Крайова - град, осеян с български следи
Местните митове описват, че в града живеят 1000 милионери
Огромни графити и бронзови скулптури в жанр бел епок. Закачливи рисунки по електрическите табла. Стари картички и фотоси с надпис " Крайова от друго време ". Така ме посреща седмият по величина град в Румъния - същинска изложба навън.
Местните митове описват, че тук живеят 1000 милионери. Местните медии настояват, че в Крайова е един от най-старите театри в страната. Местните управляващи се хвалят с най-големия натурален парк в Източна Европа (90 хектара) и с едни от най-красивите и посещавани Коледни и Великденски фестивали в Европа. Последното към този момент е добре известно на българите.
Българските следи не са във визитната картичка на това прикрито украшение на Южна Румъния. Откривам ги в университета в Крайова, където в Департамента по романски и типичен езици към Филологическия факултет се учат български език и просвета. Командирован преподавател от Министерството на образованието и науката на Република България е наша сънародничка - доктор Мирослава Вътова. Силно българско наличие има и във Филхармония " Олтения ", където работят трима наши сънародници - Мария Попова, Даниела Статкова и Лъчезар Павлов.
Българска диря има и на входа на Колежа " Карол Първи " в Крайова, където е окачена паметна плоча на лекар Петър Берон - създателят на " Рибния буквар ". Дейността му е тясно обвързвана с румънския град, изключително сред 1832-1839 година, когато е бил доктор тук. Къщата, в която в миналото живеел, в началото била превърната в кметство, а през днешния ден е част от комплекса от здания, в които действа колежа.
На друга емблематична постройка откривам друга българска диря. За нея приказва плоча, сложена пред двореца Жан Михаил, където през днешния ден се обитава Музеят на изкуствата. От нея узнавам, че точно тук на 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция сред Царство България и Кралство Румъния - контракт, с който Южна Добруджа е върната на страната ни. И отново тук, през септември 1944 година е подписано съглашение за помирение сред България и Националния комитет за избавление на Югославия.
Дворецът е издигнат сред 1898 и 1907 година от известния френски проектант Пол Готро за един от най-богатите хора в страната - Константин Михаил, земевладелец и политик, тъй че да дава отговор на неговото благосъстояние и обществен статус. И през днешния ден посетителите затаяват мирис, до момента в който изкачват стълбището от карарски мрамор, облягат се на колоните в йонийски жанр или снимат полилеите от Мурано и Венеция и стените с коприна от Лион.
Впечатляват се и от творбите на най-известния румънски ваятел Константин Брънкуш, изложени тук. Предимно от ранния му креативен интервал, когато посещавал Училището за изкуства и занаяти в Крайова. Постоянната експозиция включва още сбирка с европейско изкуство - творби от нидерландската, фламандската, италианската и френската школа и сбирката с румънско изкуство - икони, картини, арт съоръжения.
Като същинско произведение на изкуството е и постройката на хотел и ресторант " Minerva ". Построена в мавритански жанр и приключена през 1902 година, в миналото тя приютявала значими международни водачи като Шарл дьо Гол и Никита Хрушчов. На концертната й сцена свирели най-ценените цигулари на времето. Мнозина я описвали като същинска крепост на културата, където политици, само че и хора на изкуството крояли проекти и раждали хрумвания.
Огромни графити и бронзови скулптури в жанр бел епок. Закачливи рисунки по електрическите табла. Стари картички и фотоси с надпис " Крайова от друго време ". Така ме посреща седмият по величина град в Румъния - същинска изложба навън.
Местните митове описват, че тук живеят 1000 милионери. Местните медии настояват, че в Крайова е един от най-старите театри в страната. Местните управляващи се хвалят с най-големия натурален парк в Източна Европа (90 хектара) и с едни от най-красивите и посещавани Коледни и Великденски фестивали в Европа. Последното към този момент е добре известно на българите.
Българските следи не са във визитната картичка на това прикрито украшение на Южна Румъния. Откривам ги в университета в Крайова, където в Департамента по романски и типичен езици към Филологическия факултет се учат български език и просвета. Командирован преподавател от Министерството на образованието и науката на Република България е наша сънародничка - доктор Мирослава Вътова. Силно българско наличие има и във Филхармония " Олтения ", където работят трима наши сънародници - Мария Попова, Даниела Статкова и Лъчезар Павлов.
Българска диря има и на входа на Колежа " Карол Първи " в Крайова, където е окачена паметна плоча на лекар Петър Берон - създателят на " Рибния буквар ". Дейността му е тясно обвързвана с румънския град, изключително сред 1832-1839 година, когато е бил доктор тук. Къщата, в която в миналото живеел, в началото била превърната в кметство, а през днешния ден е част от комплекса от здания, в които действа колежа.
На друга емблематична постройка откривам друга българска диря. За нея приказва плоча, сложена пред двореца Жан Михаил, където през днешния ден се обитава Музеят на изкуствата. От нея узнавам, че точно тук на 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция сред Царство България и Кралство Румъния - контракт, с който Южна Добруджа е върната на страната ни. И отново тук, през септември 1944 година е подписано съглашение за помирение сред България и Националния комитет за избавление на Югославия.
Дворецът е издигнат сред 1898 и 1907 година от известния френски проектант Пол Готро за един от най-богатите хора в страната - Константин Михаил, земевладелец и политик, тъй че да дава отговор на неговото благосъстояние и обществен статус. И през днешния ден посетителите затаяват мирис, до момента в който изкачват стълбището от карарски мрамор, облягат се на колоните в йонийски жанр или снимат полилеите от Мурано и Венеция и стените с коприна от Лион.
Впечатляват се и от творбите на най-известния румънски ваятел Константин Брънкуш, изложени тук. Предимно от ранния му креативен интервал, когато посещавал Училището за изкуства и занаяти в Крайова. Постоянната експозиция включва още сбирка с европейско изкуство - творби от нидерландската, фламандската, италианската и френската школа и сбирката с румънско изкуство - икони, картини, арт съоръжения.
Като същинско произведение на изкуството е и постройката на хотел и ресторант " Minerva ". Построена в мавритански жанр и приключена през 1902 година, в миналото тя приютявала значими международни водачи като Шарл дьо Гол и Никита Хрушчов. На концертната й сцена свирели най-ценените цигулари на времето. Мнозина я описвали като същинска крепост на културата, където политици, само че и хора на изкуството крояли проекти и раждали хрумвания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ