Съзнанието на Вселената: причина за велики дела или гибел
Вселената постоянно е била обширна тематика за разногласия. Най-главният от тях е от кое място се е появила и което е по-важното – за какво сме тук
Астрофизикът Грегъри Матлоф предлага свои хрумвания по този въпрос. Той разгласява публикация, в която твърди, че човечеството може би наподобява на останалата галактика, когато става дума за дух и същина. Според него „ полето на протосъзнанието “ може да се простира в цялото пространство. Това значи, че целият Космос може би има схващане.
Матлоф не е уединен в разсъжденията си. Криетоф Кох от Аленския институт твърди, че биологическите организми имат схващане. Кох се обосновава с това, че когато наближава нова обстановка, организмите могат да трансформират държанието си, с цел да избегнат неподходящите условия. Той мери равнището на схващане, което демонстрират съществата.
За задачата прави опити с мишки. В един от тях две мишки са „ включени “ една към друга, с цел да откри дали са налице осведомителни потоци сред тях и дали те ще работят като слята интегрирана система.
Кох споделя: „ Единствената преобладаваща доктрина на съзнанието приказва, че то е обвързвано със сложността – със способността системите да влияят върху личното положение, да дефинират ориста си. Теорията твърди, че то може да премине към доста елементарни системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологически или органични, също могат да са съзнателни ”.
Академик Николай Левашов още през 1999 година в книгата си „ Последното послание към човечеството “ в детайли разказва аргументите за проявяване на схващане при простите организми, включително термити и плъхове. По време на мощни засушавания, когато цялата популация е застрашена с крах, настъпват забавни феномени: всички човеци се събират и се държат извънредно. Огромни пълчища плъхове и мишки умерено преодоляват сложни трудности по пътя си към новото местообитание, където не ги заплашва гибел. При това хиляди човеци могат да се пожертват, с цел да могат милионите им събратя да продължат напред. Разстоянията, на които се придвижват, могат да са големи. Но забавното е, че нито един субект не се отдалечава толкоз от местообитанието си. Откъде тогава знаят накъде да се движат, по какъв начин се ориентират в местността?
Този феномен Левашов изяснява със положението на надорганизма, когато обединената нервна система на всички човеци в популацията е способна да взема решение качествено нови задания. В това число и напредването на огромни дистанции, непостижими за обособения субект.
А самият опит да се потвърди съществуването на схващане у Вселената, е моментът, когато хората стартират да мислят отвън рестриктивните мерки, които им постановат религиозната доктрина и научният атеизъм.
