България не е само София. Ето кои други градове дърпат икономиката
Всички данни демонстрират, че София продължава да е главният стопански мотор в страната. Именно в столицата се основава към 40% от брутният вътрешен артикул и толкоз от общата създадена продукция в България, тя притегля и към половината от всички вложения, както локални, по този начин и задгранични.
При сравняването на областите и общините постоянно се постанова да изключваме данните за столицата при някои индикатори, тъй като нейното развиване е толкоз по-силно, че изкривява доста междинните стойности и не разрешава да се видят другите мощни общини или действителната обстановка за доста бизнеси и жители. Така да вземем за пример област Пловдив е втората област с най-голям БВП, само че той е съвсем шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това нормално значи, че в столицата на процедура отсъства, само че на други места може да остава висока. Нарастването на междинната заплата за страната пък може да е резултат от растеж на огромния пазар на труда в столицата, до момента в който в останалите райони тя може и да остава без или с минимална смяна. Когато пък се приказва за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, постоянно се не помни, че отвън столицата промишлеността е секторът, който главно основава богатство и обезпечава претовареност и приходи.
Какво ще стане със междинните стойности на някои съществени стопански индикатори, в случай че извадим София от сметките?
Няколко разяснения: Първо, районната статистика се разгласява с огромно забавяне и последните данни за определените индикатори са за 2021 година, и второ, в безспорна стойност разликите са още по-фрапиращи, само че относителната стойност на индикаторите – претеглени през броя на популацията – демонстрира икономическото развиване по-реалистично.
Брутен вътрешен артикул
Брутният вътрешен артикул (БВП) в столицата е над 59 милиарда лева през 2021 година, което съставлява 43% от общата стойност за страната.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в София (столица) е 45,2 хиляди лева, което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и към пет пъти от последните в тази ранглиста – областите Хасково и Силистра. Именно поради високото равнище на Брутният вътрешен продукт на столицата, междинното равнище на този индикатор е толкоз изтеглено нагоре (20,2 хиляди лева на човек), че само тя е над него.
Ако извадим София от сметките, междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в останалите области е 14,3 хиляди лева и осем области биха минали „ над чертата “ – Стара Загора (20,2 хиляди лева.), София (19,3 хиляди лева.), Варна (17,9 хиляди лева.), Враца (17,8 хиляди лева.), Габрово (16,5 хиляди лева.), Бургас (15,8 хиляди лева.), Пловдив (15,5 хиляди лева.) и Русе (15,1 хиляди лева.).
Не е единствено София
Един от главните фокуси на ИПИ е районното развиване в страната. Уникалното по своя обсег и дълбочина проучване „ Регионални профили: индикатори за развиване “ се издава към този момент повече от 10 години и наблюдава икономическото и обществено развиване на областите, а самодейността „ 265 истории за стопанска система “ – това на общините.
Всички данни демонстрират, че София продължава да е главния стопански мотор в страната. Именно в столицата се основава към 40% от брутният вътрешен артикул и толкоз от общата създадена продукция в България, тя притегля и към половината от всички вложения, както локални, по този начин и задгранични.
При сравняването на областите и общините постоянно се постанова да изключваме данните за столицата при някои индикатори, тъй като нейното развиване е толкоз по-силно, че изкривява доста междинните стойности и не разрешава да се видят другите мощни общини или действителната обстановка за доста бизнеси и жители. Така да вземем за пример област Пловдив е втората област с най-голям БВП, само че той е съвсем шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това нормално значи, че в столицата на процедура отсъства, само че на други места може да остава висока. Нарастването на междинната заплата за страната пък може да е резултат от растеж на огромния пазар на труда в столицата, до момента в който в останалите райони тя може и да остава без или с минимална смяна. Когато пък се приказва за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, постоянно се не помни, че отвън столицата промишлеността е секторът, който главно основава богатство и обезпечава претовареност и приходи.
Какво ще стане със междинните стойности на някои съществени стопански индикатори, в случай че извадим София от сметките?
Няколко разяснения: Първо, районната статистика се разгласява с огромно забавяне и последните данни за определените индикатори са за 2021 година, и второ, в безспорна стойност разликите са още по-фрапиращи, само че относителната стойност на индикаторите – претеглени през броя на популацията – демонстрира икономическото развиване по-реалистично.
Брутен вътрешен артикул
Брутният вътрешен артикул (БВП) в столицата е над 59 милиарда лева през 2021 година, което съставлява 43% от общата стойност за страната.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в София (столица) е 45,2 хиляди лева, което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и към пет пъти от последните в тази ранглиста – областите Хасково и Силистра. Именно поради високото равнище на Брутният вътрешен продукт на столицата, междинното равнище на този индикатор е толкоз изтеглено нагоре (20,2 хиляди лева на човек), че само тя е над него.
Ако извадим София от сметките, междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в останалите области е 14,3 хиляди лева и осем области биха минали „ над чертата “ – Стара Загора (20,2 хиляди лева.), София (19,3 хиляди лева.), Варна (17,9 хиляди лева.), Враца (17,8 хиляди лева.), Габрово (16,5 хиляди лева.), Бургас (15,8 хиляди лева.), Пловдив (15,5 хиляди лева.) и Русе (15,1 хиляди лева.).
Произведена продукция
Стойността на създадената продукция в София е близо 81 милиарда лева през 2021 година, което е 38% от общия продукцията в страната.
На човек от популацията цената на създадената продукция в столицата е 61,9 хиляди лв.. Средната за страната стойност пък е 31,2 хиляди лева на човек и в още четири области създадената продукция е над нея – София (57,1 хиляди лева.), Стара Загора (34,0 хиляди лева.), Пловдив (32,3 хиляди лева.) и Русе (32,1 хиляди лева.).
Ако извадим София от сметките, междинната стойност на създадената продукция в останалата част от страната би била 24,1 хиляди лева на човек, което ще добави още три области „ над чертата “ – Габрово (30,2 хиляди лева.), Враца (29,0 хиляди лева.) и Варна (26,7 хиляди лева.).
Разходи за дълготрайни материални активи
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 милиарда лева или 48% от общите разноски за цялата стопанска система на страната през 2021 година.
При междинни разноски за ДМА от 3,1 хиляди лева на човек от популацията общо в страната единствено три области са над тази стойност – столицата (7,8 хиляди лева.), Пловдив (3,4 хиляди лева.) и София (3,2 хиляди лева.).
Ако извадим София от сметките, междинните разноски за ДМА в страната биха били 2,0 хиляди лева на човек и цели дванадесет области се причисляват към групата „ над чертата “ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.
Преки задгранични вложения
Преките задгранични вложения (ПЧИ) в столицата са близо 15 милиарда евро с струпване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.
Средните ПЧИ на човек от популацията за страната са 4,1 хиляди евро и единствено три области са над тази стойност – столицата (11,2 хиляди евро), София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро).
Ако извадим столицата от сметките, междинната стойност на ПЧИ на човек от популацията би била 2,4 хиляди евро и още шест области ще се откроят над междинното равнище – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.
Изключването на София от сметките по никакъв метод не трансформира и не подценява икономическото и общественото развиване на столицата, само че разрешава да се откроят положителните индикатори и на други области. Така, макар че даже не доближават междинните за страната стойности, в тази ситуация би трябвало да се отбележат мощното икономическо развиване в областите София и Стара Загора, високо продуктивната промишленост в Габрово и Враца, интензивната бизнес интензивност в Бургас и Русе, привлечените непознати вложения в Пловдив и Варна.
Анализът е оповестен от Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
При сравняването на областите и общините постоянно се постанова да изключваме данните за столицата при някои индикатори, тъй като нейното развиване е толкоз по-силно, че изкривява доста междинните стойности и не разрешава да се видят другите мощни общини или действителната обстановка за доста бизнеси и жители. Така да вземем за пример област Пловдив е втората област с най-голям БВП, само че той е съвсем шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това нормално значи, че в столицата на процедура отсъства, само че на други места може да остава висока. Нарастването на междинната заплата за страната пък може да е резултат от растеж на огромния пазар на труда в столицата, до момента в който в останалите райони тя може и да остава без или с минимална смяна. Когато пък се приказва за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, постоянно се не помни, че отвън столицата промишлеността е секторът, който главно основава богатство и обезпечава претовареност и приходи.
Какво ще стане със междинните стойности на някои съществени стопански индикатори, в случай че извадим София от сметките?
Няколко разяснения: Първо, районната статистика се разгласява с огромно забавяне и последните данни за определените индикатори са за 2021 година, и второ, в безспорна стойност разликите са още по-фрапиращи, само че относителната стойност на индикаторите – претеглени през броя на популацията – демонстрира икономическото развиване по-реалистично.
Брутен вътрешен артикул
Брутният вътрешен артикул (БВП) в столицата е над 59 милиарда лева през 2021 година, което съставлява 43% от общата стойност за страната.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в София (столица) е 45,2 хиляди лева, което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и към пет пъти от последните в тази ранглиста – областите Хасково и Силистра. Именно поради високото равнище на Брутният вътрешен продукт на столицата, междинното равнище на този индикатор е толкоз изтеглено нагоре (20,2 хиляди лева на човек), че само тя е над него.
Ако извадим София от сметките, междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в останалите области е 14,3 хиляди лева и осем области биха минали „ над чертата “ – Стара Загора (20,2 хиляди лева.), София (19,3 хиляди лева.), Варна (17,9 хиляди лева.), Враца (17,8 хиляди лева.), Габрово (16,5 хиляди лева.), Бургас (15,8 хиляди лева.), Пловдив (15,5 хиляди лева.) и Русе (15,1 хиляди лева.).
Не е единствено София
Един от главните фокуси на ИПИ е районното развиване в страната. Уникалното по своя обсег и дълбочина проучване „ Регионални профили: индикатори за развиване “ се издава към този момент повече от 10 години и наблюдава икономическото и обществено развиване на областите, а самодейността „ 265 истории за стопанска система “ – това на общините.
Всички данни демонстрират, че София продължава да е главния стопански мотор в страната. Именно в столицата се основава към 40% от брутният вътрешен артикул и толкоз от общата създадена продукция в България, тя притегля и към половината от всички вложения, както локални, по този начин и задгранични.
При сравняването на областите и общините постоянно се постанова да изключваме данните за столицата при някои индикатори, тъй като нейното развиване е толкоз по-силно, че изкривява доста междинните стойности и не разрешава да се видят другите мощни общини или действителната обстановка за доста бизнеси и жители. Така да вземем за пример област Пловдив е втората област с най-голям БВП, само че той е съвсем шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това нормално значи, че в столицата на процедура отсъства, само че на други места може да остава висока. Нарастването на междинната заплата за страната пък може да е резултат от растеж на огромния пазар на труда в столицата, до момента в който в останалите райони тя може и да остава без или с минимална смяна. Когато пък се приказва за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, постоянно се не помни, че отвън столицата промишлеността е секторът, който главно основава богатство и обезпечава претовареност и приходи.
Какво ще стане със междинните стойности на някои съществени стопански индикатори, в случай че извадим София от сметките?
Няколко разяснения: Първо, районната статистика се разгласява с огромно забавяне и последните данни за определените индикатори са за 2021 година, и второ, в безспорна стойност разликите са още по-фрапиращи, само че относителната стойност на индикаторите – претеглени през броя на популацията – демонстрира икономическото развиване по-реалистично.
Брутен вътрешен артикул
Брутният вътрешен артикул (БВП) в столицата е над 59 милиарда лева през 2021 година, което съставлява 43% от общата стойност за страната.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в София (столица) е 45,2 хиляди лева, което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и към пет пъти от последните в тази ранглиста – областите Хасково и Силистра. Именно поради високото равнище на Брутният вътрешен продукт на столицата, междинното равнище на този индикатор е толкоз изтеглено нагоре (20,2 хиляди лева на човек), че само тя е над него.
Ако извадим София от сметките, междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в останалите области е 14,3 хиляди лева и осем области биха минали „ над чертата “ – Стара Загора (20,2 хиляди лева.), София (19,3 хиляди лева.), Варна (17,9 хиляди лева.), Враца (17,8 хиляди лева.), Габрово (16,5 хиляди лева.), Бургас (15,8 хиляди лева.), Пловдив (15,5 хиляди лева.) и Русе (15,1 хиляди лева.).
Произведена продукция
Стойността на създадената продукция в София е близо 81 милиарда лева през 2021 година, което е 38% от общия продукцията в страната.
На човек от популацията цената на създадената продукция в столицата е 61,9 хиляди лв.. Средната за страната стойност пък е 31,2 хиляди лева на човек и в още четири области създадената продукция е над нея – София (57,1 хиляди лева.), Стара Загора (34,0 хиляди лева.), Пловдив (32,3 хиляди лева.) и Русе (32,1 хиляди лева.).
Ако извадим София от сметките, междинната стойност на създадената продукция в останалата част от страната би била 24,1 хиляди лева на човек, което ще добави още три области „ над чертата “ – Габрово (30,2 хиляди лева.), Враца (29,0 хиляди лева.) и Варна (26,7 хиляди лева.).
Разходи за дълготрайни материални активи
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 милиарда лева или 48% от общите разноски за цялата стопанска система на страната през 2021 година.
При междинни разноски за ДМА от 3,1 хиляди лева на човек от популацията общо в страната единствено три области са над тази стойност – столицата (7,8 хиляди лева.), Пловдив (3,4 хиляди лева.) и София (3,2 хиляди лева.).
Ако извадим София от сметките, междинните разноски за ДМА в страната биха били 2,0 хиляди лева на човек и цели дванадесет области се причисляват към групата „ над чертата “ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.
Преки задгранични вложения
Преките задгранични вложения (ПЧИ) в столицата са близо 15 милиарда евро с струпване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.
Средните ПЧИ на човек от популацията за страната са 4,1 хиляди евро и единствено три области са над тази стойност – столицата (11,2 хиляди евро), София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро).
Ако извадим столицата от сметките, междинната стойност на ПЧИ на човек от популацията би била 2,4 хиляди евро и още шест области ще се откроят над междинното равнище – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.
Изключването на София от сметките по никакъв метод не трансформира и не подценява икономическото и общественото развиване на столицата, само че разрешава да се откроят положителните индикатори и на други области. Така, макар че даже не доближават междинните за страната стойности, в тази ситуация би трябвало да се отбележат мощното икономическо развиване в областите София и Стара Загора, високо продуктивната промишленост в Габрово и Враца, интензивната бизнес интензивност в Бургас и Русе, привлечените непознати вложения в Пловдив и Варна.
Анализът е оповестен от Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ