Всички крадяха от мен. Кой усмивка. Кой слава. Кой удоволствие.

...
Всички крадяха от мен. Кой усмивка. Кой слава. Кой удоволствие.
Коментари Харесай

Негодна за обичане

Всички крадяха от мен . Кой усмивка. Кой популярност. Кой наслаждение. Сякаш се бяха наредили на опашка.

“Едно възприятие, апелирам, само че дано не е надълбоко . Тук съм за малко. ”

“Една сълза , апелирам, само че дано не пада върху лицето ми. Ще ми влезе в окото и ще се зачерви. ”

“Една любов желая, само че да е като простуда. Искам да я изкарам на крайник. ”

Един по един. Сякаш се бяха записали авансово за маскарад. Всеки със своята ръчно направена маска. Всеки със своите скрити стремежи и проекти. До един ги разпознах.

Зад маската на мечтателя, видях страхливеца . Зад очилата на кавалера, видях “ненаигралия се състезател ”. Зад усмивката на приятеля, видях болката от обич. Зад корпоративната визия, видях бунтарската душа. Един по един. Видях ги.

И въпреки всичко им дадох заем на доверие . Бях чакала дълго и бях изтощена. Давах това, което си бяха поискали. Дори им връщах рестото. За мен нищо не остана. Стоката ми беше изкупена. Останах с купища зелени хартишки в джоба, разменната валута за съвсем обич и съвсем реципрочност. Сега мога да си ги купя в обилие .

Но на мен съвсем любов не ми би трябвало. Ще хвърля извоюваното напразно. Нека го отнесе в други долини, да зарадва някой нуждаещ се от безлюбовна стока. Аз ще остана с празни джобове, ще изтърся прашинките полепнала вяра , ще събера празната маса, ще я завлека в килера и ще потегли към брега на морето.

Защо там ли? Защото единствено то може да измие срама от изгубената стока, единствено солената пяна може да заличи сълзите ми по открадното време. Ще се слея със синьото на моята заблуда и ще го оцветя в оранжево. Защото в случай че не си подаряваме залези, в никакъв случай няма да заслужим изгрева.

А всички, даже и негодните за обичане, заслужват слънцето на новия ден да огрее пътя им. Път има, единствено крепко сърце да му е останало на човек, път постоянно ще се откри – към идващия залез и към идната съвсем обич, която, в случай че сме задоволително късметлии , ще остане за по-дълго от “Само кафе, апелирам! ”.

Инфо: http://www.highviewart.com

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР