Всички народи, които живеят край морето, имат във фолклора си

Всички нации, които живеят край морето, имат във фолклора си приказки за морски царици, които господстват във водата и удивляват индивида със своите благоприятни условия. Тези баснословни антични сказания имат за своя първооснова разказите за един морски жител. Това е тюленът.

За да разберем какво е подбудило хората да основат такива митове за морския граблив бозайник, би трябвало да го опознаем - методът на живот на тюлена, навиците му и биологията му.

Класификация на тюлените

Тюлените са от класа на Перконогите и сформират групата на хищните животни, минали към земноводен метод на живот, само че са приспособени да живеят във водата. Само по време на размножителния интервал на тюлените и когато сменят козината си, те би трябвало да бъдат на земята или на леда, т.е. отвън водата.

Този факт ги прави най-близките родственици на перконогите. Същевременно ги дефинираме като сухоземни хищници, въпреки че имат близко роднинство с китове, морски крави и сирени, основаващо се не толкоз на близки общи черти, а на сходно пригаждане към живота във водата.

Същинският тюлен е с латинско название Phocidae и е морски граблив бозайник. Семейството на същинските тюлени обгръща 13 рода, а типовете тюлени са 34 на брой. Те се групират в три разнообразни фамилии. 18 типа спадат към безухите тюлени, 14 типа са към ушатите, а 2 типа спадат към моржовете.

Къде живеят тюлените?

Разпространението на този бозайник е в действителност доста необятно. Те могат да бъдат следени във всички морски басейни по Земята, някои тюлени живеят даже в сладки води. Почти всички без изключение обаче избират студената вода, тъй като полярните морета са богати на храна. Цялата популация на тюлените през днешния ден е към 30-35 милиона, като 17 милиона от тях живеят в Антарктика.

Характеристика на тюлените

Преди към 20 милиона години край северните крайбрежия на Тихия океан живеел алодесмусът. Това е далечният предшественик на актуалния тюлен, както и на моржа, от времето преди двата типа да се разделят. Днешното животно има дълга история, през която се е усъвършенствало, достигайки днешния си най-благоприятен тип.

Тюленът е отличен гмуркач и изящен плувец, с помощта на формата на тялото си. То е издължено и доста гъвкаво. Средният размер на тюлените варира от 1 до към 6 метра. Те са с размера на теле. Мъжките и женските не се разграничават значително по този индикатор.

Морските животни се отличават с къси и заоблени уши, къси са и крайниците им и приключват с необятна перка заради образуването на плавателна ципа сред пръстите на крайниците. Тъй като са хищници, имат присъщата челюст, само че липсват единствено кучешките зъби.

Когато са във водата, предните им перки съставляват кормилото, а за напредване служат задните перки. Те се удрят една в друга и по този начин се получава мощен подтик.

Главата и тялото на тюлена мощно наподобяват човешките и това е забавно наблюдаване. Покрити са с къса четина, която компактно приляга към тялото и го пази от вятър и мраз, само че единствено в случай че е суха. Намокря се цялата във водата. Затова топлинната изолираност се реализира от дебелия пласт подкожна лой.

В съпоставяне с масата си, тюлените имат доста повече кръв в съпоставяне със сухоземните бозайници. В съпоставяне с индивида кръвта им е с цели 75 % повече, а тюленът на Уедъл има 100 на 100 повече кръв от индивида.

Мозъкът на тези перконоги е 20 пъти по-малък от човешките. Обмяната на веществата е с една трета по-слаба в сравнение с при хората. В процеса на гмуркане тюленът издиша и задържа доста количество въздух в дробовете си. Благодарение на система от клапи се отделя по-малко О2. Задържаният въздух съдържа малко азот.

Под водата периодичност на ударите на сърцето на тюлена понижава на 4 до 15 удара в минута. Особеност на кръвоносната система е, че венозната кръв не се връща към мозъка и в него постъпва богата на О2 кръв, когато тюленът се гмурка под водата. Тюленът на Уедъл, който е абсолютният любимец в упражнението гмуркане, има повече хемоглобин в кръвта от другите себеподобни и от индивида.

Дихателната им система също е пригодена за дълготрайно гмуркане. Могат да дишат на неравномерни шпации. Имат 15 двойки ребра и по тази причина гръдният им панер е по-гладък. На сушата също могат да задържат дишането си до 10 минути.

Възрастта на тюлените се дефинира по годишните кръгове на дентина. Тюленът има доста външни паразити, които живеят в кожните гънки под перките, както и в козината му.

Начин на живот на тюлена

Въпреки впечатляващите си размери тюлените не са нападателни, а доста кротки и беззащитни. Обичат да излизат по крайбрежните скали или ледовете и да се излежават дълго на слънцето, без даже да мръднат.

Тъй като крайниците им са недоразвити, не могат да вървят по сушата, дори мъчно удържат тялото си на земята. Тяхното място е водата, където се усещат прелестно и са доста пъргави.

Естествените врагове на тюлените са косатките, акулите и полярните мечки, които се хранят с тях.

С какво се хранят тюлените?

Храната не основава проблеми на тюлена. Ако липсва, той може дълго да не се храни. Ако има обилие, тюленът може да погълне повече от 10 кг риба единствено за 24 часа.

Рибите, мекотелите и ракообразните съставляват главната храна на тюлена, яде и всичко, което живее във водата. Калмарът е същински деликатес, за който тюленът се спуска в дълбините на морето, даже по-дълбоко от кита.

Един тип от тези забавни животни може да прекара във водата към 43 секунди, без да диша. Тази специфичност им оказва помощ да стигат до дълбочини, невъзможни за други морски бозайници.

Тюлените, които се отглеждат в плен и са част от атракцията на водните паркове, се приспособяват толкоз добре, че биват хранени от ръката на гледача им, както кучетата.

Размножаване при тюлените

Размножаването на тюлените става единствено на брега, нормално върху леда. Бременността при тюлените е дълга, 10-11 месеца. Ражда се едно малко. То е с пухена козинка, която се сменя след 2 седмици. Бялото пухкаво облекло на бебето тюленче се сменя със сива четина, което значи, че то е стигнало младежката си възраст.

За да се топли, козината на мъничето е дълга и пухкава и то наподобява по-едро, в сравнение с е в реалност. Големите му изразителни очи гледат съвсем като при индивида и това демонстрира, че бозайникът е в действителност доста добросърдечен. По тази причина се опитомява елементарно. Много тюленчета са отглеждани като питомни животни.

Козината на възрастния тюлен е типична за типа и поради нея доста от тях стават жертва на бракониерите.

Интересни обстоятелства за тюлените

Най-добрият гмуркач измежду тюлените е типът, наименуван тюлен на Уедъл. Той може да плува под вода 70 минути.

Тюлените са доста музикални животни, фенове са на хубавата музика.

Тюленът заема място в тълкуването на сънища, като се счита, че съня, в който участва, предсказва триумф в живота, напредък и издигане в кариерата. Кожата на тюлена пък в съня предвещава наслада и щастливи моменти в фамилията.

Някои типове тюлени са сериозно застрашени и природозащитните организации се борят за тяхното запазване.