в реалност да бъде част от концепцията на Slow food.
Конвивиумите са локалните организации от симпатизанти, производители и всички виновни хора, които имат интерес, освен стопански, общността да резервира и продължи да създава неповторимия артикул. Те също по този начин координират активността на организацията на локално, национално и интернационално равнище, нейното разгръщане и обогатяването с нови артикули и предписания. Членовете им провеждат празници за производителите, фестивали и изложби, с тяхна помощ се прави рекламата и се обезпечава популяризирането и рекламата на продуктите им.
В същността на Slow food е Съкровищницата на усети. Тя прилича концепцията за Ноевия ковчег – опазване на семена, предписания, технологии и въобще всички дребни секрети, които обезпечават тъждественост на продукта, резистентност на производството му. Същевременно освен това – подпомагането със характерни действия е значимо за самата общественост, която създава „ Съкровищата ”
В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата
Първият одобрен артикул на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане изцяло непознато поради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го създава. Кметът се намесва и рецептата е възродена, трансформирайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.
Каракачанската овца, въпреки и скотски, полуизчезнал до неотдавна, тип, също е включена. Двама братя търсят из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя плантация с 350 животни, като задачата им е да се резервира обичайното им развъждане и рецептите на създадените с тяхното мляко артикули – кисело мляко, саламурено и така наречен „ толумско сирене ”, което се прави единствено от млякото на каракачанска овца.
Смилянският фасул, прочут освен у нас с питателните си качества и неповторимите предписания, в които взе участие, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай създават също смилянски фасул и в този момент част от дилемите на локалния конвивиум е да разграничи категорично продукта си от вносния.
Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне постепенно, заровено в пепел. Прави се обичайно в с. Горно Драглище, Разложко
Но Slow food не е единствено артикул, маркетинг и стопански и културни изгоди. То е цяла идея за хранене, която не е просто еко, био или различен, надали не съвременен, етикет. Тя упорства за приятност от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна конюнктура, да, постепенно, с цел да усещаме усета на храната и тя е наслаждение за сетивата и душата, а освен облекчаване на физиологични потребности. Slow food връща чувството, че ядеш нещо неповторимо и същинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със признака на придвижването – охлюв, в които се оферират тъкмо такива ястия и артикули. На друго равнище Slow food е идея за метод на живот, противопоставен на оня, поради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се любуваме на живота. Да ценим богатствата му, едно от които е хубавата храна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ